Книга на Енох – Колбринската библия

Колбринската Библия: 3 600 годишен текст, който би могъл да пренапише историята

Книгата на Енох, известна още като Колбринската библия е стара книга, твърди се, че  писано преди 3600 години. Тя е под формата на свитък и се пазили в библиотеката на Александрия, Египет, заедно с още 700 000 други древни свитъци. Смята се, че е спасена от Йосиф от Ариматея. Чичото на Исус, който занесъл Колбрин в Юдея. Колбрин няма конкретен автор, поради самото естество на произхода си и факта, че това е компилация от много творби. Всъщност Колбринът изобщо не е книга, а по-скоро е колекция от текстове, свитъци и ръкописи от различни източници и различни времена. Оригиналните ръкописи на източника не могат да бъдат намерени днес. За древните текстове се казва, че са били спасени от пожара в абатство Гластънбъри през 1184 г.  

Колбринският ръкопис се състои от 11 части, както първите 6 части се смята, че са с египетски произход.  „Голямата книга“ разказва историята на Потопа с подробности, които липсват в Стария завет.  Останалите 5 части са наречени “Келтски текстове”. Енох споделя  за своите видения с Бог и ангелите, като някои от тези видения може да са доста стряскащи за съвременния човек. Ще споделя само част от Колбринът, частта за звездите.

 

 

„Смъртното знание е ограничено от смъртно невежество, а смъртните представи са ограничени от духовна реалност. Не е разумно за смъртен човек да се опитва да разбира това, което е извън разбирането му, защото там се намира пътя на неверието и безумието. И все пак човек понякога се обрича да достигне отвъд себе си, като се стреми да постигне неща, които винаги му убягват. Така че в това негово състояние на неудовлетвореност, той замества безсилието на неразбирането с неща, които разбира. И ако тези неща слабо отразяват реалността, тогава не е ли отразяването на реалността изопачено? Макар че усилието има по-голяма стойност, отколкото липсата на отражение изобщо”

 

“Няма начала на Земята, защото тук всичко е ефекти. Крайната причина е другаде, защото кой човек може да каже кое е създадено първо – семето или растението?! А в действителност, нито едното, защото нещо, което не е, нито семето, нито растението е предшествало и двете, и това нещо също е предшествано от нещо друго. Винаги има предшестващи неща обратно до началото  и отвъд, дотам където е само Създателя. Така беше записано за тези неща в Голямата книга на Синовете на Огъня /древен орден –бел. авт./.

 

Преди началото имаше само едно Съзнание, това на Вечния, чиято природа не може да се изрази с думи. Той беше този, Единствения Дух, който не може да изчезне. Непознаваемият, мрачно усамотен в дълбоката тишина. Името което сега се произнася не е на това Великото Същество, което, оставайки безимено е началото и края, извън времето, извън обсега на смъртните. Този който предхождаше всичко съществувало, сам в неговото странно обиталище от несътворена светлина, която винаги остава неизчезваща,  и която никое око не би могло да гледа.  Той познаваше само себе си. Той бе безформен, не можеше да се прояви в нищото, защото всичко в Неговото Същество беше неизразен потенциал. Всички кръгове на вечността все още предстоеше да бъдат завъртени, за да бъдат изхвърлени навън, като безкрайни еони на съществуването. Те започваха с Него и завършваха с Него. Всичко бе безформено, без движение, спокойно, тихо, празно и тъмно. Никакво име не бе изречено и никакви съдби – оформени. Вечният покой  е нетърпим, а непроявения потенциал е безсилие. В самотата на безвремието, в Него възникна желанието да създава, да може да познае и изрази себе си и това генерира любовта Му. Той създаде мисъл и оформи в себе си самата универсална утроба на сътворението, съдържаща вечната същност на спящия дух.”

 

“В началото се установи Закона, без който душите не могат да се развиват и да напредват, като всяка душа е божествен фрагмент с божествена искрица в себе си.”

 

“Първо създадох простора, който е матрицата на всичко. Моето творение се случи пред мен като светлина преди пламък или топлина преди пожар. Дойде и все още се проявява, защото съществувам, защото Съм. Създаването по никакъв начин не ме засяга повече от човек, който се „засяга“ от сянката си, или светлината от отражението. Както дъждовните капки, вълни, реки, роса и мъгла са форми на вода, така всичко съществуващо и познаваемо от човека са различни форми на едно вещество. Това вещество има своя произход от Мен, но това не съм Аз. Аз съм източника на всички неща, продкрепящ, но не мога да бъда подкрепян от тях. Аз съм Създателят, а вие сте създанията. Аз съм Източника на живота. В необятността на моята природа, Аз поставих семето на нещата, от които се случва всичко, което сега или някога ще бъде. Хората трябва да подхранват духа си и да го поддържат с духовна цел. Те също трябва да научат, че духа не е нещо отделно от човека, или нещо в него. Човек е дух, човек е душата. Няма нужда от празни разговори. Човек трябва да осъзнае природата си, да търси себе си. Духовната част на човека не е нищо мистериозно, извън неговото същество, или нещо трудно за разбиране, за да открие, че не изисква много усилия за да се познае.”

 

LXIX. Книга за движението на небесните светила според техния ред, техните времена, техните имена и местата, откъдето започва техният ход и различните им положения, т.е. всички неща, които Зариел, светият архангел, който ме придружаваше и който управляваше тези светила, ми обясни едно след друго.

2. Ето първият закон на небесните светила. Слънцето, светилникът на деня, излиза от небесните врати на изток и залязва в небесните порти на запад.

3. Видях четирите врати, през които Слънцето започва своя ход и други четири порти, през които то го завършва.

4. През същите тези врати излиза и влиза и Луната. Видях тези принцове на небесните светила и звездите, които ги предхождат, четирите врати на техния изгрев, и четирите порти на техния залез.

5. Всичките врати са разположени една до друга по линията на хоризонта на изток и наляво, и дясно имат по 12 прозореца.

6. Първом се вижда да се приближава голямото небесно светило, наречено Слънце, чиято орбита е като небесната орбита и което блести в пламъци от огън.

7. Вятърът гони колесницата, с която то пътува през четирите сезона на годината.

8. Слънцето започва пътуването си като се възражда и излиза за пръв път през четвъртата от вратите, които са на изток.

9. Това е денят на зимното Слънцестояние, когато то стига най-ниската точка от еклиптика. Тогава настъпва краят на есента в северното полукълбо на Земята.

10. В този ден по пладне Слънцето преминава през зенита на ширината на Южния тропик и единствен път в годината не залязва над южния полюс на Земята.

11. Тогава в южното полукълбо настъпва лято, а в северното настъпва зимата — сезонът на водата и нейните чудеса на превъплъщение от облачна пара в снежинки сняг и ледени кристали, и после пак във вълниста течност.

12. Слънцето минава през четвъртата врата, както при изгрева си, така и при залеза си в продължение на 3 месеца. И тогава Слънцето е най-близо до Земята.

13. През времето на зимата дните нарастват, а нощите намаляват в продължение на 89 дни, като постепенно Слънцето се накланя и приближава до първата врата на изток.

14. И по тази орбита, през която Слънцето преминава ежедневно през първия сезон, има 24 еднакви прозореца, из които се изливат различни части мрак и потоци светлина, когато те се отварят и затварят.

15. Началото на пролетта е в деня на равноденствието; тогава Слънцето, при движението си по еклиптика се наклонява на север, за да се приближи към изток.

16. В деня на пролетното равноденствие Слънцето преминава от южното полукълбо на небесната сфера в северното и осветлява по-силно северната част на земното кълбо, а по-слабо южната.

17. Когато Слънцето се издига в небето през пролетта, то минава през първата врата 92 дни и слиза по права линия към първата порта от западната страна.

18. Такова е неговото движение през втория от четирите сезона. Това е сезонът на ветровете, промените и растежа.

19. През това време дните нарастват, а нощите намаляват в продължение на 92 дни. Тогава идеалните части на деня става все по-дълъг от тези на нощта.

20. И наистина в края на периода е най-дългият за северното полукълбо ден в годината, а нощта е най-кратка. Това е денят на лятното Слънцестояние. Тогава там настъпва лятото; сезонът на огъня.

21. Сетне Слънцето минава през втората врата 93,6 дни и залязва, минавайки през втората порта, като постепенно се приближава до третата врата на изток.

22. През това време денят започва да намалява, докато нощта расте. И това продължава до есенното равноденствие, когато денят става равен на нощта и те са по 12 часа. Тогава настъпва есента — сезонът на земята и нейните плодове.

23. Тогава Слънцето се приближава към изток и минава през третата врата; изгрява и залязва, минавайки през третата порта на запад в продължение на 91 дни, което се равнява на 3 месеца.

24. Подир това Слънцето се отклонява така, че денят започва да намалява, докато нощта се увеличава. През него време денят е по-кратък и намалява още повече спрямо нощта.

25. Що се касае до нощта, тя в същата денонощна пропорция от 24 равни части вече съдържа повече идеални прозореца.

26. Именно Слънцето прави да нараства постепенно денят и съответно да се смалява нощта.

27. Следователно вървежът на Слънцето определя дължината или краткостта на дните и нощите през годината, която има 365,6 дни.

28. Такъв е законът на движението на Слънцето. То последователно върви напред и се връща назад, тъй като Земята обикаля в кръг около него.

29. Такава е съдбата на най-голямото небесно светило, предопределено да осветява Земята. Бог го е нарекъл Слънце още, когато нищо не е съществувало.

30. Защото то изгрява и залязва неуморно, прекосявайки със своята колесница ефира. Светлината му осветлява Луната в 4 фази, а всяка фаза е съставена от малко повече от седем дни.

 

LXX. След този първи закон видях друг един, който засяга по нискостоящото светило, което се нарича Луна и чиято орбита е около Земята.

2. Вятърът също тласка колесницата, върху която тя обикаля, ала светлината й се пръска пестеливо.

3. Всеки месец изгревът и залезът й се променят, и нейните дни са като дните на Слънцето. И когато има пълнолуние, тя съдържа седем части от Слънцето.

4. Тя изгрява и поема своя път на изток в продължение на 29,5 денонощия.

5. В това време тя се появява и съставлява за нас началото на месеца. 29,5 дни Луната минава през вратата на Слънцето.

6. Тогава е почти невидима, така че излъчва една седма част от пълната си светлина; всяка седмица тя нараства с една част, като винаги изгрява и залязва със Слънцето.

7. Когато Слънцето изгрява, тя изгрява заедно с него, отразявайки малка част от неговата светлина към Земята.

8. През нощта на първия ден, преди появяването й тя залязва заедно със Слънцето.

9. В нея нощ Луната е тъмна, но изгрява с една седма част от своята светлина, отклонявайки се от изгрева на Слънцето.

10. Постепенно обаче се просветлява до пълнолуние.

LXXI. Тогава узнах един закон, който засяга наименованията на лунните месеци. Архангел Зариел, моят водач, ми даде най-подробни обяснения.

2. Записах всичко според реда, по който той ми ги разкриваше.

3. Записах месеците в последователен ред, появяването и фазите на Луната в продължение на близо 30 дни.

4. Записах кога Луната загубва изцяло своята светлина и кога има пълния си блясък.

5. През известни месеци Луната пътува сама, а следващите два месеца залязва със Слънцето през двете врати в средата, т.е. през втората и третата. Излиза в продължение на седем дни и завършва своя ход.

6. След това се приближава до вратата, от която е изгряло Слънцето и осем дни минава, също като него, през третата врата.

7. И когато Слънцето излиза през четвъртата врата, Луната също излиза през нея в продължение на седем дни.

8. За още седем дни тя се отклонява към четвъртата врата. Тогава тя е в пълнолуние, но скоро намалява и изгрява през първата врата осем дни.

9. След това отново се насочва към втората врата, откъдето изгрява Слънцето.

10. Видях следователно тяхното положение, също както изгрева и залеза на Слънцето, в зависимост от нейните месеци.

11. Към тези дни на всеки четири години трябва да се прибавят един ден, тъй като той е в повече в слънчевата година. Следователно дните във всяка една от тези високосни години ще бъдат на брой триста шестдесет и шест. Всяка една от тях ще има един ден в повече, така че се получава един допълнителен към втория месец от 28 дни.

12. Една обиколка на Луната около Земята продължава 29,5 денонощия. Този месец е по-къс от слънчевия и се нарича звезден.

13. Впрочем той е, който направлява годините, така че да не се изменят нито с един ден и се състоят винаги от триста шестдесет и пет дни. За три години ще има хиляда деветдесет и пет дни, за пет години — хиляда осемстотин двадесет и шест, а за осем години — две хиляди деветстотин дванадесет и два дни.

14. Що се касае до лунните години, три години имат хиляда шестдесет и два дни; пет години, по-къси от слънчевите с петдесет дни, имат само хиляда седемстотин и седемдесет дни; а осем лунни години имат две хиляди осемстотин тридесет и два дни.

15. Така осем лунни години са по-къси от осем слънчеви години с осемдесет дни.

16. Годината следователно се определя от движението на Слънцето или на Луната; тя бива по-дълга или по-къса в зависимост от това дали я отнасят към едното или другото от тези светила.

 

LХХII. Сега ще изброя началниците и князете, които управляват всяка твар, всичките звезди, както и денят, прибавен за допълване на четвъртата след трите междинни годината.

2. Тя се нуждае от този ден, който съвсем не е съставна част от годината.

3. Хората се мамят, що се касае до този ден; той трябва да се отнесе до тези небесни светила, за да си го обяснят, понеже един от тях се прибавя на четвъртата високосна година.

4. По този именно начин се попълва броят на триста шестдесет и петте положения, които образуват същия брой дни. Ето основните неща:

5. Сезоните.

6. Годините.

7. Дните, такива каквито ми ги показа Зариел, ангелът, когото Бог постави начело на всичките звезди.

8. Планетите, които блестят на небето и осветяват Земята.

9. Те са разпределителите на дните и нощите, а именно: Слънцето, Луната, звездите на цялата Небесна стража, които заедно с всички други прекосяват небосвода във една и съща посока.

10. Също Зариел ми показа дванадесетте съзвездия, които се разтварят за колесницата на Слънцето и от които избликват безброй лъчи.

11. Чрез тях се образува лятото, когато се разтварят вратите в определеното време; през тях излизат ветровете и духовете на росата, когато по божията воля в определеното време се отварят прозорците по краищата на небето.

12. Видях дванадесет съзвездия на небето в краищата на Земята, от които излизат Слънцето, Луната, звездите и всичките творения на небето на изток и на запад.

13. Много още други прозорци се отварят наляво и надясно.

14. Единият от тези прозорци уголемява лятната горещина; също както и вратите, през които в непрекъснат кръг влизат и излизат съзвездията.

15. Видях в небето колесницата на тези съзвездия, която обикаля над света, без никога да залезе. И само една от всички звезди е неподвижна. Тя сочи север и около нея обикалят другите, и целият свят.

 

LXXIII. Близо до границите на Земята видях дванадесет врати за дванадесетте ветрове, които излизат през тях и се разпръскват по земната повърхност.

2. Три от тези врати, се отварят в противоположната страна на небето, три други на запад, три надясно и три наляво. Първите три са обърнати на изток; трите последни гледат на север. Тези, които са разположени надясно и на ляво, гледат съответно на юг и на запад.

3. От четири врати излизат ветровете на благослова и спасението, а през останалите осем — ветровете на отчаянието. Когато са натоварени с това, те разлагат земята и нейните обитатели, водата и всичко, което живее в нея.

4. Владетелят на ветровете излиза от източната врата и от първата врата на изток, която се наклонява на юг. Този вятър носи разрушението, засухата, задушаващата горещина и разложение.

5. От втората врата в средата излизат равенството или точната мярка на всички неща, дъждът, плодородието, здравето и силата; от последната врата, обърната на север, произлизат студът и сушата.

6. След тези ветрове идват ветровете, наречени Нотус, които духат през трите главни врати; през първата, обърната на изток, излиза горещият вятър.

7. Но от вратата в средата излизат една приятна миризма, росата, дъждът, спасението и животът.

8. От третата врата, на запад, произлизат росата, дъждът, къклицата и гибелта. От тази в средата идват дъждът, росата, животът и спасението.

9. От третата врата, обърната на запад, но която се приближава към север, идват облаците, ледовете, снегът, дъждът и росата.

10. След това идват, в четвъртата област, западните ветрове. От първата врата излизат росата, дъждът, ледът, студът и мразът; от вратата в средата — дъждът, росата, спокойствието и изобилието.

11. От последната врата, на юг, излизат засухата, разрушението, сушата и смъртта.

12. Така завършва описанието на дванадесетте врати за дванадесетте ветрове в четирите ъгли, на небето.

13. Ето, сине мой, Матусала, аз ти обясних всичките закони и всичките им добри или лоши влияния.

 

LХХIV. Първият вятър се нарича източен, понеже е първият.

2. Вторият се казва южен, понеже в същия момент слиза Вечният, Благословеният завинаги.

3. Западният вятър се нарича още вятър на намаляването, тъй като в неговата посока всички небесни светила отслабват и слизат зад линията на хоризонта.

4. Четвъртият вятър, северният, се разделя на три части; едната е посветена на жилищата на хората, другата е заета с езерата, долините, горите, реките и покритите с мрак и сняг места; най-сетне, третата част е раят.

5. Видях седем планини, по-високи от всички планини на Земята, от които излизат скрежът, дните, сезоните и в които отиват и изчезват годините.

6. Видях върху Земята седем реки, по-големи от всички останали реки. Едната тече от запад на изток и влива водите си в голямото море.

7. Други две текат от север към морето и отиват да се влеят в Еритрейското море на изток. Две от останалите четири реки текат на север към Еритрейско море и последните две отиват да се влеят в голямото море, там, където се намира една обширна пустиня.

8. Видях седем големи острова в това море — два близо до брега и пет навътре в морето.

 

LXXV. Имената на Слънцето са: Озярес и Томас.

2. Луната има четири имена: първото е Асония, второто Eбла, третото Бенасес и четвъртото Ерае.

3. Такива са тези две големи небесни светила, чиито орбити са като орбитите на небето и чиито размери са еднакви само привидно, защото Луната е четири пъти по-малка по диаметър от Земята.

4. В слънчевата орбита седем части от светлината са отразени от Луната. Тези седем части падат всички върху Луната. Те излизат от западната врата, след като са осветили севера и се връщат на небето през източната врата.

5. След като Луната се издигне, тя се появява на небето и се осветлява от половината от една седма част от светлината.

6. Тази светлина се попълва след четиринадесет дни.

7. Скоро се попълва по една петнадесета част от светлината, така че след петнадесет дни тя е нараснала възможно най-много. Това е времето на пълнолуние.

8. Луната тогава отразява цялата светлина, която получава от Слънцето.

9. След това започва да се смалява и при това омаляване следва същия път, както при нарастването.

10. Някои месеци Луната има двадесет и девет дни.

11. През другите месеци тя има само двадесет и осем.

12. Зариел ми разкри още един закон. За начина, по който излъчваната от Слънцето светлина се разпръсква върху Луната.

13. През всичкото време, докато Луната увеличава своята светлина, тя предхожда Слънцето, докато след четиринадесет дни светлината й става пълна в небето.

14. Когато обаче почва да се смалява, или когато светлината й бива поглъщана малко по малко в небето, тогава първият ден се нарича новолуние, понеже този именно ден тя отново започва да получава светлината на Слънцето.

15. Тя става пълна в деня, когато Слънцето слиза на запад, докато Луната се изкачва на изток.

16. През това време Луната свети цяла нощ, докато Слънцето изгрее преди нея; тогава Луната чезне пред Слънцето.

17. Когато светлината се приближава до Луната, намалява още повече, дока тя напълно изчезне.

18. Тогава окръжността й е празна и без всякакъв блясък.

19. В продължение на три месеца нейният период е от 28 дни, а в три други месеца тя го изпълнява за двадесет и девет дни.

20. Нощем двадесет дни тя се вижда като лицето на човек, а през деня се слива с небето.

 

LХХVI. Сега, сине мой, Матусала, те посветих във всичко и описанието на небето е завършено.

2. Показах ти всички небесни светила, които управляват сезоните, различните времена на годината и как те влияят за образуването на месеците, седмиците и дните. Показах ти също намаляванията на лунната светлина.

3. Където тя започва и там също свършва в определено време, след като е изминала сто седемдесет и седем дни, т.е. двадесет и пет седмици и два дни.

4. Нейният стадий е по-малък от този на Слънцето; той е поне шест дни по-малко за шестмесечие.

5. Когато е пълна, прилича на човешки образ. Така ми обясни всичко Зариел, великият архангел, който я управлява.

 

LХХVII. През ония дни Зариел още ми каза: – Ето, аз те запознах с всичко, Енох.

2. Открих ти всичко. Ти виждаш Слънцето, Луната и ангелите, които ръководят звездите по небето, които направляват техните движения, техните фази, техните превръщания.

3. Обаче в дните на грешниците тези закони съвсем няма да бъдат изпълнени.

4. Семената ще липсват в нивите и в полята; обработването на земята ще бъде разстроено. Нищо не ще идва там своевременно. Дъждът ще се задържа във въздуха и небето ще бъде от бронз.

5. Тогава плодовете на земята ще закъснеят; дърветата не ще цъфтят навреме и няма да дават своите плодове.

6. Луната ще промени своя ход и не ще изгрява в определеното време; пламтящото и безоблачно небе ще се вижда и върху лицето на Земята ще легне безплодието. Метеори ще браздят небето, защото много звезди ще се отклонят от своя изначален път и ще се скитат, в пространството.

7. Ангелите, които ги ръководят, не ще бъдат там, за да ги вкарат в техния път; и всичките звезди ще се опълчат срещу грешниците.

8. Земните жители ще бъдат смутени в своите мисли. Ще променят всичките си пътища.

9. Ще престъпят Божите заповеди и ще се смятат за богове; но междувременно злото ще се шири измежду тях.

10. Ала Небесното наказание няма да закъснее. Те ще загинат до един.

 

LХXVIII. Той ми рече: – Виж, Енох, тази Книга, която е слязла от небето; чети онова, което е писано там и се помъчи да разбереш всичко, което тя съдържа.

2. Тогава аз забелязах всичко онова, което идва от небесата и разбрах всичко, което беше писано в нея. Четейки я, аз опознах всички човешки дела.

3. Всичките дела на земните деца от началото до края.

4. И хвалех Господа, Царя на славата, Сътворителя на всичките тези чудеса.

5. Славех го за неговото великодушие, за милосърдието му към децата на света.

6. И извиках: – Блажен е човекът, който умира в правда и добро, и комуто не може да се противопостави никаква книга на престъпленията; който никога не е познал неправдата.

7. Тогава тримата свети мъже ме взеха, пренесоха ме на Земята и ме поставиха пред вратата на къщата ми.

8. И ми казаха: – Обясни всички тези неща на сина си Матусал. Съобщи на всичките си деца, че никоя плът не ще бъде оправдана пред Бога, защото той е Сътворителя.

9. Цяла една година ще те оставим с твоите деца, докато придобиеш предишната си сила и бъдеш в състояние да поучаваш семейството си, да опишеш всичко, което си видял и да го обясниш на своите потомци.

10. Но на следната година ще бъдеш отделен от близките си и сърцето ти ще намери първичната си сила.

11. Защото Избрания ще открие, на избраните тайните на справедливостта и праведните ще се възрадват; те ще се прославят заедно Бога, а грешниците ще загинат заедно с грешниците.

12. И покварените ще загинат с покварените.

13. Дори тези, които ще са живели в правда, ще умрат поради човешките злодеяния и ще изкупват делата на злите люде.

14. В ония дни те ще престанат да ми говорят.

15. А аз ще се завърна при моите братя, хвалейки и благославяйки Господа.

 

LХХIХ. Ето, сине мой, Матусала, аз ти казах всичко; всичко ти написах; разкрих ти всичко и ти дадох ръководство за всяко нещо.

2. Запази, сине мой, Книгите, написани от ръката на твоя баща и ги предай на бъдещите поколения.

3. Дадох ти мъдростта, на теб, на твоите деца и на твоето потомство, за да я предадете, тази върховна мъдрост, на всичките им мисли, на тяхното потомство. И ония, които я разберат, не ще спят повече; но ще наострят уши, за да я разберат, да станат достойни за тази мъдрост, която ще бъде за тях като Небесна храна.

4. Блажени са праведните, блажени са онези, които ходят в правдата, не познават неправдата и съвсем не приличат на грешниците, чиито дни са преброени.

5. Що се касае до вървежа на Слънцето в небето, то влиза и излиза през различните врати в продължение на 365 дни с началниците на хилядите видове звезди.

6. Хората са в голямо неведение относно тези началници. Те съвсем не ги споменават в своите изчисления. Но те съществуват през всяка една година.

7. Запомни, че годината се състои от триста шестдесет и пет дни.

8. И така, изчислението е точно. Защото тези небесни светила, тези месеци, тези периоди, тези години и тези дни Зариел ми ги разкри и ми ги обясни, той, който посредством Бога има власт над всичките тези началници на хилядите видове звезди и който управлява тяхното влияние.

9. Ето реда на тези звезди в зависимост от мястото на небето, където те изгряват и залязват в зависимост от сезоните, времената, периодите, дните и месеците.

10. Ето имената на онези, които ги ръководят, които бдят върху техните пътища, за техните периоди, които отговарят за техните влияния.

11. Четири от тях откриват техния ход. Те разделят годината на четири части. Следват други дванадесет, които образуват дванадесетте месеца на годината, разделени с началниците на хилядите, които различават дните — обикновените и допълнителния на всеки 4 години; които, като първите началници, делят годината на четири части.

12. Хилядниците са поставени в средата на другите и всеки от тях е на своето място. Ето имената на онези, които стоят начело на четирите части на годината: – Мелкел и Хеламелак;

13. Мелеал и Нарел.

14. Имената на другите са: – Аднарел, Жиасурал и Иейелумеал.

15. Последните трима вървят след началниците на разряда звезди; всеки върви винаги след ония, които разделят годината на четири части.

16. В първата част на годината, пролетта, застава Мелкел, наричан още Тамаа или Захайа.

17. Подчинените му дни са 92.

18. Ето какво се вижда на Земята през тези дни: – дъждове, топлина и труд. Всичките дървета стават плодни, листата се развиват, нивата радва земеделеца, розата и останалите цветя кичат полето и умрелите през зимата дървета изсъхват.

19. Ето и имената на помощник-началниците в третата част на годината: – Баркел, Зеабел, Елойаел, към които се присъединява също Хеламелак, наричан още Слънце или Сияен.

20. Подчинените на неговата власт дни са на брой 91.

21. Ето какво става на Земята през това есенно време: – горещина и суша; дърветата дават своите плодове, които са много добри за сушене.

22. Стадата излизат по своите пасища и овцете се агнят. Тогава се събират всичките дарове на земята, семената се натрупват в хамбарите, а гроздето се носи в пресите.

23. Имената на останалите са Жедаел, Кеел и Еел;

24. Към които трябва да се прибави Азраил, ангелът на смъртта.

25. Който взима човешките души, когато подвластните им дни са изтекли и те са свършени за земния живот.

 

СПОДЕЛИ
  • 37
    Shares

Leave Comment