Подготовка за слизане в тяло

Разглеждане на  етапите на прераждане, през очите на антропософската школа.

При подготовката за слизане в ново тяло, ние отново минаваме през сферите. По сферите душата оформя духовния си зародиш на бъдещето тяло, което да отговаря и резонира на нашата предстояща съдба. Преминаваме през зодиака, за да изработим съответните духовни и материални органи от нашето  бъдеще тяло, с което предстои да слезем на земята. Преминаването през овена, позволява на  душата да работи със съответните духовни йерархии върху бъдещата глава,

В йерархиите на Телеца ни помагат да оформим свръхсетивните качества на ларинкса. В Близнаци се изработват подробно духовните енергии за белите дробове, ръцете, китките и симетрията; в Рака – гръдния кош, гърдите и стомаха; в Лъва – сърцето в хармония с това, което разкрива Слънцето за дълбочината и искреността на нашите чувства. Дева ни дава космичния зародиш на нисшите метаболични органи; Везни – на бъбреците; Скорпиона -размножителните органи; Стрелецът – таза и бедрата; Козирогът – коленете; Водолея – прасците и глезените; Рибите – стъпалата.

Така  духовният зародиш за бъдещото тяло е велик и грандиозен, изграден от съставните части на цялата вселена и резониращите влияния, които ние сме вписали в планетите. Разширението, което постигаме като души, докато пътуваме между смърт и прераждане, протичат от всички направления енергиите  на звездите в нашето нашироко разпростряно същество. Докато се къпем в тази духовна светлина през космичната полунощ ясно виждаме миналото и бъдещето и осъзнаваме, че нашата неизпълнена съдба може да бъде поправена само на Земята.

С това закопняваме да се върнем на нея и да изпълним, това, което все още има да поправим, да добием опит и осъзнатост. Независимо, че докато сме в тяло тук, може да твърдим, че никога повече няма да се върнем отново на тази земя, когато сме в духовна форма, ние силно желаем отново да слезем тук, за да поправим съдбата си, дори да знаем, че ще страдаме, целта ни е да  изгладим ръбовете и несъвършенствата си.

По време на това пътуване през космоса всичко което преживяваме се определя от това, което сме били през земния ни живот. През нашето обратно пътуване кум земята онова, което получаваме от космоса зависи от нашата съдба.

Болката, която сме изстрадали на Земята, се преобразява в космичната полунощ на воля, а това от своя страна, през следния земен живот, ни дава възможност да развием  морална сила. Болката и страданието има една едничка цел и тя е да ни научи на воля. След като е преживял великото преобразяване от земен жител до огромната духовна сфера, свързан с космоса и неговите духовни Същества, микрокосмосът се е “разширил” до макрокосмос.

Човек е станал космосът, а сега космосът трябва да стане отново човек. Духовният зародиш трябва да слезе през външните планетни сфери и да се влее в едно малко материално тяло. Това слизане изисква мъдростта на вселената да бъде преобразена в енергии, които да позволят космичното съзнание да се стесни до едно земно такова.  Огромна промяна е необходима от съединение с космоса и неговите Същества до затваряне в малката телесна система с нейните неясни мисли!

Първата планетна сфера по обратния път е Сатурновата сфера, където при изкачването, след смъртта, се преживява космичната памет. Сега при слизането към земята се подготвя способността за човешка памет.

В Юпитеровата сфера вместо да участва в мислите на божествените Същества, както е направено при изкачването, духът зародиш се подготвя да има способността за човешко мислене.

Марсовата сфера ни подготвя за великия дар на говора и включва работата върху духовните страни на говорните органи и белите дробове дотолкова, доколкото те са свързани с говора. Ако си представите най-сложното нещо, което може да бъде създадено тук на земята, вие ще го намерите примитивно и просто в сравнение с мощната тъкан на космичната огромност и величие, която се подготвя там”. Оформянето на всяка глава е “като създаването на цял свят…, свят на безкрайно разнообразие и подробности; и тази работа изисква и предаността на човешките същества, които са свързани от съдбата, а също и сътрудничеството на Същества от Йерархиите, които, познавайки мистериите на космоса, разбират как такава човешка глава трябва да бъде изградена и оформена.

Нашият дух-зародиш от космична обширност, при слизането от външните планетни сфери и влизане в Слънчевата сфера, се свива и съзнанието ни се замъгля. Дейността във външните сфери остава само спомен и осъзнаваме, че вече не сме сред възвишените същества на Първата Йерархия. През това от голямо значение връщане през Слънчевата сфера преживяваме първото отделяне от пълнотата и огромността на космоса, където се поставят първоначалните основи на сърцето.

Вплетено в това духовно сърце е всичко, което ние сме морално. И започваме да живеем сред възвишените Същества на Втората Йерархия, която ръководи цялата планетна система във връзка със земното съществуване.

Техните творчески дела протичат живо през нашето космично сърце, което служ  като орган за възприятие на делата на Слънчевите Същества. Трябва да се отбележи, че физическото ни сърце през земния ни живот също е сетивен орган, възприемащ движението на кръвта и всичко, което кръвта съдържа от нашите съзнателни и несъзнателни опитности. Моралният вързоп, който при нашето възлизащо пътуване,  трябваше да бъде “проверен” в душевния свят, преди да можем да се издигнем в духовния свят, трябва отново да си го вземем по време на нашето обратно пътуване през астралния, душевния свят.

Така както магнитът привлича известни частички, така, според нашата морална стойност, ние привличаме астрално вещество от душевния свят и си сформираме ново астрално тяло, което въплътява онова, от което имаме нужда за нашата земна съдба.

През нашето обратно пътуване ние съзнателно подбираме обстоятелства,  които по-късно, през земния ни живот, ни карат да се учудваме защо такива неща ни се случват. Преди раждането виждаме нуждата от тях и разбираме как ще са ни полезни; поради това ги приемаме с желание.

Времето и мястото на раждането и нашите предци са подбрани преди това в Слънчевата сфера. Във Венерината и Меркуриевата сфера подреждаме нашата съдба, доколкото е възможно, според външните опитности, които ще възникнат при раждането: народ, език, заобикаляща обстановка, семейство и родители.

Веднъж като приемем факта, че нашата съдба е самосъздадена и предопределена за нашето усъвършенстване, преставаме да обвиняваме други за нашите нещастия. Понякога имаме възможност за избор, за да се въплътим тук или там, като единият живот е по-лесен, а другият – по-труден.

От гледна точка на предземното съществуване виждаме, че ще имаме по-голяма полза от трудния. Това е причината и някой хора да имат по- трудни животи, а да са толкова духовни и мили! Трудният живот не е наказание, той е благословия. Според нашата съдба, избираме дали ще бъдем мъж или жена. За да бъдем мъж, ще трябва да се приближим към Лунната сфера по времето на Новата Луна, когато има светлина от страната на Луната, обърната към външната вселена. За да станем жена, слизаме при Пълна Луна. Ако човешко същество, което трябва да стане мъж продължи своето слизане от Новата до Пълната Луна, той ще има кафяви очи и тъмна коса, докато ако трябва да стане жена и продължи минаването през Лунната сфера от Пълна до Нова Луна, тя ще има сини очи и светли коси. Знанието за нормалното прехвърляне от мъжка в женска роля и обратно в последователните въплъщения би могло твърде значително да промени отношението към равноправието на жената.

Не само фазите на Луната, а също и сезоните на година са важни за идването ни към земята. Четирите се зона се управляват последователно от  четири Архангели. Гавраил, Космичният Архангел на Луната управлява сезона от края на декември до началото на пролетта. Само през тези три месеца “вратата” на земната сфера е отворена за души, идващи от космоса към земята. Даже онези, които не желаят да се родят преди края на годината влизат в земната сфера под водачеството на Гавраил през зимния сезон. Преди зачатие и преди образуването на етерното тяло, човешките същества, очакващи зачатие, са обгърнати само от своите астрални тела.

Те по форма са подобни на звънец и се виждат от духовния ясновидец как се движат с огромна бързина, така че разстоянието няма никакво значение за тях. Когато човечеството знае как духът-зародиш се подготвя в космоса и какво става през ембрионния период, абортите ще се видят в друга светлина. Ценният дух-зародиш, едно космично творение, слиза, свива се и се съединява с физическия зародиш при зачатие. Чувството на загуба, което абортът причинява, дава в резултат събиране наново етерно тяло в Лунната сфера. Подходящите енергии от космичния етер Луната събира от планетите през дните на седмицата, управлявани респективно от съответните планети.

Три седмици след зачатие етерното тяло, астралното тяло и Азът слизат, но само постепенно стават деятелни; етерното тяло след около седмица; астралното тяло по-интензивно около седмия месец; и Азът при приближаването на раждането. През цялото обратно пътуване от Зодиака до въплъщение става намаляване на съзнанието, докато в Лунната сфера, то се свежда до сънно съзнание. Така както един трансформатор намалява електрическия ток, така Лунната сфера служи за трансформатор на съзнанието. И какво прави бебето? Спи почти през цялото време. То живее в несъзнанието на Лунната сфера през ранната част на своя живот. Огромното космично съзнание на духа-зародиш трябва да бъде стеснено и замъглено, за да влезе в затвора, така да се каже, на физическото тяло. Космичното пътуване между смърт и прераждане обикновено става в течение на векове.

Нормалният ритъм през изминалите епохи е бил да се въплъти човек, веднъж като мъж и веднъж като жена във всяка културна епоха.Това, обаче вече доста се е ускорило. Има и изключения от общия ритъм. Смърт в напреднала възраст обикновено дава по-дълъг престой от средния в космичните сфери, докато деца, които умират под 13 години, може да се преродят отново много бързо, понякога в същото семейство. Смърт преди 35 години също може да върне човека наскоро с допълнителен капитал, пренесен от неизползваните енергии на предишния кратък земен живот. Когато мнозина умират млади, както това става във война, загубата не е така трагична, както изглежда външно, защото неизползваните енергии ще бъдат използвани, когато лицата, пожертвали своя живот, се върнат сравнително бързо.

Из  T  E  R  T  I  U  M   O  R  G  A  N  U  M