За мистерията на 12-те свети нощи е говорил Рудолф Щайнер и други мистици. В нощта на Рождество се събират адептите на бялата ложа на небесата, които насочват светлина към хората и идващата година. Белите братя желаят само едно- да дарят сили и да помогнат на хората да се издигнат духовно. Тези специфични сили се изпращат към земята, според учители и мистици, на 24 ти декември всяка година. Едно древно знание гласи, че с приближаването на новата година, когато настъпва и Рождество, на земята се проявява една духовна вълна, която се усеща най- интензивно от хората на земята. Дванадесетте свети нощи са решаващи за живота и съдбата на хората в идващата година. По това време може да се посее върху добра и плодородна почва духовни капитали. Тогава, според мистиците, можем да се свържем най- силно с йерархиите и да придобием много повече. Тези нощи започват от 24- ти декември и продължават до 6- ти януари. Време подходящо за дълбока окултна работа. Всички благоприятни течения от небето се вливат в земята и съответно в хората. Защо тези нощи са 13. Като последната обединява всички дванадесет. Замислих се и свързах тези нощи с преминаването през зодиака. Имаме в пояса на зодиака 12 съзвездия и още едно Змиеносец, което се простира над Скорпион и Везни. Замислих се дали преминаването през мистериите на тези нощи няма пряка връзка с преминаването през дванадесетте порти на зодиака. Имаше логика.
Джон Джоселин казва: “Не само е немъдро, но дори и опасно, да проучваме звездната наука, без да сме готови да я използваме, за да поправим собствения си характер и да помагаме на другите в същото, чрез нашето растящо знание, което е същевременно осъзнаване на нашата връзка с целия Космос. Да се научи човек да разбира Зодиака в неговата езотерична истина, означава да се научи ДА РАЗБИРА СЕБЕ СИ КАТО ХРИСТОВА ДУША. Така опознаваш и всички други човешки себе-та и ставаш индивид с творческа, добра воля”.
Зодиакалният кръг има 12 знака – свързани със съответните йерархии същества. Знакът Риби изразява самата същност на човешкото същество – Антропос; Водолеят е свързан с Ангелите; Козирогът – с Архангелите; Стрелецът – с Архаите; Скорпионът-Орел – с Властите; Везните – със Силите; Дева – с Господствата; Лъв – с Престолите; Рак – с Херувимите; Близнаци – със Серафимите; Телец – с Принципа на Космическия Дух; и Овен – с Принципа на Сина или Христос, Който като “Агнец Божи” слезе под този знак в Исус, изминавайки огромния път от Бащиното Лоно, 13-я знак, до Земята.
Още в древността Заратустра е сочил към 12-те Архангела (Амшаспанди) като посланиците на Великия Слънчев Дух Аура-Маздао. В нашата епоха те са своего рода носители на 12-те аспекта на Христовия Импулс, възникващи в нашата вселена като резултат от Неговото преминаване през кръга на Зодиака. Те се явяват също небесни пазители и инспиратори на 12-те Свети Нощи, падащи се точно през годишния период, намиращ се под въздействието на силите от областта на Козирога. Преминавайки през Зодиака, човек може да се издигне от висшия си Аз, сроден с Духа-Себе, към Истинския си Аз, сроден с Духа-Живот (Принципа на Любовта-Христос), чиито носители са Архангелите. Тази степен е достъпна само за Посветения, който е поел карма на друг човек или група хора. Чувството е претворено в способност за инспирация, астралното тяло е станало ясно виждащо и можем да срещнем астралния Христос в нисшия Девакан.
Тринадесетте Свети Дни и Нощи:
1 нощ от 24 към 25 декември – време, когато съзнанието на растенията се съединява със съзнанието на минералите.
2 нощ от 25 към 26 декември – време на кръга на 12 Архангела, от които всеки един от тях е представител на един от аспектите на Христос, сред тях по това време е Христос.
3 нощ от 26 към 27 декември – време за разбиране на свързаността на хората и човечеството, така да се каже, кръга на хората.
4 нощ от 27 към 28 декември – – време, когато душите на хората могат повече да се разбират една друга и да се приближат една към друга. Това е времето на любовта.
5 нощ от 28 към 29 декември – време, когато сънищата имат повече социален характер.
6 нощ от 29 към 30 декември – време, когато деветте блаженства в Проповедта на планината могат да бъдат много дейни и представляват 9 Христови импулса.
7 нощ от 30 към 31 декември – време, когато добрите мисли, думи и дела са особено дейни.
8 нощ от 31 към1 януари – най-светлото време на духовното Слънце, а също време, когато най-леко може да се упражняваме в разбиране на хората и на самия себе си.
9 нощ от 1 към 2 януари – време, когато кармата може във всички отношения да се насочи по нов път.
10 нощ от 2 към 3 януари – време, когато човешкото познание и всичко, което обикновено е скирто под маска, много лесно може да бъде разкрито в светлината на древното съзнание и познато във всичките истински аспекти.
11 нощ от 3 към 4 януари – през другото време само Аза на човека, благодарение на въздействието на Ангела пазител изразява човешкия стремеж към добро, а астралното тяло автоматично следва старите –лоши–навици. Но на Рождество е особено важно не само човешкия Аз, но също и астралното тяло да придобие склоност към доброто. Това е възможно благодарение на въздействието на кръга на Архангелите с Христос сред тях.
12 нощ от 4 към 5 януари – времето на починалите, защото тогава много леко можем да влезем в контакт с тях, да ги подкрепим с добри мисли и чувства.
13 нощ – от 5-6 януари – завършва и обединява изживяванията на предходните 12 нощи.
“Тези четири основни празника са създадени от Посветените, за да напомнят на хората, че на тези дати слънцето освобождава във вселената особено мощни сили, от които те могат да черпят, за да ги оползотворят в своята еволюция.
Ако хората се подготвят с необходимото съзнание и старание и влязат в хармония с космоса, те ще приемат от тези излъчвания и в тях ще настъпят големи промени.
Следователно на 21 декември настъпва зимно слънцестоене, което се ръководи от архангел Гавриил.
Няколко дни по-късно, на 25 декември, е Коледа, на който се празнува раждането на Исус.
А едно раждане не е нищо друго, освен слизане в материята, сгъстяване, кристализиране, подобно на зимата, когато всичко се обездвижва и сковава.
Деветте евангелски блаженства ги казва публично Иисус Христос при проповедта му на планината Карн Хаттин, Палестина.
1.Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството небесно.
2.Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
3.Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
4.Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
5.Блажени милостивите, защото те ще бъдет помилвани.
6.Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
7.Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
8.Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е Царството небесно.
9.Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата.
“— Библията, Евангелие от Матей 5 глава 3-12 стих
Цитат от втората част на трагедията Фауст: Прелестна местност
Гьоте оставя тези величествени думи да бъдат произнесени от неговия представител на човечеството, който сутринта се обръща към изгряващото Слънце. Тези думи прозвучават пред благоговейно задълбочените ученици на мистериите във всички времена, преди още да са допуснати да навлязат в тях.
На слънцето ти светлината
съзри във полунощен мрак,
изграждай с камъни в земята –
лишена от живота – пак.
Открий във залеза отново
и в смъртна непрогледна нощ
за творчество начало ново
и утринна младежка мощ.
И да откриват висините
божествени слова безспир:
Да пазят трябва глъбините
съкровища на вечен мир.
Живеейки във тъмнината,
ти ново слънце сътвори.
Блаженството на небесата
в материята тук съзри.
/ГЬОТЕ/