В езотеричните и духовни среди по правило хората обичат да споделят своя опит със себеподобните си. Не всеки разбира динамиката на духовния процес, който най- често се учи от духовните книги и духовни групови практики. За съжаление хората, които се отдават на духовни практики, нямат никакъв личен опит. Поради тази причина, често се получават големи изкривявания в тази насока. Развиват се понякога много причудливи и дори странни езотерични митове. Голяма част от духовните търсачи толкова много се вживяват в духовните мистерии, че буквално започват да фантазират, че си говорят с ангели, архангели и духовни учители. Не ме разбирайте погрешно, аз вярвам в ангели, архангели и духовни водачи, обаче има едно но, което ме кара да мисля, че голяма част от хората, които говорят с архангелите, говорят всъщност със себе си. Защо не вярвам в това, ами защото говорещите с ангели са един на милион, а с архангелите говорят само великите духовни учители. Случва се и на най- обикновените хора да сънуват тези същности, когато има да им се предаде послание, но по правило това най- често става в сънищата ни, а на яве е възможно да се случи в някаква екстремна ситуация, която застрашава живота ни или сме твърде притеснени за нещо. Става така, понеже човекът, който е потопен в тежките слоеве на материалния свят, не е в състояние да издържи на фините чистоти на тези същества. Техните вибрации са прекомерно фини и чисти, за да се изявят в материята. Сигурна съм, че ангелите и архангелите се хващат за “коремите” от смях с нас. Повечето сме толкова невежи и грешни, че дори не можем да го прозрем това. За да видим с очи такова същество е по- вероятно да се намираме вече в отвъдното, отколкото на земята в тяло. Или Бог да има специална задача за човека, за да изпрати архангел да извести за това. Както се е случило на Дева Мария, когато архангелът е изпратен от Бог да ѝ извести благата вест, че ще зачене и роди спасителя. Друг интересен мит в духовните среди е да се внушава странната идея, че ако кихнеш, това непременно означава, че си съгрешил в този или минал вече живот и сега чистиш нещо или плащаш за лоша постъпка, която си сторил, но нищичко не помниш за нея. Да не дава Бог да се разболее човек по- сериозно, защото тогава вместо съчувствие от “духовните хора”, ще срещне или мълчание, или цитат от някой, който смята, че твоята болест е напълно заслужена, заради лошите ти постъпки преди, при това ще ти препоръча всякаква допълнителна литература, с която да се почувстваш още по- зле. Като че ли духовните търсения често довеждат до липса на заземяване и до някакви налудничави теории и вярвания. В тези среди може да чуе човек всевъзможни теории, че живее еди си кой поред живот на земята. Теории за това каква е неговата карма. Наистина всевъзможни неща може да се чуят в тези среди от лечители, духовни шамани, ясновидци и т.н. Дори, ако краката ви са студени, може да чуете, че не сте достатъчно заземени и това е единствената причина да изпитвате този дискомфорт. Духовността не бива да се превръща в извинение и бягство от действителността, а се забелязва точно това. Това е система, в която можете да се развивате езотерично, психологически и материално, по начин, който допринася за превръщането на този свят в по-добро място. Тъй като се трансформирате чрез духовния процес, вие трансформирате живота си и духовните сили ще се материализират чрез вашата работа. Така ще станете полезни за себе си и хората. Ще придобиете мъдрост, любов към другите и състрадание. Тук точната дума, която върви ръка за ръка с духовния път е състраданието. Това е заземяване! Това е смисълът на духовния живот всъщност.