Основната идея за разделянето на планетарните часове се корени в този начин на мислене. Нашето 24-часово денонощие е разделено на тъмна и светла част. Светлината се определя от продължителността на времето между изгрева и залеза, а тъмната част се състои от часовете между залез слънце и изгрев слънце. В продължение на много векове астролозите били наясно с факта, че дължината на деня и нощта е равна само на равноденствията.
Човек измерва времето между изгрева и залеза и го разделя на 12 равни части. Това са часовете на планетата. Същото може да се направи и с нощните часове, измерени от залез слънце до изгрева на следващия ден, за да се установи дължината на всяка от планетарните нощни часове.
Ние имаме и седем дни в седмицата: Неделя, понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота , така че има седем планети, познат ни като халдейски ред на планетите т.е.
Сатурн- Юпитер, Марс,-Слънце-светило, Венера-Меркурий, Луна-спътник :
Подходящи за всеки ден от седмицата ; като неделя – слънце; понеделник – луна; вторник – Марс; сряда -Меркурий; четвъртък – Юпитер; до петък – Венера; до събота -Сатурн
Този ред е важен, тъй като показва относителната средна скорост на планетите.
Знаем, че понеделникът е управляван от Луната; следователно първият планетен час след изгрев слънце ще бъде лунен час.
Следващите таблици показват планетарните часове, започващи с планетарния час на планетарния ден (делничен ден) за първия час след изгрев слънце, съответно залез:
Планетарни дни през деня:
Планетарни нощни часове:
