И когато някои хора, освен грижите за децата си, ни оставят някакво духовно творчество, защо и те имат същата участ? Също стареят, а гробът поглъща и тях, и техните таланти? Защо ли хора като Микеланджело, Леонардо да Винчи, Джордано Бруно, Гьоте и много други са се родили – За да изгният , разяждани от червеи, тлъстеещи от плътта им на титани ли ? О , не ! Невъзможно е животът на земята да бъде лишен до такава степен от смисъл! Зад привидно безконечната броеница от раждания и смърти вероятно може да се намери някакъв дълбок смисъл. И колкото и необяснимо да изглежда за един объркан ум, сигурно има някаква съвсем смислена причина, но видяна откъм другата страна! Но къде и как на всяко нещо да се намери тази друга страна, която непременно трябва да съществува? Къде и как да се открие път към това знание?
Кой ли може да ми посочи накъде да тръгна? Къде ли мога да намеря някой посветен в това тайнство, как да срещна някого, който да може да ми разкрие забулената истина? Защото е имало на земята във всички времена изключителни хора, които със съвършена увереност са говорели за тайната на живота и са доказвали убежденията си със собственото си съществуване – посветени, както ги наричат. Но къде и от кого тези ” посветени ” са получавали посвещението си?
Сократ например, с божествено спокойствие взема в ръка чашата с отровата , изпива я бавно, като говори обективно, без страх и с усмивка за действието на отровата , обяснява как изстиват нозете му, как смъртният хлад като змия се увива около него, за да стигне до сърцето му. Той осъзнава, че смъртта е неизбежна, сбогува се с верните си ученици и склопява очи . Само безграничното знание може да породи такова непоколебимо спокойствие пред смъртта. Къде е придобил Сократ това знание? А и другите титани в различните епохи откъде ли са получили своето знание за тайната на живота и смъртта, своето посвещение!
И днес вероятно някъде по планетата живеят такива ” посветени ” и може би и днес е възможно да се постигне посвещение, истинското, великото посвещение. Животът ме е научил, че Библията е нещо много повече от обикновен сборник с предания, че е била написана от посветени, които чрез таен език са ни предали дълбоки окултни истини.
Та и в самата Библия е казано: ” Търсете и ще намерите ; почукайте и ще ви бъде отворено .”
Подчиних се. Започнах да търся навсякъде , където можех.
В книги и стари ръкописи , при хора , които сякаш знаеха нещо за посвещението. С отворени очи и уши се опитвах в старинни и днешни извори, в древни и съвременни учения да открия някакви частици от мозайката за тайната на посвещението.
И откривах ! Отначало рядко, тук или там , вътрешният ми слух разпознаваше гласа на истината в думите на някоя книга или на някой човек . Тогава продължавах по посоката, дадена от този тайнствен глас, който , подобно на нишката на Ариадна, ме водеше все по – надалече .
Случваше се , в моя град някой ми даваше прекрасни съвети, по – късно същият глас ме отвеждаше надалече някъде в чужбина , където някое учение удивително съвпадаше с казаното в родината ми. Така постепенно се запознавах с все пo- учени хора, които ми обясняваха все по – добре и по – добре тайнството на посвещението и смисъла на живота.
Естествено, сблъсках се и с няколко самоуверени невежи, които се мислеха за мъдреци.
Но можех веднага да установя дали това е “гласът на Иаков зад ръцете на Исав “.
Тези нещастни мошеници, които играеха на ” посветени “, се издаваха много бързо. Те не бяха в хармония със самите себе си, нито със собствения си живот. И как ли ще могат да ме научат на каквото и да било за дълбоките истини на живота, за посвещението?
В подобни случаи продължавах по пътя си в търсене на този, който притежава истинското знание – един истински посветен. Срещнех ли човек , знаещ повече от мене, оставах с него, докато науча всичко, на което можеше да ме научи. После продължавах по пътя си …
Из “Посвещение”
СПОДЕЛИ