Смъртта и отвъдното

Смъртта не означава край, освен ако нямаме предвид край на едно материално тяло.Смъртта е началото на едно пътуване към Духовния свят, който е нашия дом в задгробния живот. Хората в днешно време знаят много повече за материалните неща от живота, отколкото за духовните. В миналото, нашите далечни деди са знаели далеч повече за  света на отвъдното. Окултистите твърдят, че истинската смърт настъпва, когато “сребърната нишка”свързваща тялото и душата, се прекъсне. Според тях това се случва обикновено час след настъпването на смъртта и е тясно свързано с това колко бързо човек би приел смъртта си. През първите седем дни душата на починалия обикновено остава близо до мястото, където живее. След това всяка душа намира нейното място за пребиваване.

Души, които не могат да се отправят нагоре по ред причини, остават на земята, като “земни духове”.  Те са с  абсолютно материалистичен поглед към живота, емоционално привързани към този свят или нещо, от което не могат да се откажат.

Има втори тип души, които попадат в ниските нива на духовните светове. Място познато като ад. Те водят живот пълен със зло. Не не  биха могли да се издигнат в по- високите нива на духовния свят и остават в ниските. Обикновено това са същества, които са вършили и мислили само зло.

Третия вид души се отправят почти веднага към духовния свят с помощта на духовни същности. Но те трябва да преминат през една тъмна зона. Обикновено ще я прочетете в езотеричната литература като река. За тази река се споменава в древногръцките ръкописи. Преминаването през тъмната зона или реката Стикс представлява така да се каже като граница в съзнанието. Преминавайки в друга форма на съществуване, на всеки от нас предстои да я премине.  След като пресече тази река, човек не би могъл повече да се върне в същото тяло на земята. Тя е действителната граница между живота и смъртта. Когато човек пресече реката Стикс, той отива на място на прегледа. Там той е в състояние да види целия си досегашен живот, анализирайки го през една друга призма на своето съзнание. Нищо не може да се скрие, докато се прави преглед на живота. Човек действително разбира кой е бил, какви мисли и чувства е излъчвал, какви уроци е научил и какви трябва да бъдат научени.  След това душата отива в онзи свят, обитаван от хора със същия тип уроци и ниво на еволюция. Всички ние имаме свободна воля и избор как да живеем в този материален свят. Но от тези избори зависи след това, в кое ниво на съществуване ще отидем. Всички ние трябва да преразгледаме живота си тук долу и ако има какво да се желае да го трансформираме и променим. Само така може да се постигне много по- бърз духовен напредък.