Нейната история е пленяваща и се крие в хилядите тонове пясък на времето.
Тя управлява Горен и Долен Египет 22 години. Храмовете и дворците, които построява по време на царуването си са впечатляващи. Известна е с това, че е най- миролюбивата жена фараон и е запомнена с добрите си дела за Египет. Религиозните вярвания на древния египтянин не позволявали жена да бъде фараон, но това изглежда никак не е притеснило Хатшепсут. Въпреки това, за да не ядосва светотатство и то да одобри нейният авторитет, кралицата избира да се облича с атрибутите на мъжете фараони. Хауърд Картър открива през 1903 г. саркофагът на Хатшепсут в долината на царете, но мумията на царицата липсва. По- късно други изследователи намират мумия на жена около 50 годишна и обявяват, че е мумията на Хатшепсут. Но дали е тя не е много сигурно, понеже липсвали присъщите за фараон съкровища и атрибути в гробницата.
Историята гласи, че самият Бог Амон Ра приел образа на фараона, за да бъде зачената Хашепсут. Малката принцеса растяла под грижите на вещи учители и била обучавана в правила определящи я като жена принцеса, която ще се подчинява на своя съпруг. На 15 годишна възраст баща ѝ умира и тя става законна негова наследница.
Името и означава – “най-великата сред дамите”. Ражда се в семейството на фараон Тутмос I, в началото на XV век пр.Хр.
В името на традициите, била омъжена за своя полубрат – Тутмос II – който бил дете на баща ѝ от негова любовница. Тя приела ролята си на Царица и получила титлите – „Божествена съпруга” („Съпруга на Амон”) и „Велика царска съпруга”. Навярно си е мислила, че това ще е нейният път, когато съдбата ѝ се обръща. Мъжът и починал от проблеми със сърцето и тя остава сама с невръстната им дъщеря. От ролята на благоверна съпруга, тя се преобразила напълно дори и физически, за да се изправи пред един мъжки свят.
Царуването на Хатшепсут бележи безпрецедентен просперитет и възход на Египет. От всички сфери на своята държавна дейност Хатшепсут се проявява предимно като строител фараон. Кралицата възстановява много паметници, унищожени от завоевателите – хиксосите. Двата обелиска на Хатшепсут, високи около 30 метра до стълба на храма на Амон-Ра в Карнак били най- високите сгради по време на нейното царуване. Тя е изобразявана и като сфинкс.
Фараонът имал син от своя държанка и се налагало Царицата да действа решително. Наложило се е да стане и висша жрица на тиванския Бог Амон. Опряла се на свои верни хора като везира и върховния жрец, които служели на нейния баща и взела инициативата в свои ръце. Тя оженила на бързо малкия Тутмос III за дъщеря си Неферура и така в качеството си на регент на принца, поела контрола над държавата.
Най- вероятно населението е било смутено от факта да имат жена фараон, но тя щяла да докаже, че с упоритост, мъдрост и воля ще управлява страната си добре. И го прави, показва, че е способен владетел. Но изглежда е била и мъдра жена, защото не убива малкия фараон, следвайки жестоките традиции на епохата си. Била е жена на честа и знаела, че ще бъде по -лесно да управлява, ако започне не с кръв, а с добро.
Хатшепсут сяда на трона на силно царство, чиято стабилност трябвало да запази. През първите 7 години от своето управление тя се задоволява с това да бъде регент и на различни паметници е изобразена с малкия фараон. В един момент обаче, изучавайки тънкостите на държавничеството, решава да бъде по дръзка и се провъзгласява за фараон на цял Египет. Все пак в нейните вени течала чиста царска и божествена кръв, а Тутмос III, макар и мъж бил сина на любовница и незаконнороден. За жреците, това имало значение и колкото и да не били съгласни жена да ги ръководи, по- позорно било потъпкването на боговете.
Хатшепсут била решена да спечели любовта на хората и уважението на собствените си придворни. Тя успяла да постигне мир и разбирателство с жреците, дори се обличала като мъж, така показвала, че уважава символите на тяхната власт. След като показала мъдрост към тези, които били близо до нея, тя решила да покаже и на народа си, че може да издигне страната си и да постигне повече от другите владетели. Затова започнала строителство в Карнак. Издигала храмове и дворци. По стените на храмовете на Луксор и до днес може да се прочете- Хатшепсут- божественото дете на Амон Ра.
От други надписи се подразбира, че тя се е притеснявала дали ще остави нещо след себе си, пътят ѝ ще остави ли следа –
“Ето сърцето ми се разкъсва между там и обратно, мислейки, какво ще кажат хората, онези, които видят паметниците, от мен сътворени, след години и ще говорят за това, което съм свършила… Не казвай, че това е похвала, но кажи: “Колко и подхожда това на нейно величество Хатшепсут, колко е достойно за нейния баща бог Амон!”.
Невероятно красивият Даир- Ел-Бахри– комплекс от древно- египетски гробници и днес е все така впечатляващ – строен е 15 години, отвъд долината на Царете, той е най- внушителния монумент в Западна Тива. Неговите стени разказват за великите дела на царицата, за историята и традициите на хората от онази епоха, както и служат за прослава на Анубис, Хатор, Амон Ра, Озирис. Сенмут бил главния архитект на тези мегалити.
С негова помощ Хатшепсут оставила на Египет приказни произведения на изкуството. Царицата му е доверила възпитанието на дъщеря си и му позволила да има своя гробница в предния двор на храма, където са открити уникални звездни карти и диаграма на зодиака.
Жената фараон не се страхувала да се изправи начело и на армията. Тя оглавявала военни походи към Палестина, Синайския полуостров и Южна Сирия. Успява да възстанови и развие търговски мрежи, които били засегнати от окупацията на хиксосите.
Организирала експедиция с флота от пет кораба до мистичната страна Пунт – близо до днешна Сомалия, от където били докарани приказни богатства.
Целта била да се набавят екзотични растения, злато и слонова кост. Пътешествениците се върнали с тамян, абанос, кожи и скъпоценности – всичко, което би било подходящо за дъщерята на боговете.
Почти 22 години Хатшетспут управлява достойно и нито веднъж не направила опит да навреди на Тутмос III, който растял като образован и целеустремен бъдещ фараон.
След нейната смърт Тутмос III най- сетне стъпва на трона и под въздействието на злонамерени съветници се заема да заличава всички следи от Хатшеспут. Дали е било за отмъщение или от страх, че тя ще бъде запомнена като по добра от него, не става ясно. Той се опитва по всякакъв начина да я заличи, но отпечатъкът оставен от нея е твърде значим, за да може с лека ръка да се забрави.
Хатшепсут е била явление в един мъжки свят, тя постига много повече от други. Постига невъзможното и остава диря на най- миролюбивата жена фараон. С мъдрост, воля и упоритост е постигнала невъзможното.
Хатшепсут е смятана за дъщеря на Соларската династия на фараоните, както и специална жрица с висока духовна позиция, а жреците на храма в Карнак са знаели каква ще бъде нейната невероятна човешка съдба.