Защо потъва Атлантида

Някога хората мислеха, че Атлантида е древна легенда. Днес поне знаем, че тя наистина  е съществувала. Скот Елиът представя географското положение на Атлантида като континент, който е бил съединен с част от Източна Америка. В онези далечни времена Атлантида обхващала и днешния Мексикански залив, но изтеглена на север- изток, като обхващала и днешна Великобритания. След първия потоп, който се предполага, че е бил преди 800 000 години Атлантида се разцепва, но не загива. Източното ѝ крайбрежие образува формата на раковина. След втория потоп, който е бил преди 200 000 години, според изследователите, Атлантида се разделя на два острова. После настъпила нова катастрофа. Този природен катаклизъм помита всичко. Ако се доверим на жреците, то това се е случило през 9564г.пр.н.е.  Едва ли древните са бълнували, когато са описвали причината за гибелта и какво са умеели атлантите. Така че не виждам защо да не им се доверим.  Несъмнено атлантите са владеели тайните на природата. Било им е дадено знанието и властта над нея. И днес има племена, които изумяват със своето знание, но за това в друга тема ще стане въпрос. Атлантите са влизали много по – лесно във връзка с духовния свят, защото етерните им тела не са били така силно свързани с физическото тяло както е днес. Тези времена са наричани от изследователите  – златен век. Защото тогава боговете са слизали свободно между хората. Хората свободно са контактували с Нефилимите и това е описано в шумерските плочки и епосът на сътворението. Платон подборно описва този остров, на който се е намирала Атлантида. Описанията на Атлантида направени от Платон са в неговите диалози „Тимей“ и „Критий“. Които  датират от около 360-те г. пр. н. е. Унищожението на тези велики хора се е случило според окултистите и запазените тук – там древни записи, поради това, че започва борба между двете сили – доброто и злото. Ожесточената борба започнала между бели и черни жреци  и в крайна сметка победата била за черните. Това в последствие довело до последвалото пълно унищожение на тази страна, като буквално помело и цялата земя.

Първата атлантическа раса се е наричала рмоахала. Тя започва своето съществуване върху останките от някогашна Лемурия. Това била расата на великаните с тъмен цвят на кожата. А ние някога си мислихме, че митовете и легендите за великаните се е зародила в главата на някой  писател с богато въображение.  Сред  тях се заражда друга подраса наречена тлаватли. Тогава се развило честолюбието и паметта. Следващата подраса е на толкетите. Именно те извеждат Атлантида до най- високи върхове. Според Платон, стените на техните градове е бил облицован в странен материал, който наричали орихалк и представлявал сплав от мед, бронз и злато. Тимей описва, че най- впечатляващото било водоснабдителната система. Според описанието на Платон, там имало още стадиони, пристанища, площадки за бягане, съоръжения, които затваряли каналите, както и отделен район, където оставали чужденците – гости на града. Но с израстването на този народ, се пробудил и Аза. Оттам и честолюбието, властолюбието и стремежът за власт, яростта и завистта. Някои жреци започват да прибягват до черни магии, като призовават тъмните природни сили. Узаконяват кървавите жертвоприношения. Пиейки от кръвта на животните, те призовавали тъмните сили. Черните магове, не само контактували с тъмните сили, но те създавали нови такива чрез мисъл форми. За отплата жреците били награждавани с жени за сексуални оргии и роби. Настъпва пълна тъмнина, там където някога е осветявало божествено присъствие. Обществото се разделило на две групи, бели и тъмни. Но злото вече било превзело повечето хора. Всичко това довело да пълна анархия и този период бележи грехопадението известно ни от Битие. Белите магове били с отслабена сила от това, че непрекъснато  влизали в неравна битка  с тъмнината. Преди да настъпи ужасната катастрофа туранците превземат града. Тогава започва и първото велико преселение. Белите магове се отправят на изток, напускайки острова. Храма на Слънцето бил осквернен, тъмните магове тържествували. Жестокостта на хората заразила и животните и те станали кръвожадни и аресивни. Макар че преди това атлантите ги били опитомили. Когато започват големите трусове, белите жреци отдавна са напуснали това място, вземайки със себе си всички ценни текстове. Една част от тях се отправят към Египет, начело с Хермес. След първия голям трус, следват други по- силни и разрушителни. Черната магия е въздействала върху центъра на земята, откъдето маговете черпели енергия и влияели върху силите на земята. Това довело до колосална катастрофа, която разтърсила буквално цялата земя. Тази история присъства в Библията. Но разказана по малко по- различен начин.

В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже. И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло, разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. Битие /гл.6

И така белите жреци се пръскат на различни места по целия света, за да занесат мъдростта на малкото останали живи, след големия природен катаклизъм. Навярно една част са се отправили към днешна Индия. Защото няма спор, тази държава и до днес е считана за люлка на окултизма. Ще цитирам част от химна на решите за сътворението.

Нямаше смърт, нито безсмъртие, нямаше ден, нито нощ, нито движение, нито полъх. Единственият дишаше със своята си сила, а извън Него нямаше нищо. Сенките покриваха сенки, всичко бе океан без светлина. Единият, сам в тази безкрайна пустиня, бе роден от вътрешната топлина. Първа се появи Любовта, първото семе на Духа, смесването на Битие и Небитие;мъдреците я откриват в сърцата си….

Брахманите вярват, че човекът е носител на два вида атавизъм(наследственост)- духовен, чиито корени се намират в миналите животи на душата и физически, който представлява наследството от прадедите ни. Тази цивилицазия на брахмините, според някои е първата спирка на човечеството от дългия му път към възраждането след Атлантида. След потопа, хората забравят всичко, което някога са могли да правят. Това наложило възникването на писмеността, защото паметта на хората, започвала да изневерява. Нещо, което преди им е било даденост  да нямат нужда да записват, защото носили знанието в себе си, сега просто това знание  им е било отнето. Бавно, но сигурно хората губели  дълбоката си връзка с природата и божественото. И до днес, ние сме като слепци, които преоткриват отдавна забравени истини и предмети. Виждайки ги с очите си, ние, не можем да ги обясним. Все още не могат да се обяснят появата на древни артефакти с каква цел са се използвали. Дори материалът от който са направени е непознат за нас. Да не говорим, че не знаем и какво е истинското предназначение на пирамидите, макар че ги изследват от години. Нито се знае как са успели да построят пирамидите. Разбираемо е и защо Хермес възкликва в писмо до Асклепий.

О, Египет, Египет, от твоята вяра няма да остане нищо друго освен празна история, в която твоите деца в бъдеще няма да вярват; нищо няма да остане, освен неясни думи и само камъните ще разказват за твоето благочестие. И в този ден хората ще бъдат уморени от живота и те ще престанат да мислят за вселената, достойна за благоговейно чудо и поклонение. И така духовността, най-голямата от всички благословии, ще бъде застрашена от унищожение.
От свещената книга на Хермес Трисмегист , адресирана до Асклепий.

Защо забравяме цялата мъдрост, която сме имали преди векове? Вероятно, защото  земята е навлязла в епохата на Кали Юга. Преминаването през тази епоха е сравнима със съня.  Тя се свързва с  най- тъмните времена. Епоха, в която духовността ще бъде изместена далеч от сърцата на хората. Ние сме били обречени да  деградираме, вместо да станем по- духовни. С всеки дъх, хората от момента на навлизането в тази епоха, ставали по- неуки и по – неуки. Те вече  трудно разбирали старите мъдри книги от онези времена. По тази причина, колкото по- дълбоко сме навлизали в тази спяща епоха, толкова повече сме забравяли от древната мъдрост. Това е и причината за изчезването на много култури като шумерската, египетската, маите, инките и много други. Прекрасната новина е, че днес Земята напуска тази спяща епоха, което ще разсъни хората и те отново ще потърсят корените си с природата и Бога. 

СПОДЕЛИ
  • 9
    Shares

Leave Comment