За древните царства на Месопотамия може много да се разказва, на аз ще се спра само на възникването на древната астрология. Някогашна Месопотамия се е развивала в земите на днешен Ирак. Някога там се е намирала Вавилония в северната част на Асирия. Там са живели и халдейците. За първи път се споменава за Халдея, в намерените писмени сведения в известната библиотека на Ашурбанипал, асирийски цар (884-859 г.пр.н.е.).
Земята на Халдея се намирала южно от Вавилония и граничила с Персийския залив между арабската пустиня и делтата на Ефрат. Този район е известен още като Южен Ирак. Вавилон е бил културен център по него време. Но политическата власт се променяла често, като се разделяла между асирийското и вавилонското правителство. Халдейските царе изиграват ключова роля в поддържането и управлението на границите между Асирия и Вавилон. Този период се превръща в нео- вавилонско царство -539 г.пр.Хр.
Персите управлявали вавилонския народ, докато Александър Велики не завладява земите им през 330 г. пр.Хр. По него време някъде се е развивала школата в Ерах, която буквално процъфтявала. Тази школа спомогнала много за по- нататъшното развитие на астрологията, като възпитаниците на тази школа събирали астрологични текстове и доразвивали знанията си. Ала някогашните хора са вярвали в много богове, такива са били и месопотамците. За всичко, което се случвало в природата отговарял отделен бог, който изглеждал по точно определен начин. Ще изброя само някои от имената- Мардук, Ану, Инана, Нингал и други.
Те следили всички промени във времето и записвали. Кога имало мъгла, каква е посоката на вятъра, има ли изобилие на реколтата, какво се случва с добитъка, как изглеждат облаците при залез слънце, небесните явления. Наблюдавайки стриктно тези природни явления, те изграждат система за предсказание по звездите, която буди възхита и в наши дни с дълбокото си и точно познаване на звездното небе и природните явления. Проблемите, които ставали- война, смърт на някой благородник или болест, те са смятали, че зависят от проявлението на лунната и планетарната синодичност. Боговете заемали позиции и власт в небесата, а те очаквали тези богове да ги защитават от проблемите на битието. Затова им издигали храмове. Те търсили божествено напътствие чрез знаменията. Днес тези записи съществуват под формата на глинени плочки, ала голяма част от тях са все още непреведени. По всички важни въпроси, те са се допитвали до звездите. В течение на времето, астролозите от древността разработили и съхранили записи на фазите на Луната и периодичните слънчеви и лунни затъмнения. Това те правили за всеки ден от годината. Заедно с това записвали и омени, в които обяснявали какво се е случило. По този начин халдейците стигнали до извода, че всичко в природата и живота е на цикли, които се повтарят. Те са познавали брилянтно и фиксираните звезди. Първите споменати източници за тях е в петата плочка на сътворението. В тази плочка се посочва, че бог Мардук определя границите на сезоните, като определя по три съзвездия на сезон, от които всяко съзвездие по един месец. След това те следели еклиптиката, която показва видимия път на Слънцето и нарекли този път – Пътя на Ану. Годината от своя страна била разделена на 90 дневни периоди, в зависимост от продължителността на лунните дни-Луната. Хилядолетната вовилонско- халдейска култура е приспособявала начинът си на живот към лунния календар. Вавилонците следели курса на Луната в продължение на 40 века и поради тази причина Луната се превръща за тях владетел на мъдростта. Всички астролози днес полват тяхната ненадмината техника за предсказание, основана на лунните прогресии. Всеки астролог, който не знае за силата на луната, би пропуснал много важна стъпка в своята предсказателна работа.
Както вече стана ясно, халдейците са записвали на таблети всички възможни комбинации на звезди и планети и тяхното значение, днес известни под наименованието “астролаб”, като най- ранните намерени таблети са датирани от около 1100 г.пр.н.е. Става ясно, че вавилонците са познавали фазите на луната, движението на слънцето и периодичността на планетите. Известно е, че халдейците са имали и невероятно точно прозрение за числата, днес ние наричаме тази наука нумерология. По- късно това знание е пренесено и в древна Гърция, известно ни под наименованието елинистична астрология.