Христос дойде на Земята, за да покаже на хората начин, по който да се освободят от своята карма и да влязат в пътя на дихармата.
Какво представлява дихармата? — Тя е Закон на благоденствие, при който човек живее в благоприятни условия, в пълна хармония. Дихармата подразбира живот на безсмъртие. Тя е живот на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Свободата. Българите наричат дихармата дарба. Много естествено — като почнеш да обичаш, това е дарба. Като мислиш право, това е дарба. Като си истинолюбив и говориш Истината, това е дарба. За да придобием една от тия дарби, трябва да пуснем Живия Бог в себе си.
Учителят Петър Дънов
Дълго време ме смущаваше едно изречение в Библията. Спомням си, че толкова бях смутена от този факт тогава, че дори сънувах интересен сън, който и до днес помня. Едно дете, а и възрастен, може силно да се смути от някои изложени факти в Библията, особено, ако липсва дълбоко езотерично познание. Но да се върна на изречението, което ме смути.
В Йоан в гл.3 : 16 се чете следното:
Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Еднороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.
Чудех се защо Бог трябва да даде своя, при това еднороден син, на хората да го бият, унизяват и подиграват, а накрая убият и то по толкова мъчителен начин. Този въпрос доста време не успявах да си го изясня. Беше се загнездил в душата ми за дълго. Докато не започнах да чета духовните науки и да намирам обяснения за нещата. Сигурна съм, че много други хора, се питат като мен, защо е била нужна такава велика жертва. Ще се опитам да разсъждавам точно върху темата. Тя не е никак проста и съм далеч от мисълта, че ще разкрия всички тайни на Бог и мирозданието, но поне ще опитам.
Преди около 2000 години, когато на власт е бил Орифиел -Архая на Сатурн. (Архаите седят една степен по- високо от Архангелите, а това е една степен над архангела. Това го определя като дух на Времето, той управлява Времето. ) И в неговата епоха Орифиел не вижда как хората ще стигнат до духовните светове. И тук се крие една тайна на Астрологията и опозицията на Сатурн –Слънце, но затова друг път.
А в същото време на земята слиза могъщо духовно същество от Слънцето, с много важна и значима за човечеството мисия и създава мистерията на Голгота.
Рудолф Щайнер не случайно споделя, че от всички тайни Мистерията на Голгота може да бъде разбрана най-трудно, дори от онези, които вече са доста напреднали в окултните познания. Той казва още, че от всички истини, до които човечеството се докосва, истината за Мистерията на Голгота може най-лесно да бъде криво разбрана. Това е свързано с факта, че Мистерията на Голгота е единствено по рода си събитие в цялата еволюция на Земята, тя е мощен импулс в развитието на човечеството, който никога преди това не се е проявявал по същия начин и никога не ще се повтори по същия начин.
Всеки, който прелисти Стария Завет ще се почуди на точните предсказания на тогавашните пророци, но и на историята, която разказват те. Раждането на Христос е било предсказано от няколко тогавашни пророка и евреите са знаели, че в техните земи, ще се роди велико същество, но странно те и до днес не са приели това същество за свой Бог и спасител.Но много други го направиха. Светът без Христос би бил много по- различен от сегашния и със сигурност много по- лош. По него време грехът по земята е взел невиждани размери, а всеки грях създава карма, която е трябвала да бъде уравновесена. Но според мен, по него време злодеянията са били толкова много, че човешката душа, след смъртта веднага е прекрачвала дверите на ада и не е могла да премине нагоре. Така всичко се е въртяло в един порочен цикъл от земята в ада и обратно. Знаем, че всеки, който има непростими грехове, е изправен пред ужасяващата перспектива на вечно отделяне от Бога.
Не би могло да има опрощение, защото кармата си има извечен закон. Единственият изход от това би могло да бъде някой много издигнат духовно в йерархията да поеме огромното количество грехове на плещите си, като пролее кръвта си. И този някой е бил сам Яхве. Пролятата кръв, може да се измие само с кръв.
Това се подразбира и от Еврей глава 9, стих 22.
И почти всичко според закона се очистя с кръв, и без проливане кръв прошка не бива. А в Евреи гл. 10 допълва ,защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове.
Исус е трябвало да стане жертва, поради това, че само неговата кръв е могла да се върне назад към първия грешник на тази земя и да умие греха. Смъртта на Исус е описана с някои подробности в Библията- било е петък, а около 18 часа издъхва на кръста Христос, тогава става слънчево затъмнение, което е описано, че е продължило три часа, завесата на храма се раздира на две.
Раздраната завеса показва, че Христос е отворил вратите за безпрепятственото отиване на човешката душа при Бога. Човешката карма, обагрена от кръвта на сина Божи би могла оттук натам да се уравновесява и изплаща. Докато Христос е бил на земята, върши нечувани чудеса. Той страдалецът лекува слепи, глухи, парализирани, успокоявал буйните ветрове, смирява бушуващи вълни, проповядва мир и любов, а умира като жертва, за да освети земята, да помогне на грешниците.
Той не идва заради праведните казва, а заради грешните. И в това седи великата тайна на неговата жертва. Налагало се е висше същество да слезе на земята, сред своите братя, за да усети болката, мъката, сълзите на хората. Той е трябвало да бъде във всичко, с изключение на греха. Да се смали до едно човешко същество, с всички присъщи човешки слабости, но да не познае греха.
Евреи 7:26. “Той не извърши никакъв грях и в устата му не се намери никаква лъжа”
Бог е трябвало да се прояви чрез плътта и да стане жертва.
Христос умира напълно невинен, нито враговете му, нито приятелите му са могли да му препишат и един човешки грях. Жертвата е трябвало да бъде напълно невинна. Христос е жертвеното агне. Неговата жертва е един велик повик на любовта, която Бог иска от всяко едно човешко същество.
Като богоподобен Исус отхвърлил своята божественост, пожертвал се, напускайки трона на небето, после се смалил, за да приеме човешка форма, за да може да се идентифицира с нашето човешко съществуване и страдание, знаейки, че в крайна сметка ще умре. Човекът трябва да осъзнае каква висока цена е платена за човешкия грях . Всяка жертва изисква известни лишения и страдания. Ще се запита човек, защо Бог просто не е простил греховете на човечеството, без да има нужда от жертва.
Бог е сложен, навярно той е избрал да направи едно не напълно съвършено същество, което само да се развива и усъвършенства. Но когато човекът не е могъл да се справи с тъмната си страна, се е наложило да прати себеподобно на него същество –Божия Агнец, да отнеме чернилката на хората. Само по този начин би могло да се компенсират безбройните грехове на милиарди души. Исус като въплътен Бог преживява голямо унижение, страдание и смърт, чрез подиграване, бой и разпъване.
Човекът осъди Бог. Какво безумие!
700 години, преди да се роди Исус, един пророк на име Исайя, записва пророчеството си за раждането на Исус във Вехтия(стария) завет. Описва цялата му съдба, мисията му- от начало до край. Няколко пророка съобщават за неговото идване на земята, но на св. пророк Исайя е най- подробно и записано почти 700 години преди раждането на Исус.
-
Исайя гл.7:14Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. /Едно от имената на Исус Христос. То произлиза от еврейски думи, които означават “Бог с нас”./
1 Кой повярва на това, което е чул от нас, и пред кого се откри силата на Господа?
2 Защото Той израсна пред Него като фиданка и като филиз на корен от суха земя. Той нямаше благообразен, нито благороден вид, така че ние да Го гледаме; Той нямаше образ, който да ни привлича към Него.
3 Той беше презрян и отхвърлен от хората, страдалец, изпитал болести, и ние отвръщахме лицето си от Него, Той беше презрян и ние Го смятахме за нищо.
4 Наистина Той взе върху Себе Си нашите болести и понесе нашите страдания, а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога.
5 А Той беше прободен заради нашите грехове и подложен на удари заради нашите беззакония. На Него беше отредено наказанието, довело до нашето спасение, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.
6 Всички ние се заблудихме като овце, всеки беше тръгнал по свой път. Но Господ натовари Него с всички наши грехове.
7 Той беше измъчван, но понасяше смирено страданията и не отваряше устата Си. Той беше заведен на клане като овца и както агнето е безгласно пред стригачите си, така и Той не отваряше устата Си.
8 Той беше грабнат чрез тъмница и съд, но за рода Му кой ще разкаже? Защото Той беше отстранен от земята на живите; заради престъпленията на Моя народ Го постигна смърт.
9 Гробът Му беше определен между злодеи, но Той беше погребан при богатия, защото не беше извършил престъпление, нито устата Му беше изрекла лъжа.
10 Но Господ допусна Той да бъде съкрушен от страдание и да бъде прободен. А когато душата Му принесе Себе Си в жертва за грях, Той ще види потомство и много години живот, и волята на Господа успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка.
11 Освободена от страдания, душата Му ще види светлина и ще се насити. Той, Праведникът, Моят Служител, ще оправдае мнозина чрез познанието за Него и ще понесе греховете им върху Себе Си.
12 Затова Аз ще Му определя дял между великите и Той ще дели плячка със силните затова, че предаде живота Си на смърт и беше причислен към грешниците. Защото Той взе върху Себе Си греховете на мнозина и стана ходатай за престъпниците.
На вековния въпрос: Кой е Бог? Едно от Божиите върховни качества е Неговата готовност да се жертва. Той е направил възможно най-великите актове на саможертва: унижение, мъчение отвъд разбирането, както и смърт, която трудно бива разбрана.
Ако искаме най- пълно да осъзнаем жертвата на голгота, трябва да разберем, че по време на Христос, хората са слезли в най- тъмната част от съществуването си, в която са скъсали връзката си с божественото. Христос и Яхве са едно и също същество и поради тази причина единствено чрез него би могла да се възвърне скъсаната духовна връзка на хората с него. В противен случай не би могло оттук насетне човекът да се изявява духовно, независимо коя религия по света изповядва. Затова много ме боли, когато духовни хора от други религии и духовни школи отричат значението на Христос. Приемам го като силна проява на незнание. Според Щайнер, Яхве- Христос е придружавал цялата еволюция на човешкия род от как се е зародило човечеството.
Независимо какво религия изповядваме, дали въобще изповядваме някаква, ти имаш отношение към Христос, заради намесата му в хода на човешката еволюция. Неговата намеса е еднократна, тя няма да се повтори повече, понеже най- ниската точка на човешката еволюция е само една и вече е преминала. От това следва, че имаме еднократен кредит от невидимия свят и оттук нататък ,който прави грехове е личен негов проблем. Той ще може сам да хармонизира кармата си, чрез страдания. Даден ни е шанс да си заслужим местото на небето, но саможертвата на Христос съвсем не значи, че ние ще получим всичко наготово и нашите грехове автоматично ще бъдат опростени. Обаче, без неговата саможертва дори да сме полагали усилия, не би имало смисъл, но сега нещата са други. Всеки човек, който работи за своето духовно издигане, ще получи резултат. Разбира се, този който не работи, отново няма да има постижение.
Христос дава възможност на всеки, които имат желание да се повдигнат, а не повдига автоматично всички на общо основание. Всеки човек индивидуално също ще премине през страданията на Христос в преносен и пряк смисъл. И затова е важно, човек да познава темата. Да знае как съзнателно да мине през това, когато дойде това време. Христос е дошъл да даде възможност да се развиваме и работим. Тогавашните хора едва ли са разбрали голямото знамение в онези дни на Голгота. Едва ли са осъзнали, че едно мощно и велико същество е слязло от духовните светове, за да живее на земята, да мине през смъртта, като по този начин остави своя отпечатък на земята. Да се пробуди и оживи човекът. В това се състои смисълът на Голгота, жертвата на Бога.
Учителят Петър Дънов казва : “Христос донесе на Земята една нова Светлина и нова Сила, чрез която се подобри аурата на Земята и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството. Без това вливане на нова Светлина и нова Сила, донесена от Христа, човечеството нямаше сили и условия да се промени. Христос трябваше да пострада, за да се изкупят хората и да се изплати част от натрупаната карма на човечеството. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на Земята.