Музика на сферите

За Музиката на сферите е  писано  от поети, писатели и визионери още от времето на Питагор. Повече хора познават Питагор само от питагоровата теорема, но той е много повече от това.  Ако потънем по- надълбоко в неговото учение, откриваме изумителни неща за този човек. Питагор е вярвал, че ние живеем в една музикална вселена. Видял музиката като числа и космоса като музика. Той разграничава три вида музика в своята философия:

-инструментална музика, която нарича обикновената музика, тя  е свързана с различните музикални инструменти.;

– човешка музика, продължителна и нечувана музика, издавана от всеки човешки организъм, особено хармоничния резонанс между душата и тялото;

-мунданна музика, музиката, направена от самия космос,  известна като Музиката на сферите.

Кой може да чува тази музика на сферите би се запитал всеки?

Твърди се, че този звук е в ушите ни, още в момента на нашето раждане и не е различим от звука на тишината.

Твърди се, че Питагор я  е чувал по време на дълбока медитация. И според преданието на бялото братство, което е представлявано от учениците на Питогор и неговите последователи,  някои от тях  са  можели да чуват и разбират небесната хармония.  Поетите през вековете ни казват, че тази хармония може да бъде чута от онези, които имат силна духовна връзка с Бога. Кеплер също е чувал тази небесна симфония. Йоханес Кеплер е  астроном от 16-ти до 17-ти век. Той чул музиката на сферите като осезаема хармония в своите уши. В една от книгите си “Хармония на Вселената” Кеплер съчетал елиптичните орбити  на небесните тела, използвайки стойностите и отношенията им и е бил в състояние да направи цялата музикална скала.

Той открива, че всяка от планетите има свой собствен мащаб и се стреми да изгради небесен акорд, за да обедини музиката  на всички планети. Големият синтез на Кеплер, най-амбициозното и изчерпателно описание на Музиката на сферите, които някога е правено, е завършено през 1618 година. Много по- късно, през 1900 година Ханс Кусто, немски математик и учен, разкрива математическите формули на Кеплер за движението на планетите, звуковите акорди и музика. Кусто използва октавата, за да постигне неразделната част от закона за хармонията.

Идеята за хармоничен ред на космоса е източник на вдъхновение за човешките умове, в продължение на хилядолетия.  Питагор открива, че музикалните интервали могат да бъдат изразени в прости съотношения от  числа. Това е една много интересна идея зародила се в античния свят.  Така се появяват и гонговете на Пеист.

Гонговете от Пеист са ръчно изработени  и имат симфонични качества. Те се изработват от поколения опитни  майстори владеещи изкуството за тяхното създаване.  Всеки гонг, се изработва съгласно определени спецификации.  Планетните гонгове, според  майсторите на гонгове, представляват симфонични, музикални такива, но техният тон е настроен да представя естествените хармонични серии, основани на орбиталните свойства на Слънцето, Луната и другите планети,  както са изчислени от Ханс Кусто.

Планетните гонгове резонират хармонично с циклите на космоса и пренасят до нас това, което е известно от древни времена като Музика на Сферите. Със своя загадъчен звуков цвят, планетните гонгове, внасят необичайна атмосфера.

Питагорейците дават имена на различните ноти от диатоничната стълбица, които са ни познати и днес. Според Макрабий те ги основават на скоростта на големината на планетарните тела.  Последователите на Питагор са смятали, че всяка от тези сфери, докато се носи из пространството, издава звук с определен тон, който възниква от непрекъснатото смесване на ефирния прах. И са тонове представляват нещо като парад на Божествения ред и движение.Древните гърци  са имали теория, че при своето въртене, планетите са произвеждали определен звук. Който звук се определя от големината,  скоростта на движение и отдалечеността на планетата. По тази причина, колкото по- далече е планетата, толкова по- нисък звук издава. А Луната, която е най- близо до нас, издава най- високия звук. Те са вярвали още, че всичко, което съществува има свой глас и че създанията пеят вечно за прослава на Създателя. Човекът не успял обаче да задържи тези мелодии, защото неговата душа се е изгубила в илюзиите на материалното съществуване.  Легендата разказва, че когато тя се освободи от бремето на нисшия свят, който е пропит  от чувствени ограничения, музиката на сферите отново ще зазвучи , както през Златната епоха на древните.

Древните мъдреци ни учат, че всеки елемент в Природата има своя нота. Не случайно мистичния и ненадминат Гьоте казва, че архитектурата е онемяла музика. При конструиране на храмовете в миналото древните жреци са имали висше познание за тези принципи. При строежа, на която да е сграда, ако се вплетат музикални тонове, то тя ще има вече друга стойност. Навярно така са построени пирамидите и други интересни обекти останали за поколения напред.

Ритуалите на Мистериите включвали в себе си специални думи и за тези цели се строели специални звукови зали.. Всичко в самата зала е било пропито от тези звуци и вибрации, които жреците употребявали в техните церемонии. Казва се, че ако елементите биват комбинирани със определен  звук, то може да се получи и разпадане на съставните части на всеки един елемент от което е създадено нещо. По същия начин и всяко човешко същество има свой акорд и звук, от която е съставена неговата същност. Човек може да бъде унищожен, ако човек знае какъв е ключът , акордът на неговата душа. Слава  на Бога, че това не е нещо, което е известно на повечето хора и е добре да остане така. В Библията, четем, че стените на Йерихон са разрушени по този начин, чрез специална звукова вълна на израилтянските тръби.  Акустиката, специфичен звук и вибрация, може да разрушава и гради. Структурата на самия материал на тази стена, явно е резонирала на звука създаден от израилтяните. Звукът , сам по себе си е механична вълна.  И ако този звук вибрира на определена съставна част от човек или друг обект, когато се получи резонанс, се натрупва и огромно количество енергия, която според зависи как е настроена може да причинява и зло и добро.

С това може да се обясни и влиянието на звезди и съзвездия с човека и неговата съдба. Музиката ни влияе и то силно, независимо дали го осъзнаваме или не. Така марша внася в човека едни емоции, валсът съвсем различни, тангото трети. По същия начин и влиянието на музиката на планетните сферите, определя събитията, съдбата ни, усещанията и нюансите на всеки един човек и обект, като свири на точно определен акорд, на който резонира всяка душа.

Бог твори с числа и музика. Питагор   разглеждал  много дълбоко хармонията на музиката, като я вплита в планетните сфери. Вероятно това дълбоко познание древногръцките посветени са придобили от египтяните. Един народ съхранил древни мистерии и тайни, може би до днес.

СПОДЕЛИ
  • 4
    Shares

Leave Comment