Възрастта на желязото няма друг печат, освен този на Смъртта. Неговият йероглиф е скелетът, носещ атрибутите на Сатурн: пясъчен часовник, символ на изтичащото време…
– Fulcanelli
В друга статия вече съм говорила за тези периоди, наричам ги времеви цикли, които променят хода на историята и човека. Днес отново ще се впусна в това приключение през времето, опитвайки се поне малко да достигна до същината на нещата. В системата на индуистката юга откриваме важни периоди, които представляват голям цикъл от време. Според кръста в Андай, желязната епоха или така наречената Кали Юга ще приключи с галактическото подравняване на зимното слънцестоене на 21 декември 2012 година. Вероятно това положение може да се обясни с големия цикъл на една революция около галактическия център.
Първата епоха описана в древните книги е Сатя Юга или така наречения Златен век за човечеството. Хиндуистките текстове описват, че този цикъл трае 1,728,000 години. Това е епоха на изключително благоденствие и великолепие, когато хората на земята са живеели много по- дълго от колкото сега. В тези години липсват войни, глад, борба за надмощие и всякакво зло на планетата.
Втората епоха се нарича Трета Юга, или Сребърната епоха. В тази епоха човечеството започва да се плъзга леко по нанадолнището. Нещата на земята започват бавно да се влошават. Слага се началото на корупцията, злото се вплита в енергетиката на земята. Тази възраст трае 1296 000 години според ведическите текстове на Индия.
Третата епоха на този цикъл се нарича Дватапара или така наречената бронзова епоха.Това е началото на “падението” на човечеството. В тази епоха се заражда истинското зло, което се разпространява по цялата земя. Дисхармонията завладява хората на планетата. Тази възраст продължава 864 000 години.
Последната епоха се нарича Кали Юга или желязната епоха. Тази епоха трябва току- що да е отминала или да отмине много скоро. В тази епоха злото заема невиждани размери и става движещата сила на чувства като алчност, завист, похот, ярост,мъст, глад , разпространявани по планетата като приливна вълна на смърт и разруха. Тази епоха продължава според текстовете на индусите – 432 000 години.
Всеки следващ цикъл от тези четири е по- къс от предишния. Сатя Юга – Златният век, е 1/4 по- дълъг от Сребърната епоха, Сребърната епоха е 1/4 по дълга от бронзовата.
Според Фулканели и кръста в Андай, четирите Епохи съдържат четирите квадранта на цикъла с продължителност от 25 920 години, наречен прецесия на равноденствията. По същество прецесията на равноденствията може да се обясни с факта, че нашата Земя изпитва колебание. На Земята и отнема 25 920 години, за да направи един пълен кръг на наклона на оста си.
Според Фулканели, прецесията трябва да се разглежда в четири различни епохи от 6 480 години( 25 920: 4=6 480). Ако си представим зодиака, в него имаме четири фиксирани знака, които са Водолей- Лъв, Телец- Скорпион.
Тези четири оси обхващат по три знака –Телец, Близнаци, Рак. Лъв– Дева, Везни, Скорпион– Стрелец, Козирог, Водолей- Риби, Овен. За четирите оси в хороскопа и четирите царски звезди има статия, която може да се прочете в блога. Четирите знака са разделени от по 6 480 години.
В Откровение ясно се споменават тези четири животни,
също и Езекиил. Тези животни имат външността на Лъв (Лъв), Бик (Телец), Човек (ангел) и Орел (в по-стари времена Скорпион е бил представен като орел, вместо Скорпион).
Според Фулканели и двете книги от Библията са насока за четирите квадранта на прецесията на равноденствията и изглежда, че Йоан намеква, че когато стигнем до края на един от тези четири знака, става някаква голяма промяна на земята.
Знаем, че сега предстои да навлезем в епохата на Водолея. Кръстът в Андай, както и Фалкунели твърди, че предстоят големи промени за Земята, когато влезем в един от четирите фиксирани знака. Като промените не вещаят нищо добро за човека, а само катаклизми.
Нека обясним това по- нагледно чрез четириизмерното пространство.
В съвременната физика е добре известно, че четириизмерното пространство, чието време е аспект, е във формата на хиперсфера (виж Фигура 2). Тази хиперсфера има форма подобна на поничка или геврек. Енергийният поток, в рамките на тази хиперсфера, работи по следния начин:
Както е показано на илюстрацията, потокът излиза отдолу на сферата, извива се нагоре по външния ръб, пресича външния екватор на торусната сфера и се движи към входа в горната част. Тогава енергийният поток се спуска през върха на отвора и започва да се върти във вихър. Този енергиен поток продължава, докато излезе от долната страна , където енергийният поток отново започва своето разширяване навън. Този поток е непрекъснат и в известен смисъл безкраен.
Алхимиците вярват, че около всяко живо същество на Земята има хиперпространствено „тяло“. Това хиперпространствено „тяло” или сфера, позната на мистиците като светлинен енергиен лъч, също обгражда всяка планета и звезда. Хората, животните, растенията, планетите и звездите са твърдата форма в енергийния поток от четвърто измерение. Както става ясно, времето също пътува по този начин.
За да започнем да разбираме топографската природа на времето, много е важно да разберем идеята на тази хиперпространствена сфера. Като вземем предвид вихрите, които съставляват енергийния поток, протичащ през центъра на хиперсферата. Тъй като енергийният поток започва да попада във вихъра, който минава през центъра на сферата, той поема формата на тетраедър. Тези вихри остават невидими за нас, подобно на вятъра, който истински не виждаме, но усещаме неговата сила. Може би чрез бързото въртене на четириизмерното пространство се създават твърдите тела на триизмерното. Всички мистици са наясно с тези закони на природата. Те знаят, че третото измерение си взаимодейства с четвъртото, точно както нашето тяло си взаимодейства с фините ни тела. За древните четириизмерното пространство се нарича “дух”, а триизмерното “материя”. И тук получаваме отговора за четирите цикли на прецесията и системата на югите при индусите. По този начин те са разделили циклите в потока на времето.
Този енергиен вихър, показан от фигура №2 може да даде ключът как формите се втвърдяват. Потокът докато се изкачва нагоре се разширява, докато достигне до външната екваторна област на сферата. След като премине през екватора, енергийният поток започва да кондензира, в същото време се движи и по- бързо и налягането се увеличава. Това явление продължава, докато потокът достигне горния отвор на сферата, където започва да се спуска към нулевата точка в самия център на сферата. Именно там започва да се втвърдява до състояние на желязото. Това е методът , по който четирите измерения създават триизмерната реалност. Когато вихърът се върти по- бързо и по- бързо, той се свива до точка, в която няма къде да отиде, затова излиза отново навън. По този начин вихърът прави един непрекъснат цикъл.
Тогава би трябвало Златният век да е бил е периодът от време, който започва от нулевата точка в центъра на сферата и продължава през долния вихър. Тъй като енергийният поток се разширява навън, времето изглежда се е забавяло. Целият период на Сатя Юга-, или Златният век, продължава, докато енергийният поток се спуска по дънния вихър и заобикаля върха на сферата. Той продължава да се разширява, докато стигне до екватора. Екваторът от външната страна на хиперпространствената сфера е границата между Сатя Юга и Трета Юга, или Златния век и Сребърния век. По това време енергийният поток започва да се свива, докато тече нагоре към северния полюс на хиперсферата.
Сребърната епоха, или Трета Юга, продължава, докато енергийният поток заобиколи горната част на хиперпространствената сфера и започне да попада в горния вихър. Това е границата между Трета Юга и Дватапара Юга, или границата между Сребърната епоха и Бронзовата епоха.
Около две трети в горния вихър, където енергийният поток се върти толкова бързо, че става твърд като желязо, е началото на последната епоха, Кали Юга или желязната епоха. Това въртене продължава да придобива плътност, компресия и скорост, докато се придвижва към централната нулева точка в самия център на сферата. Докато се приближава до тази нулева точка, силите стават невероятно бързи, насилствени и плътни. Само когато тези сили постигнат максимална плътност и вече не могат да се свият повече, те започват внезапно да се обръщат и започна разширяването на потока. Това се случва в един миг. Това е преходът от желязната епоха, или Кали Юга към Златния век, или Сатя Юга. Вероятно и това е причината в момента времето да тече като че ли доста по- бързо от преди.
Сигурно сте забелязали, че броят на годините в индуистака юга, разстоянието на циклите и фигурата горе протичат подобно; Златният век, чието разстояние между нулевата точка в центъра и външния екватор, е два пъти по-голямо от това, когато минава през Сребърен век, което е разстоянието от екватора до горната част на отвора на горния вихър. По същия начин разстоянието, изминато от върха на вихъра до две трети надолу, което е бронзовата епоха, е половината от дължината на Сребърния век. Накрая, върхът е наполовина по-дълъг от бронзовата епоха.
Желязната епоха е епохата, в която живеем сега. Затова и в желязната епоха всяка секунда се чувства по-къса от втората. Ето защо всеки ден и всеки месец изглежда, че отминават по-бързо, отколкото преди.
Времето е винаги едно и също, но в Златния век всяка секунда, всеки ден, всеки месец и година изглеждат по-дълги от предишния ден, месец и година. Времето се разширява в Златния век, което лесно може да се види защо става така от фигура №2 и с това разширяване изчезва безпокойството и напрежението от желязната епоха.
Следователно годините, изброени в системата на Юга, са всъщност символични времена, които обясняват продължителността на времето, тъй като не се усеща така еднакво това време в различните цикли и епохи.
Това е една мистерия, която те, древните, са открили, а именно, че времето не е в застой или линейно, а протича в преобразуващи се вихри или цикли. Това е било ясно и на посветените египтяни. Те са били наясно, че с промяната на всеки цикъл е имало и промяна на историята на земята. Знаели са това чрез дълбокото им познание за звездното небе, чрез прорицателите си и древните знания, оставени им от техните деди. Египтяните без съмнение са знаели за прецесията, която измерва Големият цикъл на Голямата година.
Те осъзнали, че са необходими 2 160 години, за да се придвижи равноденствието през един знак на зодиака и че са необходими 25,920 години, за да се придвижи през всичките 12 знака. Осъзнали са, че преминавайки равноденствената точка през нов знак, животът се променя. Знаели са, че преминаването на времето през една от четирите равноденствени точки на Лъв, Водолей, Скорпион и Телец носи големи и необратими промени за човечеството.
Кръстът в Андай е 350-годишен алхимичен паметник на циклите на времето. Той седи в църковния двор в Хендай, Франция. Великият кръст в Андай изглежда е символична паметник, коъто обяснява тази наука за цикъла -време. Кръстът в Андай описва големите промени, които предстои да настъпят в нашата съвременна епоха. Той говори за края на нашата сегашна епоха на желязото и за настъпването на идващия Златен век.
Големият космически часовник в небето се променя. Сега навлизаме в квадранта на Водолея. От това, което алхимичният кръст в Хендай казва, че тази промяна със сигурност ще има драматичен ефект върху нашия вид и планета.
Нашето духовно съществуване е наистина уникална комбинация от свободна воля и предопределение. Тъй като стрелката на великия космически часовник преминава във Водолей, може да се очакват значими промени.
Светът се променя. Миналото ще изчезне и историята ще стане легенда и накрая мит.
Нашият път е неизвестен. Единственото нещо, което знаем със сигурност е, че всичко ще се промени.