Потопът не е мит и вече има безброй доказателства, че той е бил реалност. В древните ръкописи и плочки можем да прочетем различни чувства, мисли и събития, които са сполетели тогавашните хора. На глинена таблична плочка на Шумер се назовават пет града, съществували преди потопа. Ериду, Баб-Тибира, Ларак, Сипар и
Шурупак. Три от петте допотопни града са открити от архелолозите. Открит е Сипар и Шуропак. И точно по време на разкопките, археолозите забелязват следи от голямо наводнение. Това ги замислило, дали и останалата информация на глинените таблети не е достоверна. Шумерските текстове разкриват това събитие, както и много други старинни текстове, включително и Библията.
Битие7:11 В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всички извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните водопади се спуснаха.
Но хиляди години преди да бъде написан Стария Завет, тази история е записана на глинена плочка от шумерите.
“Сутринта рукна порой, а през нощта с очите си видях обилния дъжд. Погледнах в лице
бурята, страшно беше да се гледа… Първия ден бушува южният вятър, налитайки стремглаво,
запълвайки планините, сякаш война е сполетяла хората. Не се виждат един друг…”
Подобни текстове се съдържат и в древномексикански текстове “Кодекс Чималпопока”.
“Небето се приближило до земята и в един ден загинало всичко. Дори планините се скрили под водата… ”
Всички народи са описали какво се е случило. И египетските свещени текстове съдържат подобна информация, и текстовете на санскрит и много други по цялата земя . За потопа са писали и жреците на индийското племе киче в своя кодекс “Попол-Вух”.
“Станал много голям потоп…Потъмнял ликът на земята и започнал да вали черен дъжд, пороят се леел ден и нощ…
Хората бягали отчаяни…Те се опитвали да се изкачат на покривите на къщите, които се срутвали
и ги захвърляли на земята…Те се опитвали да се покатерят на върховете на дърветата, но
дърветата ги изхвърляли, хората търсели спасение в пещерите и скалните дупки, и те погребвали
хората. Така завършила гибелта (на рода, расите) на хората, обречени на унищожение.”
Спомен за това се е запазил и у индианците около Амазонка, чиито предания разказват, че всичко потънало в мрак, чувал се невероятен тътен, а после на земята се изсипал силен порой, който отнесъл всичко и потопил земята във вода.
“…Водата се издигнала на голяма височина и цялата земя била потопена във вода. Мракът и пороят не прекъсвали. Хората бягали, не знаейки къде да се скрият, изкачвали се на най-високите дървета и планини.”
Във вавилонския епос бог Еа предупреждава цар Ксисутрос за предстоящото, което има да става:
“Сине на Убар Туту – казал той,- разруши си дома и си построй вместо него кораб. Не се’ грижи за
имуществото си, радвай се, ако спасиш своя живот. Но вземи със себе си на кораба различни живи същества.”
Почти същото казва и богът на ацтеките:
“Не прави повече вино от агава, а започни да дълбаеш ствола на голям кипарис и влез в него, когато през месец Тозонтли водата достигне небесата.
Всички богове на народите предупреждават населението за предстоящия потоп.
Арабския учен Абу Балкхи (IХ-Х в.) писал, че в навечерието на потопа мъдреци, предвиждайки катастрофата, “построили в Долен Египет много пирамиди от камък, за да се спасят там през време на наближаващата гибел. Две от пирамидите превъзхождали останалите; те били 400 лакти високи и по толкова широки и дълги. Изградени били от големи шлифовани мрамор ни блокове, прилепени един към друг така плътно, че местата на съединяването били едва забележими. Вътре в пирамидата били изписани, както съобщава Абу Балкхи, различни сведения за удивителните знания, които мъдреците искали да запазят.
Масуди, друг арабски историк, като се позовавал на недостигнали до нас източници, писал:
“Сурид, един от царете, който живял преди потопа, построил две големи пирамиди и заповядал
на жреците да скрият в тях записи на техните знания и онова, което те са достигнали в
различните изкуства и науки, за да оцелеят за онези, които после ще могат да ги разберат. Той
записал също и положението на звездите, техните цикли…”
Древноегипетският историк Манетон съобщава за текстове, които съдържали важни знания. Тези знания били записани от Тот- Хермес. Тези текстове според думите на Манетон “направени от Тот, от първия Хермес, на свещен език със свещени знаци, били преведени след потопа… (пропуск в ръкописа)… и записани с йероглифи”
Хората виждайки ставащото, са направили опит да оставят знанието на бъдещето поколение. Те са записвали важни свещени текстове в последния момент. Вавилонския жрец Бероз (III в. пр. н. е.) описва следното.
Когато цар Ксисутрос, бил предупреден за предстоящия потоп, той заповядал да напишат “история на зараждането, развитието и завършека на всички неща и да заровят тази история в града на слънцето Сипар”. След потопа Ксисутрос и спътниците му “намерили книгите в Сипар, написали много нови книги, построили храмове и отново основали Вавилон”.
Пазят се сведения и от египетските жреци до гърците.
“О, Солоне! Солоне! – Вие, гърците, сте като децата, нищо не знаете за старите времена. Нищо не ти е известно на тебе за отколешните знания на миналото.”
Според жреците, след като потопа унищожил почти цялата земя, всичко било унищожено- градовете били сринати, а от населението останали живи само най- неграмотните, пастирите, които се намирали по време на потопа високо в планините. Жреците усетили явно ужасна тъга и знаейки, че всичко ще бъде заличено от времето, те са се постарали да оставят писмени сведения за тези отминали дни. Не можем да не погледнем с възхита на жреци и посветени, които в най- трудните мигове не са забравили за бъдещото поколение.
А ние, мъдреци и поети, Пазители на тайни и вери, Ще отнесем запалените светлини В катакомби, в пустини, в пещери. В.Бр
Библиография:
Ал. Горбовски, Загадки на древната история