Без да познаваме звездите, ние не бихме могли да анализираме правилно и пълно една астрологична карта. Те привнасят различна енергия и светлина в картата на всеки един от нас. Само в Млечния път има над 400 милиарда звезди. Първият човек, който дава някакво знание за звездите е Хермес, третия Хермес, който е живял преди около 830 г. пр.н.е.
В астрологията основно се използват звезди от първа, втора и трета звездна величина, останалите са по- слаби и далечни и не могат да окажат силно влияние върху съдбините ни. Хилядолетия са минали оттогава, но знанието на Хермес и до днес отеква във времето. Хермес Трисмегист, “писарят на боговете”. Велик учител, живял в Египет. Той е бащата на скритото познание, основателят на астрологията, откривателят на алхимията. Живял по времето на Авраам от Библията. Индийската астрология се основава на учението на Хермес основно, същото се отнася и до елинистичната. Мнозина мъдреци, астролози и зездобройци на тогавашното време се отправили към земите на Египет, за да отдадат почитта си към този посветен мъж, който остава ключът на астрологията и тайните на окултизма.
В този ред на мисли, ще споделя с вас кратка свещена проповед от Хермес.
“ Небето се появи със своите седем сфери, и с боговете видими в звездни форми, с всички техни констелации. И небето се завъртя и започна своето въртеливо движение…. И Бог предопредели раждането на човека… Той вдъхна в плът посредством боговете, които обикалят небесата. И в този момент Той направи хората така, че да могат да съзерцават небето, и да имат власт над всичко под небето, и да познаят Божията сила, и да наблюдават работата на природата, и да могат да маркират всички неща, които са добри, и да разпознава разнообразната природа на добрите и лошите неща. (Свещена проповед на Хермес Трисмегистус)
Човекът е призван от Бога да отправи погледа си към звездите. За древните познаването на звездното небе е било нещо изключително важно. Те са го познавали както както астрономически, така и като духовно проявление. Знаели са какво точно носи в хороскопа дадена звезда или съзвездие. Така например, що се касае за Млечен път- центърът на Галактиката или още светлината на Стрелеца може да го чуете, който започва от 5°00’ на Стрелец и 5°00’ Близнаци, като тук се взема предвид астрономичното положение на небето с прецесията, като разликата между тропически зодиак и сидерал е 25 градуса. Това е точно където Млечния път пресича еклиптиката. Какво биха казали древните, ако видят в нечий хороскоп засегнати тези градуси в нечий хороскоп. Биха казали, че това положение в хороскопа сочи благословен човек, белязан от съдбата, който слиза с някаква мисия на земята в полза на човечеството. Душа, която е слязла от високо духовно ниво и йерархия. Обикновено, ако там се намира Луната, Слънцето, АС или МС, говори точно за това. Млечния път е широк, така че се допуска по- голям орбис на тези съвпади.
Там където се намира съзвездие Орион египтяните виждали своя бог Озирис , а звездата Сириус или както те я наричали – Сотис – символизирала корона на богиня Нут. Трите звезди от “пояса” на Орион: δ Минтака, ε Алнилам и ζ Алнитак, звездите σ, θ в мъглявината М 42, ι от “ножа” на Орион и κ Саиф от единия му крак , на раменете му са разположени – α Бетелгейзе и γ Белатрикс.
Нашият народ нарича част от съзвездията Орион- Голямо и Малко куче –РАЛИЦАТА . Докато гърците са виждали своя митологичен ловец Орион. Така е прието да се нарича тази група звезди на съвременните звездни карти – съзвездие Орион. Всяка едно от тези звезди носи някакъв характер. В книгата “Неподвижните звезди”, в превод от Румен Колев са описани характеристиките им. Например, звездата Алнилам от колана на Орион я свързват с богатството и действително, в чиято карта се намери тази звезда и ако не прави твърди аспекти, дава доста завидно финансово положение.
В областта около Орион са съзвездията Бик, познато като съзвездие Телец, вляво са Близнаците с ярките звезди, наречени на 
митологичните Полукс и Кастор, вляво от Орион са Малкото и Голямо куче . Египетските пирамиди са подравнени към трите звезди от пояса на Орион. Може да гадаем само защо и с каква цел са го направили древните египтяни.
Друго интересно съзвездие са Плеядите. Първите известни сведения за Плеядите са от Хезиод от около 800 г. пр. н. е. Омир ги споменава в своята Одисея, а в Библията името им се среща на три места.И на 49 места в нея се споменава думата звезда.
Йов 9:9 Той прави съзвездията – Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
Йов 38: 31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?
Амос 5:8 Потърсете Този, Който прави Плеядите и Ориона, Който обръща мрачната сянка в зора, И помрачава деня та става нощ, – Този, Който повиква морските води И ги излива по лицето на земята, (Иеова е името му)
Това съзвездие се намира в първите градуси на съзвездие Телец. Алкиона е най- ярката звезда в това съзвездие. Хората в древността са знаели, че когато Плеядите залязват преди изгрева на Слънцето, ще започнат зимните дъждове и снегове. В гръцката митология Плеядите са седем нимфи, красиви богоподобни същества, които обитават природата,
докато в древен Шумер са свързани със седемте демона- като ярост, страст и т.н. От моят личен опит съдя, че те не са демонични създания, по – скоро ги приемам като седем нимфи, но ако се появят в хороскопа, понякога носят известни страдания на родения, като зависи какво точно е засегнато в хороскопа му. В хороскопа се проявяват и като дават интерес към окултизма и тайните науки. Забелязала съм, че това е точно така. По този начин са разсъждавали древните. За древните е имало значение и яркостта на звездите. Потребността от оценка блясъка на звездите се наложила от древността. Блясъкът на звездите бил претеглян “на око”.
Древногръцкият астроном Хипарх, живял през ІІ век пр.н.е., прекарвал дълги часове в своята обсерватория. Веднъж той съзрял ниско на юг в съзвездието Скорпион появила се звезда. Скоро звездата изчезнала от погледа, но Хипарх решил подробно да фиксира положението на повече от 1 000 звезди и да ги подреди по блясък – както писал Плиний Стари:
“…той се осмели да преброи звездите и да предаде имената им на потомството, което дори за боговете е смело начинание…”
Така Хипарх в своя звезден каталог за първи път в историята на астрономията приписал числа на звездите и ги нарекъл техни звездни величини – (m – magnitudо – лат.), характеризиращи блясъка им. Той разделил звездите на 6 групи:
- най-ярките 15 звезди били от 1-ва звездна величина;
- следващите 45 по-слаби звезди били от 2-ра звездна величина;
- звездите от 3-та звездна величина вече станали 208. Останалите групи били от по- слаби звезди.
През 1922 г. на първия си конгрес Международният астрономически съюз въвежда правило за разделяне на небето на 88 области с граници по небесните паралели и меридиани, вътре в които са конфигурациите от ярки и не толкова ярки звезди, дали древните имена на съзвездията. Тогава се взело решение, те никога повече да не бъдат променяни. По този начин съзвездията вече имали имена, които не се променят при различните народи. Осем години астрономите определяли границите на съзвездията. Звездите също имат имена, които в различните епохи са се наричали различно. Повечето достигнали до нас имена са арабски, по-малко – гръцки и латински. От 275 звезди със свои имена 80% са арабски, 15% – гръцки и само 5% – латински.
В книгата “Уникална книга на астрологията” също са дадени природата и въздействието на неподвижните звезди. Но липсват други подробности за характеристиката на самата звезда, но всеки астролог може и сам да се досети, когато знае природата им.