На 17-годишна възраст Елена се жени за Никифор В. Блаватски, руски военен офицер и вицепрезидент на провинцията, но след няколко месеца се разделили. Започва да се интересува от окултизъм и спиритизъм и в продължение на много години пътува из цяла Азия, Европа и Съединените щати; тя твърди също, че е прекарала няколко години в Индия и Тибет, където се обучава под опеката на индуски гуру. През 1875 г. с няколко други известни личности основава Теософското общество.През 1877 г. излиза нейната първа голяма работа, Разбулената Изида. Блаватска твърди, че съдържанието на книгата ѝ е било диктувано от тайнствени учители от отвъдното по мистичен път. В тази книга тя критикува науката и религията и твърди, че само мистичният опит и доктрина са средство за постигане на истинска духовна прозрение и знание. През 1879 г. Блаватски и Олкот заминават за Индия; три години по-късно основават седалището на Теософското общество в Адар. Скоро обществото развива силно влияние в Индия. Блаватска е една независима жена, във време, когато правата на жените са били незначителни и обикновено животът на жената е преминавал в дома и кухнята. Тя пътува сама, учи, пише, създава движение и разпространява любовта към източната мъдрост на Запад. Нещо нечувано за жена по него време. Била е смела, не може да ѝ се отрече. Книгите ѝ са богат извор за окултно познание и мъдрост, написани са достъпно и разбираемо.
Нейните творби са публикувани в 15 тома.
- „Разбулената Изида“ (1877)
- „От пещерите и дебрите на Индустан“ (1880)
- „Магьосниците от сините планини“ (1883)
- „Тайната доктрина“ (1888)
- „Гласът на Безмълвието“ (1889)
- „Ключ към теософията“ (1889)
- „Теософски словар“ (1892, посмъртно)
- „Окултни изследвания“
- „Основи на теософията“
- “Тайната доктрина”
Тя, чрез своите книги и приноса си към Теософското общество, донесе на Запад източните понятия като карма и прераждане. Днес тези понятия са вече добре познати и в Европа. Животът и е изпълнен с противоречия, но не може да и се отрече приносът и към разкриване на духовния свят и от нейните книги може много да се научи.
“Пътешествениците са се срещали с адептите по бреговете на свещената Ганг, сблъсквали са се с тях при мълчаливите руини на Тива и в тайнствените изоставени помещения на Луксор. Загадъчните надписи на сините и златните сводове на залите привличат вниманието на посетителите, но техният таен смисъл никога не се разкрива пред тези случайни гости. Там също са виждали тези адепти, но рядко са ги познавали. В историческите мемоари е отбелязано тяхното присъствие в блестящите салони на европейската аристокрация. На тях са се натъквали и в сухите пустинни равнини на великата Сахара, и в пещерите на Елефанта. Въпреки че могат да бъдат срещнати навсякъде, те се разкриват само пред онзи, който е посветил живота си на самоотверженото изучаване на древната мъдрост и не е склонен да отстъпи от нейните позиции.”
“Разбулената Изида”, т. 1, кн. 1, с. 73.
СПОДЕЛИ