Адепти, гуру и аватари/ част 1

Всички сме чували нещо за тях оттук оттам, но адепт означава всъщност пазител на древните окултни познания, най- общо. Те са същества, който с голяма любов и състрадание помагат на човечеството. Има видове адепти- адепти, които могат да контролират природните духове и въобще  са наясно с тайните на духовния свят, физически  адепти, хора като всички останали и астрални адепти, такива които не са във физическо тяло. Розенкройцерите  наричат адепт онзи, който е положил  клетва от пета и шеста степен. Адепт, навярно идва от латинската дума adeptus, което означава постигнал или посветен и се използва също за описание на човек, който е експерт в някаква сфера, обикновено окултна.   Теософите използват този термин във връзка с езотеричната философия. Думата най- общо казано се използва да назове човек, който има разнообразни знания в окултизма. Трябва да се спомене, че има два вида адепти- бели и черни. Разликата е в това, че едните използват окултните сили за добро, а другите за постигане на егоистични цели. Има адепти, които работят за благосъстоянието на човечеството и са известни като учители на мъдростта, Махатми, архати или братя. За тях ще стане дума тук. Тук говоря за адептите в мъжки род, но трябва да се изясни, че адепти има и жени. Броят на адептите, които са във  физическите тела, за да подпомогнат еволюцията на света, е малък – може би около петдесет или шестдесет на брой. Тези хора нямат ученици, защото работата им в този свят е съвсем друга. Махатмите – буквално може да се приема тази дума като -Велики души. Това са адепти, които са обучени специално на много високо духовно ниво и са достигнали духовно  знание надхвърлящо далеч човешките представи. Знание, което човечеството би достигнало след преминаване на безброй  превъплъщения в процеса на космическата еволюция. Спокойно може да се даде пример за адепт Иисус. Както знаем Иисус е владеел всички алхимични процеси. Управлявал е стихиите на материалния свят и общувал с разумната жива природа. Всеки адепт може да прави по- малки или по- големи чудеса, в зависимост от своето ниво и от желанието си, използвайки своята връзка с природните духове. Навярно си задавате въпроса, а как да ги разпознаем и намерим. Има една поговорка, която гласи, че когато ученикът е готов, учителят се появява. Адептът би намерил сам онзи, който трябва да посвети в нещо. Независимо дали ще се яви в земно тяло или не. Пътят на адепта не е за всеки. Той е много труден път, осеян с много изпитания и трудности. Адептът е осъзнал, че съществува вътрешен свят, толкова реален, колкото света, които ние виждаме, усещаме и докосваме. Този вътрешен свят далеч надминава по важност външния свят. Адептът разбира, че външният свят е нереален, илюзия. Само вътрешният свят е истински и истинен. Адептите са малко или много актьори, защото не всички адепти се оттеглят от света на хората, някои от тях просто се смесват с масата. Те не се разкриват на всеки кои  са. Ако въобще някога го направят, то ще е на много заслужил и духовно извисен човек. Понякога просто им е приятно да извършат малки или по- големи чудеса за хората и да изчезнат, друг път остават по- дълго, но обикновено не се задържат на едно място. Адептът добре познава околния свят, знае, че той е илюзия, нереален, но независимо от това, той изпълнява ролята си в него съзнателно. Той осъзнава, че всяко преживяване от външния свят, е един вътрешен урок за всеки човек. Осъзнава, че уроците са възможности за развиване на мъдрост, издръжливост, каляване на волята и намиране на истината. Смятам, че за един адепт, най- големия проблем е сблъсъка с невежите и духовно неограмотени хора.  Адептът не търси слава, нито почести, той живее с принципите на неговия вътрешен свят, принципи, които обществото не познава. Трудно е за обикновения човек да разпознае един адепт в тяло. Защото както споменах, не всички адепти се оттеглят от света и понякога имат желание да се слеят в него, за да занесат малко светлина, озарявайки с присъствието си всичко.  Може би читателят ще се запита как става посвещението на един адепт. Това посвещение също е вътрешно. Той буквално обръща живота, променя посоката на своята съдба. Съзнанието се отваря и непрекъснато се разширява. Но в тези промени, адептът не губи своята идентичност. Той буквално излиза от тъмнината, за да навлезе в светлината. И накрая посветения може да преодолее законите на смъртта и да постигне безсмъртие, в което адептът вярва с цялото си сърце. Ако той си замине от този свят, като всички останали хора,  знае, че неговата смърт е врата към един по – пълноценен живот.  Един пример за адептите дава Линда Гудман дава в книгата си Звездни знаци. Там адептът я намира в хотела, в който е отседнала и дава указания за бъдещата ѝ духовна работа. Друг пример за адепт е граф  Сен Жермен. Адептетът е постигнал безсмъртие и може да живее толкова, колкото неговата мисия налага.