Знае се, че акустиката е заемала важна роля в живота на хората в продължение на десетки хиляди години, та чак до днес. Доказано е, че в палеолитните пещери са избирани така, че да имат добра акустика и този ефект е бил търсен от древните хора. Има запазени текстове и реликви, които доказват това, че за древните е била важна акустиката, която използвали за различни церемонии, лечение и инициации. Което означава, че те са познавали добре свойствата на звука. Доказателство за това тяхно познание можем да намерим в историята в “Стария завет” в историята за “стените на Ерихон”
2 И Господ рече на Исуса: Ето, предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбри мъже.
3 Ходете, прочее, около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж; така да правиш шест дена.
4 И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмливи тръби; и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите.
5 И когато засвирят продължително с гръмливата тръба, като чуете гласа на тръбата всички люде да извикат с гръмлив глас; и градската стена ще падне на мястото си, и людете нека вървят всеки право напред.
Хармонията на музиката доказано има благотворно въздействие върху човешката природа. Музиката се основава на математиката. Всяка нота има своя собствена вибрация и чистотата на вибрациите разграничава една нота от друга. Всяка скала е разделена една от друга с прости математически пропорции и човешкото ухо е в състояние да разпознае всяка една. 1:2, 2:3, 3:4, 5:8 и т.н. Дори и човек без музикална култура би разпознал грешните и дисхармонични ноти. Изглежда, че мозъкът ни е програмиран да разбира математическите връзки между нотите и хармонията. Първите музикални инструменти открити датират от преди 40-60 000 години. Това са флейти направени от кости на мамути и птици.
“Ритмичната повтаряща се музика е добре познат метод за хората в транс, или променено състояние на съзнанието (например по време на шамански ритуали).
Ведите(Веда означава буквално знание или мъдрост на санскрит) се смятат за най- старите текстове в Индия и в тези текстове са вплетени познание за астрономията, музиката, математиката, изкуството и поезията. Веди описват динамична и циклична вселена с хармонични музикални съотношения. Клинописните плочки от древна Шумерия разкриват организирана система от диатонични скали. Това е било тясно свързано с техните астрономични и математически изследвания, макар че не е доказано. Но големият брой открити плочки, открити в разрушените библиотеки на Ниневия, Ур и Нимпур, разкрива, че древните са осъзнавали космическото пеене създадено от движението на небесните тела.
Катедралата на Шартър, но не само там, а и в много други средновековни сгради са спазени хармоничните съотношения в архитектурата. Архитектурата в Шартър е направена така, че са спазени музикалните пропорции в дизайна ѝ. Тя се превръща в място за поклонение и е построена 11-13 век и като други готически катедрали в Европа в архитектурата им е спазена свещената геометрия и хармоничните пропорции, които да доближат човекът до Бога. Гърците и по- специално Питагор разбирал взаимовръзката между астрономията, геометрията и музиката. В ” Хармонията на сферите” се казва:” … от всички хора, тай сам Питагор, може да чуе музиката на сферите…”
Питагор освен, че е философ и математик, той е открил и факта, че височината на музикалната нота зависи от дължината на струната, която произвежда звука. Това му позволило да съпостави интервалите на музикалната скала с прости числени съотношения. Неговото откритие в областта на музиката и астрономията са му помогнали да открие хармонията на сферите, където предположил, че планетите и звездите се движат по математически уравнения, които съответстват на музикалните съотношения и произвеждат една небесна симфония.
” Защото питагорейците смятат, че небесните тела се разделят един от друг с интервали, съответстващи на хармонични дължини на струните, те приемаха, че движението на сферите поражда музикален звук, наречен” хармонията на сферите “.
Според Макробий имената, дадени от питагорейците на нотите на диатоничната скала, са получени от скоростта и величината на планетарните тела. Всяка една сфера пътувайки през пространството създава определен тон, който е причинен от непрекъснатото изместване на етералната дифузия. Тези тонове според питагорейците са проявление на божествения ред и движение. Те твърдят, че планетите с тяхното движение произвеждат определени звуци, които се различават според тяхната величина, бързина и разстояние. Планетите и сферата на неподвижните звезди, заедно с това над нас /Антихтон/, са деветте Музи, а симфонията се нарича Мнемозина.
Цитат от Аристотел:
… “[питагорейците] видяха, че … съотношенията на музикалните везни се изразяват в числа … всички неща изглеждаха направени по числа, а числата изглеждаха първите неща в цялата природа, те предполагаха, че елементите на числото са елементите на всички неща, а цялото небе е музикална скала и число. (10)
Питагорейците също използвали музиката, за да излекуват тялото и да издигнат душата, като вярвали, че музика е „ слаб ехо на универсалната хармония на сферите …“ (1)
Природата и силата на числото – се посочва в едно древно свидетелство – действат не само в демоничните и божествените неща, но също така и във всички човешки дела и отношения, най-после и във всички технически умения и в областта на музиката
Йоханес Кеплер в (” Хармонията на света”), публикувана през 1619 г. пише за това, като става ясно, че и той е бил повлиян от хармонията, представяйки своя собствен анализ на оптичните възприятия, геометричните форми, музиката и планетарните хармонии, вплитайки всичко това в свещената геометрия, космологията, хармонията, музиката и астрологията, чрез универсална музика.
Кеплер открива хармонии в движението на планетите. Той открива, че разликата между максималната и минималната ъглови скорости на една планета в нейната орбита е приблизително хармонична пропорция. Например, максималната ъглова скорост на Земята, измерена от Слънцето, варира от полутон (съотношение от 16:15), от ми до фа , между афелий и перихелий. Венера се променя само с малък интервал 25:24 (наречено диез в музиката). Орбитите на Марс и Юпитер произвеждат единственото изключение от това правило, създавайки нехармонично съотношение от 18:19. В действителност, причината за дисонанса открит от Кеплер може да се обясни с факта, че астероидния пояс отделя тези две орбити на планетите, астероидният пояс е открит през 1801 година, 150 години след неговата смърт.