За тъмната нощ на човешката душа

Това състояние е описано от много духовни учители и един  от най- трудния и благодатен етап от пътя на душата. Тази нощ настъпва неочаквано, но винаги при духовни и силно вярващи хора. Ако такъв човек не е чел нищо по този въпрос, може да не осъзнае какво точно се случва с него.  

Да постигне човек осъзнаване, не е толкова лесно колкото може би изглежда на пръв поглед. За хората с духовна нагласа, просветлението звучи като нещо много привлекателно и желано.  Но е известно е, че нищо не се постига лесно, а за духовно просветения човек е нужна специална умствена нагласа, здрава и логична мисъл, добро съждение, висок морал и ред други качества. Пътят на просветлението преминава през различни етапи, като в края някъде, когато човек е напълно събуден, спира да се гневи на това, което се случва около него. Това не означава, че човек е лишен от позиция и няма да я изрази, но чувствата при изразяването на дадена позиция ще са различни.  Това се случва, защо изгарят много от негативните чувства, които е изпитвал преди този процес, а именно  – гняв, омраза, ненавист, завист и  антипатия. 

Всяка трансформация отнема много време, понякога един живот не би бил и достатъчен за това.  Карл Юнг вярва, че основната задача на всяко човешко същество е да открие вродения си потенциал. Да осъзнае своята тъмна и светла страна. Само осъзнавайки, че носим както светла, така и тъмна страна, може да работим върху нас и да се развиваме.

Юнг обяснява, че няма сътресение без болка. Но хората ще направят всичко, без значение колко абсурдно е то, за да избегнат сътресенията.  Но трябва да се знае, че човек не се просветлява, като си представя единствено и само светлината, а като съзнава тъмнината.

Едно от качествата на духовния осъзнатия човек е състраданието. Емпатията е много важно чувство при духовно осъзнатия човек. Обикновено човек е състрадателен към останалите, когато е познал загуби и болка, но е намерил изход от дълбините на своето сърце и се е преродил чрез болката и страданията.  Духовният човек притежава чувствителност и разбиране на живота, която го изпълва със състрадание.  Стремейки се да се пробудим духовно, е добре да си зададем въпроса, дали можем да се справим с нещата, които ни карат да се чувстваме некомфортно, без да се опитваме да ги поправим. Когато сме готови да приемем   собствения си дискомфорт, вместо да се опитваме да се променяме, нещо се случва вътре в нас. Настъпва алхимична промяна и нашето страдание се изпълва  със смисъл.

Мажем да видим как хора, които твърдят, че са събудени духовно и са имали своите пробуждащи преживявания, гордо разправят, че са духовно осъзнати, а после обикаляйки по телевизионните канали и  групи, разказвайки на хората за това, през което се минали, създават бизнес, с който уж помагат на останалите да получат просветление.  За такива хора смятам, че те не са минали през така наречената тъмна нощ на душата. За тъмната нощ на душата са говорили много духовни учители, но когато човек мине през нея и оцелее, той не би могъл да свърже от тук нататък бизнес и духовност.

Но какво е всъщност тъмната нощ на душата?

Въпреки че всички сме родени като души, не всички знаем как да се въплатим напълно. В днешния свят хората живеем  повече подвластни на егото и не толкова на духовното. Всички учители, мистици и светии в нашата история са се опитали, обаче, да покажат необходимостта от съзнателно израстване на божествения потенциал, който е заложен в нас. Доколкото ми е известно свети Йоан Кръстни  е първият човек, който споменава за тъмната нощ на душата.

 Самият Христос преминава през последното посвещения на тази тъмна нощ.  Като трябва да се знае, че има няколко етапа на преминаване през тази нощ. Тези етапи може да се и в един човешки живот по различно време. Но е възможно да се премине и само през един от тези етапи. Това ще зависи от особеностите на човешката душа, готовността и пътя.  Тази нощ  не бива да се бърка с няколко лоши дни, смърт на близък или с  моменти, в които страдаме, или сме в депресия. Тъмната нощ на душата е нещо съвсем различно. М. Бекуит споделя следното:

„Всички мистици, мъдреци и пробудени учители, за чийто живот съм чел, са минали през своята тъмна нощ на душата. Всъщност след като веднъж са получили нейните дарове, те са се молели да дойде пак! Книгата „Тъмната нощ на душата“, написана през XVI век от монаха кармелит Свети Йоан Кръстни, е изключително ценен пътеводител и класика в мистичната литература.

В една от строфите той пише:  В тъмна нощ, разпален от любовни копнежи — о, какво щастие!

И още:  Изтърпяването на тъмнината е подготовка за великата светлина.“

В края на краищата, симптомите на Тъмната нощ на душата не са толкова различни от депресията. Но докато депресията е психологическа / неврологична / биологична, Тъмната нощ предвещава дълбока промяна, в която претърпяваме  духовна трансформация. Това състояние може да продължи дни и дори години. Нито близките, нито приятелите биха могли да разберат състоянието на човек, който преминава през тази нощ, не биха били и в състояние да помогнат по никакъв начин. В навлизането в тази нощ, човек осъзнава, като че ли духовния път, който дотогава е следвал не му носи нищо, станал е скучен. Това е защото докато преди това е усещал духовните импулси и връзката си с Бога, сега усеща една мъчителна празнота, без никаква следа от божествена помощ.  Може би в края на краищата Бог не съществува и просветлението е измислица. Отвътре не долавяме нищо, освен безпътица и чувство на пълна самота. Мъчителните емоции на егото ни убеждават, че няма да преживеем това състояние, че ще умрем и това ще е добре.“

Някой от най- силните проявление на тази нощ са:

  • Реално усещане, че сте сами и като че ли всички ваши приятели и близки по една или друга причина не са до вас и не могат да са.
  • Чувство на дълбока мирова скръб, която ви тласка към дълбоко отчаяние.
  • Липса на каквото и да е достойнство в този момент.
  • Чувство, че сте осъдени, изгубени, изоставени от всички, дори и от Бог.
  • Имате болезнено усещане за безсилие и безнадеждност
  • Всичко, което ви е радвало до този момент, сега въобще не ви вълнува. Липсва каквато и да е радост в живота ви.
  • Често липсва и финансова сигурност и може да сте загубили работа и доходи.
  • Силно желание да се върнете отново у дома.

Майкъл Бърнард Бекуит споделя следното:

Увиснали в пространството между два свята — на досегашното си съществуване и на следващото ниво на осъзнаване — се питаме дали духовните ползи ще могат да компенсират изтощителните усилия да продължаваме напред. Когато дълбоко се предадем на духовния живот, се изправяме пред откритието, че каквото и да мислим, че знаем, в действителност знаем много малко. Все едно сме си легнали с мисълта, че знаем нещо, а на сутринта казваме: „Ами аз… аз не знам нищо“.

Преминаването през тъмната нощ, няма нищо общо с онази позната депресия. Преминаването през тъмната нощ е свързано с философската страна на живота и е придружена от екзистенциални разсъждения като “Защо съм тук?” И “Каква е моята цел ? “ Екзистенциалната криза или още кризата на съществуването е стадий на развитието, в който индивида поставя под въпрос самите основи на живота си: дали животът има някакъв смисъл, цел или ценност; дали родителите, учителите и тези, които обича наистина действат в техен интерес; дали ценностите, които са научили имат някаква стойност; дали религиозното им възпитание може или не може да бъде намерено в реалността. Промяната съпътстваща тъмната нощ е толкова интензивна, че няма да сте същия човек след като тя премине.

По отношение на вашите вярвания, ценности, морал и навици ще е настъпила пълна трансформация.  За тъмната нощ не се говори като за проблем и не бива да се бърка с обикновените проблеми, с които всеки човек се сблъсква в даден етап от живота си. Истинската тъмна нощ на душата оставя дълготрайно въздействие върху човека – тя ви променя напълно. Когато излезете от мрачна нощ, ще откриете, че нещо завинаги е отнето от вас (за добро), като вашите убеждения, вашите възприятия, вашето предишно значение в живота или  дори в някои  случаи, вашето его. 

Трансформацията напомня тази на пеперудата, която се готви да излезе от пашкула си. Тя трябва да се бори, крилата ѝ да заякнат, за да премине през този процес. Същото се случва и при човек преминаващ през тази духовна трансформация. Ако освободи пеперудата преждевременно, тя няма да може да лети, защото ще сме я лишили от една важна стъпка. Същото важи и за дърветата. Дърветата се нуждаят от силата на вятъра, за да изградят своята  здравина през силата на вятъра, за да останат изправени. Тъмната нощ може да се обясни още като проявлението на Аза, проявлението на нашата душа.

Когато процесът на трансформация достига връхната си точка, неговият решаващ, последен етап често се съпровожда със силни страдания и вътрешна мрачност. Този мрак е обгърнал  душата ви и имате усещането, че той винаги ще остане там. Тежката потиснатост, стига до пълно отчаяние, себестойността напълно липсва, самоосъждане, парализиращ ум, загуба на воля, липса или съпротива на всякаква активност, бележат този процес. Външно това състояние  прилича на болест, която психиатрите наричат депресивна психоза или меланхолия. Но това не е болест, а трансформация. Причините да преминава човек през това състояние са духовни. Това състояние позволява да се осъзнае, че няма растеж и пробуждане, без да види, усети, изживее разочарованието.  В “Тъй рече Заратустра”,  Ницше пише:

Страдание беше и немощ — това създаде бленуващите по отвъдния свят. И онова мимолетно безумие на щастието, което изживява единствено най-дълбоко страдащият.

Но един ден самотността ти ще те изнури, един ден твоята гордост ще се сломи, а твоята смелост ще започне да се клати като стара сграда, преди да рухне. Тогава ти ще простенеш: „Аз съм самотен!“

Един ден ти няма да съзираш вече своята висота, а ще чувствуваш твърде близо до себе си низината; дори и твоята възвишеност ще те плаши като призрак. Един ден ти ще нададеш вика: „Всичко е лъжа!“

На самият свети Йоан е било доста трудно да различи Тъмната нощ от обикновената меланхолия (депресия).

Една от честите причини за настъпването на тъмната нощ се дължи на мистичните преживявания или кратки прозрения на божественото, които духовните учители често наричат ​​”благодат” или самадхи. Преди още да влезе в тази нощ на своята душа, тези преживявания са били налице.  Тези преживявания съпътстват и преминаването през този процес, но  скоро след това човекът “губи” това преживяване и отново потъва  в нещастие. Това се нарича “ефект на ореола”, “отвъдното”.

Защо се случва “ефектът на ореола”? Това се случва поради яркия контраст между новоизбраното Божествено Аз и връщането към несвързаното и измъчвано Его. За духовно зрелият човек, ефектът на ореола създава сцената за бъдеща среща с Бога. Човекът преминал през нощта на своята душа, ще се превърне в носител на божествено проявление за в бъдеще. Той ще е в състояние да помага и носи светлина на своите братя от тук нататък. Именно поради това тази трансформация е толкова дълга, трудна и болезнена. Прекъсването на връзката с Бога по време на това преживяване, има за цел да размести, разчисти и разпадне стари навици и  вярвания и да се започне на чисто.  Учителят Петър Дънов също описва това състояние.

“Човек в своя духовен път ще мине през тази тъмна зона. Това е най-опасното място, в което може да се намирате. За този, който знае, няма нищо опасно, но за онзи, който не знае, това е огън.”

По същество, “Тъмната нощ” е процес на отмиване на старите наслоявания. Разбираемо, този процес изисква голям скок във вярата ви в неизвестното, което може да дойде с доста внезапно и бързо темпо. Ако преминавате през това състояние, е важно да знаете, е много други преди това са били вече там. Много хора все още са. Бъдете смели и не унивайте. За това преживяване няма насока и карта, има само блещукаща луминесценция на душата, която ще освети пътя. За Духа светлината и тъмнината са еднакви — няма разделение, няма разлика. Ще завърша с един  любим псалм, който помага през изнурителната нощ.  

Псалм139:

Ако възляза на небето – Ти си там; ако легна в преизподнята – Ти си също там!

9 Ако взема крилете на зората, ако живея на запад край отдалеченото море,

10 и там Твоята ръка ще ме води и Твоята десница ще ме обгърне.

11 И ще кажа: сигурно тъмнината ще ме скрие и светлината около мене ще стане тъмнина.

12 Така и тъмнината не скрива от Тебе нищо и нощта блести като ден – тъмнината е точно като светлината.

 

За тъмната нощ може още много да се говори, но най- истински разбрани си остават само преживените неща. На онези, които преминават в този момент през това, пожелавам сила и вяра. На тези, които не са, но силно  са повлияни от духовния импулс – да бъдат готови за нея. Тя идва неочаквано в живота на търсещия, а след като си отиде остава дълбоки следи в душата. Преминалият е способен да помага на своите братя и ближни, когато се налага, без да говори колко е просветен, знаещ и можещ. Без да поиска нищо от вас в замяна и по това се познава преминалия през тази тъмна нощ.

СПОДЕЛИ
  • 15
    Shares

Leave Comment