Астрологията е наука, която ме вълнува дотолкова, че непрекъснато чета и обогатявам знанията си за нея. Това, което ще споделя в днешното видео е сбор от книги и статии, с които съм запълвала знанията си през годините.
Астрологията е древно познание, възникнало още в зората на времето и стигнала до нас през хилядолетията. Тази наука непрекъснато се развива, но за съжаление древното познание за нея е малко позабравено вече. В това видео ще говоря именно за древността. Знаем, че човешкото развитие протича на етапи, като преминава през определени културни епохи. Всяка една епоха има времетраене около 2160 години. Това е космически цикъл, познат като миров месец или 1/12 част от космичната година, наречена още Платонова, която има времетраене от 25 920 години. За толкова години точката на пролетното равноденствие преминава през всички 12 зодиакални знака. Може да се каже, че за астрологията са важни няколко периода.
Египетско- вавилонско- халдейска епоха, която започва 2 900 години пр. Хр. и продължава до 750 година пр. Хр. Следващата епоха е Гръко- римската културна епоха, която започва около 750 г. пр. Хр. и приключва в началото на XV век. След този период следва нашата съвременна култура, която ще продължи до 3550 г. Всяка една епоха е добавяла звездна мъдрост, но за съжаление е изтласквала по- старата назад и бавно първата наука за звездите е била забравена. Може би се е случило затова, защото звездната мъдрост е съответствала на епохата си. Факт е че тя се е проявявала различно през различните епохи. Това не е чудно, защото през различните епохи се е развивала и различното проявление на душата.
През Египетско- вавилонско- халдейска епоха хората са развивали сетивната душа, през Гръко- римската културна епоха се е развивала разсъдъчната душа, а ние сега развиваме съзнателната душа, в която човекът придобива по- голяма самостоятелност. Съзнателната душа според окултни учители е душата на отговорността. Ако трябва да го обясня по- ясно, то трябва да започна от древните. Те притежавали ясновидски способности.
Виждали света на духовете и боговете, които управляват звездното небе. Всяко природно явление, което се случвало, те го отдавали на гнева или благосклонността на боговете. За древните както става ясно, реален е бил света на духовното много повече, отколкото света на материята. Светът на звездите за тях бил населен от богове и светли същества, но по- интересното е, че те не мислили така, те разговаряли с тях, могли да виждат ясно духовния свят. Но с течение на времето човекът загубил способността да вижда в духовното. Това се дължало на настъпването на ерата на мрака. Тъма, която настъпвала бавно, но сигурно. И ние сме били обречени на абсолютна слепота.
Кали Юга, известен като ерата на мрака, според духовните посветени започва 3100 година пр. Хр. И има продължителност 5000 години. В този тъмен период започва и духовното падение на човечеството. Хората загубили способността си да общуват с духовния свят, те не знаели кое е правилно и кое е грешно вече. Но нищо в този свят не става без да има някакъв смисъл, това било необходимо, за да добие човешкото същество повече самостоятелност и индивидуалност.
Преди човекът се съветвал с боговете , звездите и духовния свят по всички въпроси и нямал тази самостоятелност при вземане на решения, която никога не би придобил, ако не настъпило това време, известно като Кали Юга. Но за да спре да вижда в отвъдния свят, човешкото същество претърпява промяна на етерното тяло. То се свило и сгъстило и в резултат на това, се затворили духовните ни очи и хората загубили дара на ясновидството, което тогава е било присъщо на всеки. Всичко това останало в миналото. Но щом настъпил този процес на свиване, човекът започнал да се идентифицира с тялото си и се отчуждил от духовния свят. Свиването на етерното тяло, допринесло и до това ръста на хората да се смали. До преди това по земята са ходели гиганти. Великаните не живеели тогава в приказките, а на земята. Твърде много доказателства има за тях и няма да се спирам върху доказателствата за тяхното съществуване. Достатъчно е да се видят глинените плочки на шумерите или да се прочете Битие от Библията, разбира се има и намерени гигантски скелети, които доказват, че преди хиляди години по земята са бродели хора високи около 3 м.
Астрологията всъщност се заражда, когато хората загубили способността си да достигат до знанието на звездите, което боговете им давали. Науката за звездите се заражда в Месопотамия и Египет по едно и също време, някъде около третото хилядолетие преди Христа. Но независимо от епохите ние сме и до днес подвластни на природните ритми. Смяната на сезоните, залезите и изгревите, дните и нощите.
За древните, обаче, тези ритми имали много по- осъзнато значение. За тях Луната и Слънцето били изключително важни. Те наблюдавали небето и фазите на луната. Отчитали нейното зараждане на небето, когато се появявала, после когато се пълнела, намаляла и изчезвала от погледа им, докато отново се появи като тънък сърп на утринното небе. Дали имена на съзвездията и се опитвали да запазят спомените за тяхното проявление на земята. Ако ние не виждахме небето, не бихме могли да се ориентираме във времето. Така древните с помощта на нощното небе и най- вече чрез Луната и Слънцето отчитали месеците и годините. Думата ориентирам идва от корена Ориент, ориент означава всъщност изток.
Времето за древните било божествено проявление. И всичко, което ставало на небето било проявление на боговете, които показвали на хората какво и кога ще се случи. Космичните ритми били изпълнени със стойност. Така се зародил и първия календар, който бил направен от жреците. Този календар бил лунния. За вавилонците лунния месец започвал с първия сърп на луната в небето. По същото време египтяните познавали не само лунния календар, но и годината от 365 дни. От нея те съставяли 36 седмици, всяка от по 10 дни. А петте дни добавяли в края на годината като дни на празници и веселие. През тези дни те почитали Озирис, Изида, Нефтис, Сет и Хор. Както те, така и вавилонците се водели и по звездите. Те знаели, че когато дадена звезда е на юг в полунощ, на другата нощ тази звезда ще се види точно 4 минути преди полунощ, а на следващата 8 минути по- рано, след още една нощ звездата ще изгрее с 12 минути преди полунощ. За един месец тази разлика ще е два часа, а за една година 24 часа. Звездите, които залязват два часа след залез слънце, ще залязват все по- рано в следващите дни, докато не изчезнат в лъчите на залязващото слънце.
След този период те ще станат невидими, ще слязат в подземното царство, докато отново не се появят преди изгрев слънце на небето. Това древните са наричали раждането на звездата. Хелиакалния изгрев на Сириус за египтените е бележело новата година и разлива на Нил. Сириус изгрява хелиакално не на нова година, а някъде около 19 август. Египет е тясно свързана с мистериите, всички мистерии тръгват от Тот, гърците го наричали Хермес. Той е този, който дава знанието и мъдростта за звездите, но и много други знания, известни като херметични мистерии. Той научил и хората да пишат, защото знаел, че с настъпването на Кали Юга, хората започвали да тънат в забрава, допреди това е нямало нужда от писменост, защото всеки е имал цялото знание, което му било необходимо. Според египтяните и вавилонците, звездите били домове на боговете, а не просто звезди в небето. До наше време са достигнали така наречените диагонални календари, които имали 36 колони. Първата колонка показвала звезда А с изпреварващ изгрев през десетдневния период. След 10 дни изгрява друга звезда Б, а първата застава високо в звездното небе. През следващите десет дни тази звезда изгрява все по- рано, а по този начин се издига все по- високо в небето, докато следваща звезда изгрява преди слънцето. Позициите на звездите оформяли диагонал, затова се наричат и диагонални календари. Звездите и съзвездията, които изпреварвали изгрева през декадите, се наричали декани. А боговете, които били свързани с тези звезди се наричали също декани и били 36. Хора и богове живеели в един непрекъснат цикъл наречен божествено време. Самият зодиак за първи път се появява в древна Гърция, преди това задиакът, който днес познаваме не е бил разглеждан по този начин. Най- старото изображение на зодиак в Египет се намира в храма на Хнум в Есна, създадено около 200 години пр. Хр. А най- известното изображение се е намирало в Дендера в храма на Хатхор и е известен под наименованието Дендерски зодиак. Месеците също били под опеката на различно божество. 12 – те месеца носели имената на божеството, което било пазител на това време. От гърците има запазени документи, че първия месец се наричал Тот, втория Паофи, следвал Атир и Хойак от периода на разливите; Тиби, Мехир, Фаменот и Фармути, Пахонс, Пайни, Епифи и Мезори. За всеки ден древните имали и съответни предписания какво да ядат, дали да пътуват, какъв е деня –добър или лош и нерядко каква ще е съдбата на родения пред този ден. Този календар се нарича Съдбовен календар на добрите и лошите дни. Херодот, който отива в Египет, описва следното:
Египтяните са открили кой бог се почита през всеки месец и ден. Каква ще е съдбата на човека, в зависимост от деня на раждане, как ще си отиде той и в какво ще се прероди.
С времето тази мъдрост залязва и потъва в забравата на времето. Египетската звездна мъдрост залязва около 1300 година преди Христа. И макар, че фараонът Ехнатон полага огромни усилия да възроди древната мъдрост, ние знаем каква е била съдбата му. Кали Юга вече е разпростряла пелената си от мрак върху хората и мистериите потъват под пясъците на времето. Факт е, че когато настъпва ерата на мрака и човечеството започва да губи духовната си връзка, възникват и така наречените мистерии. Навярно жреците са се опитвали да запазят връзката на хората с духовния свят по този начин, но дали не е било напразно…