“В началото нямало нито небе, нито земя, нямало нито живи, нито мъртви и съзидателните и разрушителните елементи почивали във вцепенено бездействие в бездънната дълбина на бога Нун. Нун бил първичният елемент, божествено същество във формата на първична вода. От неговите съставни части се създала вселената. Повърхността на първичната вода била покрита от гъста тъма, защото и свещеният извор на светлината почивал в скута на Нун. И Творецът на Боговете, Великият Нун, създал слънчевата светлина. На повърхността на първичната вода се подал крехък зародиш и бързо израснал в стройно, блестящо и много-багрено цвете – лотос. От прозрачната затворена чашка на цветето прониквала тайнствена светлина, листенцата бавно се разтворили и от чашката излязло едно сияещо дете. Нун събудил за живот Нефертум, детето-слънце. Нефертум отворил очи, тъмнината се разпръснала и светът бил облян от живителната светлина.” (1)
Битие
В начало Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.
“Светлината е непостижима, ако не произлиза от някакъв източник, който я причинява; и както е в случая на Първичната Светлина, този източник е непознаваем, въпреки че разумът и логиката настойчиво го търсят; от гледна точка на разума ние го наричаме „Тъмнина”. Що се отнася до заимстваната или второстепенна светлина, какъвто и да е нейният източник, той може да е само временен или илюзорен. Поради това „Тъмнината” представлява Вечното Вместилище, в което източниците на Светлината се появяват и изчезват. Нищо не се прибавя към тъмнината, за да се добие от нея светлина, или към светлината, за да се получи от нея тъмнина, на нашия план. Те взаимно се сменят; така е и научно – светлината е само вид тъмнина и обратно. … Степента на различимата от нас светлина, сияеща в тъмнината, зависи от силата на зрението ни. Това, което е светлина за нас, е тъмнина за някои насекоми, а очите на ясновидеца виждат светлина там, където за нормалните очи има само мрак. Когато цялата вселена била потопена в сън, т.е. върнала се към своя първоначален елемент, нямало нито център на светлината, нито очи, които да я възприемат; тъмнината неизбежно изпълнила „Безкрайното Всичко”.” (2)
“Един от символите на Двустранната, Творческа Мощ в Природата (материята и силата в материален план) е „Падма”, водната лилия на Индия. Лотосът е продукт на топлината (огъня) и водата (парата или ефира); във всяка религиозна или философска система, даже в християнството, огънят представлява Божественият Дух, активното мъжко зараждащо начало, а ефирът, или душата на материята, светлината на огъня е пасивното женско начало, от което е произлязло всичко в тази Вселена. Затова Ефирът или Водата е Майката, а Огънят – Бащата. Сър Уйлям Джонс (а преди него – древната ботаника) е показал, че семената на лотоса съдържат, даже преди тяхното покълване, съвършено добре оформени листа и миниатюрен вид на бъдещото, завършено растение; така природата ни дава образец на предварително оформяне на нейните произведения – семената на всички растения, даващи цветове, съдържат ембрион – растение с вече готова форма. … Освен това Лотос или Падма е много древен и любим символ на самия Космос, а също и на човека. Причината за тази популярност е първо, в споменатия по-горе факт, че семената на лотоса съдържат в себе си завършено, миниатюрно, бъдещото растение, което е символ на това, че духовните прототипи на всичко съществуват в нематериалния свят, преди нещата да станат материални на Земята и, второ, поради факта, че лотосът расте във водата, коренът му е в тинята или калта, а разтваря своя цвят над водата, във въздуха. Така лотосът символизира живота на човека, също както и Космоса. Защото Тайната доктрина учи, че елементите и на двата са еднакви и се развиват в това направление. Коренът на лотоса, потопен в тинята, е материалният живот; стъблото, устремено през водата нагоре, символизира съществуването в астралния свят; а самият цвят, носещ се над водата и открит за небето, е емблематичен за духовното битие.” (3)
——-
(1) Откъс от древноегипетски мит за Сътворението на света;
(2) Цитатът е взет от “Тайната Доктрина” том 1, част 1 от Елена П. Блаватска, стр. 91;
(3) Цитатът е взет от “Тайната Доктрина” том 1, част 1 от Елена П. Блаватска, стр. 109-110