В сърцето на Азия навярно се намира мистичния център в света- загадъчната Шамбала. Според видни езотерици и изследователи изворът на познанието се намира именно там. В недрата на тази планина.
“Авантумшака сутра”(будистка митология) се твърди, че още в самото начало, със зараждането на човечеството се объркало нещо. Човечеството объркало грешното с правилното, затова било създадено тайно общество, което пазело познанието. Това тайно общество се наричало “Великите учители на Хималаите”. Твърди се също, че само пророците могат да общуват с тях чрез чистото си сърце. В Тибетска книга на мъртвите д-р Венц пише:
“С божествено състрадание те гледаха като мълчаливи пазачи от своите крепости в Хималаите към света до края на кали- юга- тъмната епоха,- когато ще настъпи денят на пробуждането за всички държави.”
Много учени смятат, че там се намира центъра на Майсторите на света, общество, което направлява съдбата на човечеството. Един от първите поклонници посетил това място е Аполоний Тиански. От древните писмени източници научаваме, че той се събудил за живот след смъртта, правел много чудеса, някои, от които надминават чудесата на Христос и лекувал болните хора. Според Лактанций той дори е бил смятан за Бог от ефесяните. За Аполоний се знае от древните извори, че още като дете е впечатлявал с мъдрост и познание. Когато пораснал, той се отправил към Мала Азия, за да открие своите учители, за да учи философия при тях. Става вегетарианец, запознава се с питагорейците и е обучен да лекува хората и да използва дарбите си в помощ на дошлите при него за помощ. Прочува се с дарованията си и хората започнали да се тълпят пред вратите му. От питагорейците научил за братството на Изтока и поема към Индия. Но той не тръгва сам на това дълго пътешествие, а го придружава негов приятел и ученик Дамис от Ниневия. Когато стигнали там видели, че тази планина е обгърната постоянно от мъгла. Там виждат двамата невероятни неща. Тибетските мъдреци можели да левитират, реейки се на 20 -30 см над земята. След много трудно изкачване нагоре към върха на планината, най – сетне стигнали. За голяма негова почуда, посветените го приели радушно. Думите, които са запазени на писмени документи изречени от мъдреците са тези:
“Питай ни каквото искаш, защото ти намери мъжете, които всички знаят.”
След като бива посветен в тайните на древната мъдрост, той се завръща в Рим, за да даде придобитото на хората и най – вече на императора. Друга интересна фигура посетила това място е небезизвестния граф Сен Жермен. За него се знае, че е бил ненадминат алхимик. Животът на този човек е пълен с тайни и загадки. Наричат го човекът, който знае всичко и никога не умира. Той бил композитор, виртуоз на цигулка, философ, алхимик и литератор, знаел е перфектно френски, немски, английски, испански, португалски и италиански, гръцки, санскрит и китайски. Историята разказва, че за пръв път се споменава за него във Венеция през 1710 година от графиня Помпадур. Тя с учудване констатира, че когато за първи път среща графа е било преди цели 48 години. Когато отново го вижда, тя решава, че това е негов син,защото графът изглеждал точно копие на Сен Жермен, но въобще не е остарял. Но с учудване констатира, че графа не е друг, а самия Сен Жермен. Разбира това, след като се заговаря с него. На въпросът ѝ дали не е син на графа, тя получава следния отговор:
Не, мадам, загубих баща си много отдавна. Но аз самия живях в края на миналия и началото на този век там и имах честта да Ви бъда представен тогава. Вие бяхте така милостива да харесате малките баркароли, които пяхме заедно.
Графинята отговорила:
Простете, но това е невъзможно, защото граф Сен Жермен, който познавах тогава, беше най- малко на 45 години, а вие, изглежда, тепърва ще достигнете тази възраст.
Графът отговорил:
-Мадам, аз съм много стар.
-Но тогава трябва да сте почти сто годишен.
Той отговорил:
-Това съвсем не е изключено.
Този диалог бил записан от придворната дама, която описала графа със среден ръст, с много изискани обноски, с черна коса и тъмен тен, много живи очи, много духовит и с интелигентен израз на лицето, което било освен това и одухотворено. Обличал се елегантно, а богатството му си личало единствено по кутията с енфие и диамантените пръстени на ръцете му. Има запазено писмо и между граф Сен Жермен и Волтер от 6 юни 1761г. Съдържанието на писмото е много интересно. Волтер благодари на графа, че е уведомен за часа на смъртта си от него. Но смятам, че ще е по- интересно да прочетете сами съдържанието му, а не да го преразказвам.
“Отговарям на писмото Ви от април, монсеньор, в което ми разкривате ужасни тайни, включително и най- лошата от всички за един стар човек като мен- часа на смъртта. Благодаря, Жермен, приятелските ми чувства ще осветяват пътя по време на дългото Ви пътуване през времето, когато ще направите откровенията си в средата на XX век. Говорещите картини са подарък за оставащото ми време, но бих желал вълшебният Ви механичен уред за летене да Ви върне при мен. Сбогом, приятелю мой.” Волтер, кралски благородник
След това Волтер пише писмо на пруския крал Фридрих Велики, че човекът, който знае всичко и никога не умира, ще го потърси през следващите 50 години. Предполага се, че между 1776-1779г. Сен Жермен посещава краля. В своите спомени за Мария Антоанета графиня д’Адемар, която била придворна дама на кралицата, разказва за голямата изненада от срещата си с Сен Жермен.
” За своя неописуема изненада видях монсеньор Сен Жермен отново: през 1973г. отново на екзекуцията на кралицата. В деня след смъртта на херцог Енгиен през 1804г и през януари 1813 също, и вечерта преди убийството на херцог дю Бари през 1820г.”
След това тя описва още една среща със Сен Жермен, когато той идва, за да предупреди кралицата и краля на Франция за предстоящите тъмни времена на френската монархия. След като графинята го попитала откъде пристига, след като е чула, че вече е починал, той отговорил, че пристига от Китай и Япония. Кои са били тези велики мъже-Аполоний, Сен Жермен… мъдреци посветени в тайните мистерии? За последно се чува за графа през 1846г. В своите Малки мемоари розенкройцерът Франц Грефен описва последната си среща с него.
” Разделяме се. Не ме търси. Някога ще ме видиш отново. Утре вечер напускам страната. Трябва да пътувам за Константинопол и след това за Англия, за да подготвя две открития, които ще бъдат използвани през следващия век- железницата и парните кораби, които са планирани за Германия. Годишните времена ще се променят бавно- първо пролетта, след това лятото. Това е постепенната промяна на самото време и оповестяването на края на настоящия цикъл. Виждам всичко това. Вярвай ми, астролозите и метеоролозите не знаят нищо, трябва да са изследвали пирамидите като мен. В края на този век ще изчезна от Европа и ще поема към Хималаите. Трябва да почина, да си отдъхна. Точно след 85 години хората ще отправят погледа си отново към мен. Довиждане, приятелю мой.”
Други интересни личности посетила тези земи са Николай Рьорих и Елена Блаватска. Рьорих описва интересни истории, които виждат там. Разказва за светещи обекти, които кръстосвали небето с голяма скорост. Това било обикновено събитие за тибетските монаси, които никак не се впечатлили като тях от видяното. Те разказали, че векове преди това същества от други светове кръстосвали необятната вселена и именно те са донесли просветлението на хората в онези далечни времена. Тези същества били дружелюбно настроени към човечеството и често се приземявали близо до техните манастири високо в недрата на планината. При всеки голям природен катаклизъм, тези същества откривали отново тайни и учения, които сме загубвали през вековете.
Използвана литература:
По следите на боговете
Djema
Ади
Djema