Нашата земя, нашия живот и съдба, всичко около нас е обвито в тайнственост. Тайнствата са безкрайни. Самият живот е голяма мистерия – най-мистериозната от всички тайни.
Откъде произхожда животът? Кой го е създал? Бог ли го е създал?
Ако сме духовни и вярваме, че Бог е създателят, тогава възниква въпросът: “Кой е създал Бог?”
Гърците са склонни да вярват, че светът винаги е съществувал. Някои философи вярват, че в някакъв момент нещо трябва да е излязло от нищото. Дали тогава Бог излязъл от нищото?
Как може нещо да излезе от нищо? Наистина това е голяма мистерия. Опасявам се, че няма да мога да дам отговорите, но ще задам въпросите и ще навляза в дебрите на тайни и мистерии, които са оставали неразкрити през вековете.
Сливането между яйцеклетката и сперматозоида образува ембрион, от това тайнство се ражда човек. Малкото семенце израства в дърво и дава своя плод. Планетите се въртят по тяхната въображаема ос и около слънцето. Но коя е тази сила, която задържа планетите да не излязат от своите орбити? Физиците наричат това явление гравитационна сила. Но откъде идва тази сила и какво я е създало?
Нашата малка планета земя е побрала милиарди растения, животни и хора, а е само една малка частица от цялата вселена. Не е ли това удивително? Но в цялата палитра от растителни и животински видове, единствено човекът, съставляващ плът и кости, може да разсъждава и да се опита да разкрие тайните на необятната вселена. Смъртта е един непрекъснат процес в природата.
Няма нищо, колкото и да е велико или славно, което да издържи на напора на времето. Смъртта е край или начало. В зависимост от това, човек в какво вярва. Но, ако вярваме, че имаме душа, която не умира, неизменна е, ако това е така, тогава се питаме как душата напуска това тяло от плът и кости. Къде отива? Отново мистерия. Човекът е постигнал много през вековете. Създал е необятни неща- ракети, сателити, мобилни телефони, Интернет, компютри и милион други неща, но не е ли странно, че нито един човек, никога не е създал дори един стрък трева, така от нищото.
Човек стига до извода, че всичко около нас е обвито в мистерия и на човека е дадено много, но не и тайната на живота, смъртта и времето. Това означава, че винаги ще има теми, за които човек да мисли, особено тези, които са обвити в мистерии. Днешната тема ще бъде за Хималаите и тайните, които крие този огромен планински масив. Хималаите е земя на тайни и загадки, на високи върхове, адепти, учители, гурата и алпинисти.
Хималаите е най- високата и най- младата планинска верига, появила се от континентален сблъсък между индийската и евразийската тектонични плочи. Геоложките тестове, проведени от учените, потвърждават, че тази планинска верига все още се движи с около 20 мм всяка година. Поради това непрекъснато движение на плочите, целия Хималайски регион е предразположен към земетресения и свлачища.
Хиндуистите считат Хималаите за свещено място и вярват, че там обитават боговете. Много светци и учители разглеждат това място като земя на светите практики и учения и място където могат да се поклонят на боговете. Хималаите са място не просто покрито със сняг, нито място с най- високия връх – Еверест. Индианците, тибетците, китайците и персите са писали много за красотата на Хималаите и нейното величие. Но също така, там се намира древна школа на йогическа мъдрост и духовност за милиони хора, независимо от религията им.
Тази древна школа все още съществува и до днес в тези величествени планини, шепнейки в душите на търсещите древна мъдрост и слава, но само а онези, които имат уши да чуят. Там се намира и мистичния Кайлас, в северната част на Индия. Тази планина приличаща досущ на пирамида, интригува човешкия ум от поколения. Смята се за свещено място, където живее бог Шива. В дълбоките пещери на Хималаите медитират много йоги. Те имат умението да издържат на екстремните климатични условия, които предлага планината. Така мистичната школа се нарича Шамбала, означава на санскрит място на мира и спокойствето.
Твърди се, че там живеят съвършени същества, които ръководят еволюцията на човечеството. Легендите разказват, че само онзи, с чисто сърце може да живее на Шамбала. Като се наслаждава на лекота и щастие и никога не вижда страдание и старост.
Там царуват любовта и мъдростта. Тези учители живеят без да изпитват необходимост от смърт, имат съвършени тела и притежават свръхестествени сили и знания. Духовните им познания са дълбоки, интелектуалното им ниво е високо, напреднали са много над нас. Шамбала, най- мистичното място в Хималаите е скрито.
Много търсачи на духова мъдрост са се опитвали да открият това място, но никой не могъл от тях да посочи физическото местоположение на картата, въпреки че твърдят, че това място съществува.
Мнозина се завръщат вярвайки, че Шамбала се намира на самия край на физическата реалност като мост, свързващ този свят със свят отвъд него. За Шамбала говори и Александра Дейвид –Неел, която прекарва години в Тибет. Разбира се Алис Бейли и Блаватска посвещават също един много задълбочен труд на тази мистериозна школа и нейните още по- мистериозни учители на човечеството.
Има и наръчници, които посочват пътя до Шамбала, но маршрута дотам е описан толкова неясно, че само тези, които са посветили живота си на ученията на Калачакра, могат да и разберат. Тибетските лами прекарват голяма част от живота си в развиване на духовни качества, преди да се отправят на това духовно пътуване- Шамбала. Ламите казват, че пътя до Шамбала е неясен, защото цели да държи настрана варварите и онези, които не са готови за подобно духовно прикючение. Ако се позовем на мъдростта на ламите, то пътя до Шамбала е обвит в тайнственост, заради древно пророчество за Шамбала, която история ми напомня досущ Библията за края на времето, в който княза на тъмнината и агнецът ще се изправят на последен бой. Това място освен известно като Шамбала е известно и под наименованието Агарта.
Агарта се смята за тайнствено подземно царство, разположено някъде под Азия и свързано с останалите континенти на света чрез мрежа от тунели. Точното местоположение, на това място се пази в тайна и е известно само на някои посветени. Мястото е център на тайно знание, затова и неговото местоположение е достъпно само на най- посветените в духовните тайни.
Твърди се, че съхраняваното знание произлиза от изгубената атлантическа цивилизация и дори от по-ранните хора, които са първите интелигентни същества, които обитавали земята.
Първият западняк, популяризиращ легендата за Агарта, е талантлив френски писател Йозеф-Александър Сен Ив (1842-1910 г.). Свети Ив е бил самообучавал се окултист и философ, който в своите книги насърчава създаването на форма на управление, наречена “Синархия”.
В стремежа си за универсално разбиране, той решава през 1885 г. да вземе уроци по санскрит – философски език на Индия. Научил много повече, отколкото очаквал. Учителят на Сен Ив бил хаджи Шариф, за който се смята, че е афганистански принц. Чрез тази тайнствената личност Се Ив научил много за източните традиции, включително и за Агарта.
Ръкописът от уроците на санскрит на Сен Ив се съхранява в библиотеката на Сорбоната, написана в изискан сценарий от Хаджи. Хаджи обяснява, че Агарта са запазили оригиналния език на човечеството и неговата 22- буквена азбука. Този език се нарича Ватан. Сен Ив скоро открил, че обучението му позволява да получава телепатични послания от Далай Лама в Тибет, както и да прави астрални пътувания до Агарта.
Това място, обяснява Сен-Ив, беше прехвърлено под земята и скрито от човечеството в началото на Кали Юга, което датира от 3200 пр. Хр. Той споделя още, че понякога изпращат пратеници от там, за да занесат знания на човечеството. Твърди се, че там се пази цялата мъдрост на епохите, които са минали преди нас, всички открития и нови технологии. Както и тайната на комуникацията между живите и света на мъртвите. Сен Ив твърди, че когато света възприеме синархичното управление, тайните на Агарта ще бъдат разкрити на човечеството.
Голяма част от това, което Сен Ив разкрива в книгите си за съвременния човек изглеждат странно и фантастично. Други изследователи на Шамбала са Фердинанд Осендровски и Николай Рьорих. Тези книги може да ги намерете, ако проявите желание и да се запознаете с мистичните им трудове. В книгата си “Сърцето на Азия” , Рьорих описва както научните си наблюдения, така и личното си духовно търсене.
Отново се връщаме в началото и няма как да не се запитаме, съществува ли Шамбала? Прибавихме само още една мистерия към многото. Но на човека е даден разум да мисли и сърце да чувства. Навярно там се крие и отговорът.
Стара тибетска история разказва за млад мъж, който тръгнал да дири Шамбала. След като прекосил много планини, той стигнал до пещерата на един стар отшелник, който го попитал:
– Къде отивате през тези снежни склонове?
– Да открия Шамбала – отвърна младежът.
– Е, добре, но тогава не е нужно да пътувате толкова далеч – отговорил отшелникът. “Царството на Шамбала е в сърцето ти”