Духът на рода

Дали се замисляме от къде идваме, кои са нашите предци в рода? Повечето хора не познават живота и миналото на техните деди. А много често, в миналото на нашите предци се кове бъдещият ни живот и съдба. Това е така, защото всичко е закодирано в нашия род. Чували сме думите – приличаш на баба си, повтаряш живота на дядо си, взела си не само името на баба си, ами и характера ѝ. Но знанието как са живели предците ни достига до трето коляно обикновено. По- далечното минало е обгърнато от пелената на забравата. Дори не подозираме, че ние се учим от живота на нашите предци, повтаряме техни грешки или техния начин на живот. А това влияе силно върху нашия. Силата, която едно поколение предава на следващото е въплатена в нашата физическа обвивка, в нашите гени и дори в нашите по- фини тела. Ако познаваме историята на рода си, ние ще можем да променяме своята съдба. Колкото сме по- наясно с историята на своя род, колкото повече познаваме живота на дедите си толкова по- силна връзка бихме изградили с тях и толкова по- добър живот бихме имали. Защото вярваме или не, връзката, която ни свързва с рода ни не се къса, тя може само да се отслаби или да  се засили, а засилим ли я, това би било много полезно за нас. Защото от рода си можем да черпим сили и постижения в кариера,  деца, постижения в работата, приятелство,щастие в семейството, дълбока вяра или обратно. Родът може да отнеме всичко това по същия начин, по който може да даде. Замисляли ли сте се?  Във всеки род съществува силата на кръвта, която тече във вените ни. Тези, които успяват да запазят връзката с природата, запазват и връзката със своя корен силна.  Кога един род е слаб? Когато в него има самоубийци (съжалявам да го кажа, но е така)когато в него са извършвани непочтени дела, убийство, кражби, изключени членове от семейството, измами. В тези случаи рода не помага, а като че ли напротив – пречи. Тогава човек вместо да живее черпейки сили от рода си, като че ли се бори в един омагьосан семеен кръг на повтарящи се неудачи. Страда от страхови неврози, суицидни мисли, проблеми да се създаде семейство, безплодие, проблеми с децата и много други. Често тези неудачи възникват от проблеми, които са създавани и повтаряни в рода.  Ето защо е много важно всеки  да знае, че докато живее на земята, твори бъдещия живот на идното поколение, не само своя собствен. В неговата воля е да обрече рода си или да го засили. Само един духовно развит човек би осъзнал, че неудачите в неговия живот не идват случайно, че те се коренят както в неговия начин на живот, така и в дълбокото минало на неговия род. Той е в състояние да подобри качеството и засили връзката на своя род и дори да промени бъдещата съдба на своите деца. Все от някъде трябва да се тръгне. Ако допускате идеята за минали инкарнации, то ще е по- лесно да осъзнаете, че в рода ни може да не сме се появявали само веднъж и да сме отговорни за силата или слабостта му. Съдбата не допуска никакви грешки, в природата има само привиден хаос, но всъщност е прецизно разпределено всичко. Всяко щастие или нещастие в семейството е предизвикано от някаква хармония или дисбаланс в него. Във всеки род съществува информационно поле, с което можем да се свързваме. Връзката с нашите предци трябва да е силна, за да сме силни и ние самите. Затова е добре всеки да проучи рода си, не само до трето коляно, а много по- назад във времето. То като се замислим, ние не бихме могли да кажем как са се казвали нашите пра-пра баби и дядовци. Какъв живот са имали те, добри или лоши хора са били, но дори и да не знаем, тяхното качество на живот, се е отразило като огледало в нашия живот. Във всеки род действа егрегор. Този егрегор защитава човек от други егрегори и ако връзката му с рода е слаба, ако родът е слаб, то и егрегорът ще е такъв. Човек ще е  беззащитен пред хилядите други егрегори, с които сме свързани. А това са приятелските егреори, егрегор на родината, егрегори на евентуални врагове, на духовни течения, религиозни, групови  и т.н. Така той става податлив на външни влияния, следователно и уязвим. Но как да засилим връзката с нашия род, ако той  не е бил силен.  Предците ни живеят, докато ги споменаваме и почитаме тяхната памет. Смятам, че това е причината хората да подават за задушница и да почитат предците си. Може би го правят несъзнателно, но това е един от начините да се засили  връзката с нашия  род. Добрите хора от семейството ни, които са заминали от този свят, могат да засилят много връзката с рода, както и да повлияят положително върху бъдещия живот на следващите членове на семейството. Когато добър  човек, много духовен и просветен замине от този свят, той е оставил огромно наследство на своя род, на своите деца, внуци, правнуци и пра- пра внуци. Независимо дали си е давал сметка приживе за това или не. Вече преминал отвъд, такъв човек има силата да помага и променя ситуациите на своите близки. Затова е много важно да не забравяме близките и да ги почитаме чрез храна или помен. Ако някои от семейството е извършил непростим грях, обикновено ние изтласкаме тази информация, опитвайки се да забравим, но тази ситуация ще се повтаря в живота на семейството от този род. За това хората са измислили обредите. Един такъв обред се е правил, когато на дадено семейство умират децата. Родителите се опитвали да омилостивят съдбата и кръщавали децата си Гроздана или Найден. Извършвали се и други обреди. Майката оставала детето си на пътя, друга жена, извън семейството, веднага отивала и го вземала, а после го носила на семейството, като го продавала, така откупвали от съдбата детето си. Когато съм говорила с моята баба дали децата са оставали живи след извършването на този обред, то тя просто отговаряше, че се е случвало точно това. По този начин хората омилостивявали съдбата или прочиствали лошите влияния в рода си. Сега младото поколение по никакъв начин не обръща внимание на старите обреди, а с това смятам, че много греши. Защото мъдростта на  поколенията не е за пренебрегване, според мен. Нашите баби  не извеждали новороденото както се прави сега, а чакали да настане хубав слънчев ден навън и тогава го извеждали  за първи път. Детето не го показвали на случайни хора, докато не навърши една година, а само на добри хора от техния род или на добри приятели. Но външен човек е било невъзможно да го види. Човекът на днешното време ще рече, че това са суеверия недостойни за днешния модерен век. Дали…? Да зачеркнем древна мъдрост, твърдейки, че това са суеверия е много наивно. Това е събирана мъдрост от много векове, а ние взехме решение за 20 години, че всичко са бабешки дивотии и суеверия. Надявам се поне модерния човек на 21 век да осъзнава, че  това, което сме постигнали, не го дължим само на нас самите, а на работата, мислите и живота на хора, живели много преди нас. Представете си нещо, което се случва доста често понякога. Родителите не приемат едно от децата си, защото го смятат за некадърен, пречка и срам за рода. Поради тази причина, те го игнорират и забраняват името му да се споменава.  Тази ситуация няма да остане без последствия за целия род. Тя ще се отрази на всичките им деца, както и на техните деца и така нататък напред в рода. Техните внуци или пра- внуци е много вероятно да постъпят по същия начин с техните деца, без да помнят, че някога в  рода вече такава ситуация е имало.Съдбата  не търпи никакъв дисбаланс, затова тя ще предизвика подобна ситуация, за да запълни празнината. Как ще постъпят  внуците в случая ще зависи от техния характер. Със сигурност обаче историята ще се повтаря дотогава, докато някой член на семейството не постъпи различно и не запълни празнината, което се е оформила от прокудения някога син. Природата търси баланс при разпределяне на енергията, затова ще предизвика отново и отново една и съща ситуация в рода, докато нещата не се нормализират и се постъпи правилно.  Ако в семейството има скандали, агресия и обида, това със сигурност ще се пренеса на децата Ви или на техните деца и ще им се наложи да разрешат този проблем, ако те не се справят, ще го пренесат на техните деца и така докато някои мъдър бъдещ член на семейството не запълни празнината.  Та това исках да кажа днес, скъпи хора, които ще прочетете тези размисли. Помислете какъв е животът, който творите днес, защото той ще отеква дълго време след като си заминете от тази земя.

СПОДЕЛИ
  • 1
    Share

1 Comments

Leave Comment