Еленистична астрология/ История на Астрологията

Месопотамската астрология

Произходът на западната астрология може да се проследи от преди около 4000 години до древна Месопотамия, географска област, която приблизително съвпада с днешния Ирак. По това време хората започнали да записват наблюденията си за връзките между небесните движения и събитията на земята. Тези наблюдения обикновено се записвали като небесни предзнаменования под формата на условни изрази, които следват формулата „ако х е така, тогава у ще е така”. Хипотетично небесното знамение звучи така:

„Ако има затъмнение, тогава царят ще умре. В съвременните разбирания е прието, първата част на изявлението да се нарича протаза, а втората – аподоза. Месопотамските астролози записвали тези видове поличби на малки глинени таблети, използвайки клиновидния скрипт, наречен клинопис. Много от най-ранните оцелели предзнаменования, които са намерени и преведени са за лунните затъмнения, които датират от Стария Вавилонският период (2000—1600 г. пр. Хр.) В крайна сметка били натрупани големи библиотеки от небесни предзнаменования и астролозите започнали да стандартизират колекциите си чрез създаване на компилации, най-популярната , от които била известна като Enūma Anu Enlil. Астрологичните предзнаменования сами по себе си нямали пряка причинно-следствена връзка между небесните и земните събития. Вместо това, небесните предзнаменования са действали като знаци или индикации за бъдещето, които са били изпратени от боговете, а не като причини за събитията, с които те са свързани .

Особено звездите се разглеждат като  „небесно писане“, което се е изписвало чрез небето. Естествено, както отбелязва Рохберг ,„Идеята за звездите като небесен сценарий предполага тяхната способност да се четат и тълкуват.“ Така в най-ранните вавилонски пластове на астрологическата традиция астрологията се възприемала като вид език. За много месопотамски култури този език става езика, чрез които боговете предават своите намерения на човечеството.

По това време астрологията, която се практикува в Месопотамия, е ограничена до това, което съвременните астролози наричат „светска астрология“, която е клон на астрологията, който се занимава с големи групи хора като градове и нации. Астрологичните знамения се тълкуват като послания, които се отнасят до държавата като цяло или понякога до царя, като земен представител на държавата. Връзката на астрологията с националните дела направила астрологията дейност, подкрепяна от държавата, и накрая групи от астролози започнали да работят под опеката на краля.

Астрологията и астрономията били преплетени по това време и астролозите приели както задължението на наблюдатели на звездното небе, така и на тълкуватели на звездите. Един от най-добре документираните неща за месопотамията е астрологията, която е била поддържана от държавата. Вероятно тази дейност е започнала през седми век пр.н.е. По това време имало най-малко десет различни „школи“ за астролози, разположени в различни градове в Месопотамия. Тези школи за астролози се състояли от елитни и много грамотни учени, които служили директно на царете, като редовно изпращали писма и доклади относно техните астрономически наблюдения и астрологични прогнози. Ние знаем най-много за неоасирийския период, заради оцеляването на тези писма и доклади между астролозите и царете Есархаддон и Ашурбанипал, чиято династия е владеела във Вавилон от 721–609 г. пр.Хр. и е дала на месопотамците тласък за развитие на по-сложна математика в астрономията.

Първоначално астрологията се основавала изцяло на наблюдавани явления като затъмнение на Слънцето, или ореола около Луната, отчасти защото Месопотамиите не са имали способността да изчислят къде ще бъдат планетите в бъдеще или къде са били в миналото. Въпреки това, векове на наблюдение на небето в крайна сметка довело до идентифицирането на някои небесни движения – циклични и периодични, като месечния цикъл на Луната или годишния цикъл на Слънцето. Това довело до разработването на сложни математически модели за определяне на позициите на планетите в астрономията, което от своя страна позволило разработването на по-сложни астрологически техники и доктрини.

През осми век пр.н.е. месопотамските астролози-астрономи започват научна програма за щателно наблюдение на видимите планети и записване на техните местоположения на небето. Тези записи обикновено се наричат днес астрономически дневници или просто са познати като дневниците. Впоследствие те биха могли да се използват като референтна банка от база данни за астролозите през следващите векове.

През следващите няколко века в историята на астрологията се случили няколко важни събития. На първо място, през шести век пр.н.е., Ахеменидската персийска империя се простирала от Средиземноморието в Близкия изток, до най-западните части на Индия. Астрономическите програми, които били започнати по време на по-ранни цивилизации, познати като дневниците, продължили, въпреки че изглежда, че през това време се е осъществила някаква децентрализация на астрологията, което може би показва, че астролозите не се радвали на същото ниво на подкрепа, от персийските царе, която са имали при предишните владетели.

До пети век пр.н.е. зодиакът е стандартизиран, той вече е от дванадесет знака, които не са били точно по тридесет градуса всеки. Някои били много големи (напр. Дева), а други относително малки (напр. Рак). Месопотамците по него време не изглежда да са свързвали много от качествата на съзвездията със зодиакалните знаци, но които по-късно били обобщени, като например пол-мъжки или женски знак, елемент-земя, вода, въздух, огън, или планетарна власт. Тази стандартизация, която направили на знаците в пети век, била важна стъпка, защото това довело до по-късното въвеждане на тези понятия. Пети век също е ключов момент, тъй като понятието за рождена астрология изглежда е въведено по това време.

Най-ранните оцелели хороскопи датират от 410 г. пр. Хр. Понастоящем има общо двадесет и осем известни рождени хороскопа, оцелели от месопотамската традиция. Нито една от тези карти не е особено сложна; те главно изброяват в кой знак от зодиака всяка от седемте традиционни планети се намира в деня на раждането. съдържат много малко техническа или интерпретационна информация, която ги съпътства. Това, което тези хороскопи ясно показват, е че по това време астролозите са стигнали до идеята, че небесните явления могат да предскажат съдбата, и започнали да прилагат тази концепция за хората, като се вглеждали в подреждането на планетите в деня, в който са родени. Развитието на астрологията била свързана и допълнено от въвеждането на древния еквивалент на ефемеридите, около същия период от време. Те са могли да погледнат в тези вече готови таблици, където планетите били в миналото, или къде ще бъдат в бъдеще. Това е от решаващо значение за практиката на зараждането на астрологията, защото тогава това позволило на астролозите да изчислят хороскопа за деня на раждане на даден човек, само като знаят датата, на която е роден.

Тези наблюдения продължавали в продължение на много векове. Именно в този момент астрологията и астрономията бавно започва да се различава, тъй като астролозите придобиват способността да вършат голяма част от работата си, без директно да наблюдават самите звезди. След пети век пр.н.е., ние знаем, че астрологията в Месопотамия продължава да бъде по-напреднала и са въведени редица нови технически концепции, въпреки че разбирането ни за пълния обхват на астрологичната практика през този период е ограничено поради липсата на оцелели източници. Както и в днешно време, повечето астрологични консултации вероятно били предадени устно, и така оцелелите месопотамски карти ни дават много малко информация за това как са били интерпретирани те. Въпреки това знаем, че по това време астролозите са започнали да разграничават две групи планети, за които се смята, че дават положителни или отрицателни индикации. По- късно се прави еленистично разграничение между „благотворните“ и „злонамерените“ планети. Това  изглежда е предшественик на по-късната елинистическа концепция за групиране на знаците в „троици“ или „триъгълници“, въпреки че на този етап те изглежда не са свързвали знаците с четирите елемента от гръцката философия (огън, земя, въздух, вода). Има и някои проблясъци на тълкувателните принципи, които засягат знаците на зодиака и планетите в рождената карта, запазени като фрагменти, което трябва да е било късно месопотамско ръководство по темата, наричано от учените TCL 614.20.  и са особено интересни:

Ако едно дете се роди, когато луната се издига, (тогава животът му ще бъде) светъл, отличен, добър и дълъг. […]

Ако се роди дете, когато Юпитер се издига, (тогава животът му ще бъде) хубав, добър; ще стане богат, ще остарее, дните му ще бъде дълги.

Ако едно дете се роди, когато Венера се издига, (тогава животът му ще бъде) изключително (?) спокоен; където и да отиде, ще бъде благоприятно за него; (неговите) дни ще са дълги. Ако детето се роди, когато Марс се издига, тогава (…), горещ (?) нрав (?). […]Ако едно дете е родено, когато Сатурн се издига, (тогава животът му ще бъде) тъмен, неясен, болнав и ограничен.

Кемпион посочва, че тези очертания представляват някои от най-ранните изявления, свързващи психологическата нагласа на човека с подреждането на планетите в деня на раждане и той отбелязва, че няколко от характеристиките са съвместими с тези, споменати от по-късните елинистични астролози като Птолемей. По-късно същият текст дава някои очертания, които включват две планети едновременно.

Ако едно дете се роди, когато Венера се издига и Юпитер (имаше? липсва запазен текст), То съпругата му ще бъде по-силна от него. Ако детето се роди, когато Венера се издига и Сатурн (имаше?), То най-големият му син ще почине. Ако едно дете се роди, когато Венера се издига и Марс (имаше?), Той ще залови своя личен враг.

Текстът продължава да изброява други комбинации от планети или неподвижни звезди, които се издигат, преди да се прекъсне в края. Това, което разбираме, е астрология, която все още е сравнително опростена, поне в сравнение с някои от по-късните традиции, но с течение на времето става все по-сложна. Основният принос на месопотамците към по-късните астрологически традиции било въвеждането на зодиака, създаването на рождената астрология и развитието на сложна математическа астрономия, способна да определи позициите на планетите къде са били в миналото и къде ще бъдат в бъдещето. Традиция на астрологията се развива и в древен Египет през същия период, в който се формира месопотамската традиция. Въпреки че първоначално са се развивали независимо една от друга, двете традиции накрая ще започнат да се сливат някъде, около средата на първото хилядолетие пр. Хр.

Египетска астрология

Древните египтяни са използвали календар, който е имал дванадесет месеца по тридесет дни всеки, и пет допълнителни дни са добавяни в края на всяка година. По същество това е идеален 360-дневен календар. Всеки тридесетдневен месец бил разделен на три по десет и всеки от тези десетдневни периоди бил свързан с определена фиксирана звезда или група от неподвижни звезди.

Тези фиксирани звездни групи или астеризми по-късно стават известни като “декани” от гръцката дума deka, което означава “десет”. Общо имало тридесет и шест декана. Всеки декан имал име, както и божества, свързани с него. Деканите се появяват най -напред върху капаците на саркофазите, около времето на Средното царство в Египет, около 2100 г. пр.н.е. там било изписано какво точно представлява “астрологията”.

В началото деканатите може да са били използвани само за календари и времеви периоди, а основната им функция е била да измерват или отбелязва различните часове на нощта, за да могат жреците да различават различните религиозни ритуали. Въпреки това, ние знаем, че през четвърти век пр.н.е., на деканите са били приписвани астрологично значение, както може да се види в светилище, което наскоро е било възстановено, наречено Наос. Наос е голяма каменна конструкция, която е проектирана да седи в най-святата част на храма. Наосът на Десетилетието е един такъв храм и това, което го прави уникален е, че е гравиран с всеки един от тридесет и шестте декани, заедно с описания за защитната им астрологична сила, за която всеки е смятал, че притежава. Египтяните са особено фокусирани върху издигането и кулминацията на звездите, свързани с деканите.

В ранните текстове се казва, че деканите маркират или обозначават кой час от нощта е бил, когато се издигат над източния хоризонт, докато в по-късните текстове деканите маркират часа на нощта, когато достигат връхната си височина в небето. Акцентирали върху дневната ротация, където звездите и планетите се издигат, кулминират и установяват всеки ден. Смята се, че египетската употреба на деканите е била предшественик на по-късната елинистическа доктрина на дванадесетте „места“ (гръцки: topoi), които се наричат дванадесет „дома“ в съвременната астрология.

Докато месопотамците са се фокусирали предимно върху еклиптиката и движението на планетите чрез знаците на зодиака, египтяните са се фокусирали върху дневната ротация и движението на звездите през областите на небето, които по-късно ще се асоциират с дванадесет дома. През втората половина на първото хилядолетие пр. Хр. знанието на месопотамската астрология се предава в Египет. Около 500 г.пр.Хр., текст на астрологично знание, съдържащ астрологичните затъмнения от Месопотамия, е преведен на египетски език и променен, за да отговаря на географските условия на Египет. Някъде около третия век пр. Хр.  зодиака започва да се появява като изображения на тавани на египетски храмове и гробници, като най-стария датира от около 200 г. пр.Хр. Зодиакът включва деканите, които впоследствие започват да се превръщат в десет градусови деления на всеки от знаците на зодиака, а не на самостоятелна система.

Изглежда, че това представлява етап от историята на астрологията, в който предзнаменованията от Месопотамия се пренасят в Египет и се адаптират за използване там. Деканите и зодиака по естествен начин били използвани едновременно от всеки, който практикувал астрология в Египет по това време. Това поставя основите за обединяването на месопотамските и египетските астрологически традиции в периода малко преди появата на елинистичната астрология.

Елинистичен период

През 334 г. пр.н.е. се ражда един македонски крал на име Александър, който повежда армия от македонци и гърци от южна Европа и Мала Азия (днешна Турция), като започва война с ахеменидската персийска империя. Персийската империя е контролирала голяма част от Близкия изток и части от Средиземноморието през последните два века, но армията на Александър бързо спечелила редица решителни победи, които оставили персийските сили в безпорядък. В рамките на десет години от началото на своя поход, Александър и неговите войски разгромили Персийската империя и завладели голяма част от земята, която обхващала Югоизточна Европа през Египет, през Близкия Изток, през Месопотамия и Персия, и северозападни части на Индия. През 323 г. пр.н.е. Александър завършва военния си поход и впоследствие умира внезапно при мистериозни обстоятелства във Вавилон, точно в сърцето на Месопотамия. Смъртта на Александър често се използва от историците, за да отбележи началото на “елинистическия период”.

Този период продължил около три века, а Рим става доминираща свръхсила в Средиземноморието през първи век пр.н.е. Елинистичният период обикновено се характеризира с разпространението на гръцката култура, философия и наука в древния свят, както и смесване или синкретизъм на гръцката и други култури през следващите няколко века.

В относително кратък период от време голяма част от света е бил под контрола на хора, които говорели гръцки, и от този момент нататък гръцкият станал общ език, използван в древния свят. В Александрия едно от най-важните исторически събития в елинистическия период е основаването на Александрия в Египет от Александър Велики в началото на военната му кампания, малко след 332 г. пр. Хр. Тъй като Александър умира внезапно в края на похода си, той не издигнал свой наследник и това довело до противоречие между неговите генерали за това кой да има контрол над империята. Впоследствие генералите започнали да воюват помежду си и започнали да разделят различни части от земите, които армиите им са завладели при Александър. Един генерал на име Птолемей поел контрола над Египет и в крайна сметка се установил там като цар. Така започнала династията на Птолемейте в Египет, която продължила почти 300 години, до смъртта на Клеопатра VII и последвалото анексиране на Египет от Рим през 30 г. пр. Хр.

По време на управлението на Птолемей I Сотер и сина му- Птолемей II Филаделф, Александрия започва да процъфтява като финансов, културен и интелектуален център на древния свят. Джеймс Холдън обяснява, че след основаването на град Александрия, новият град бързо се превръща във важен културен и търговски център. Населението му се състои от три основни групи: гърци, египтяни и евреи. По този начин културните, религиозните и научните традиции на гърците, египтяните и вавилонците се смесват на едно място. Градът се превърнал в главен център за научни и литературни изследвания в древния свят, в резултат на изградените там държавни библиотеки и изследователски съоръжения.

Известната Александрийска библиотека придобила хиляди текстове от различни места в древния свят, бързо превръщайки се в най-голямата библиотека в света, която някога била виждана. Различни научни и изследователски дейности в тяхното царско покровителствало Александрия, за да стане най-важната фокусна точка в развитието и практиката на елинистичната астрология. Това се случило не само защото нейните управници били покровители на сърцата и науките, което следователно създава богата среда за научни изследвания и интелектуални размени от всякакъв вид, но също така и защото има преки линии на предаване на знание от районите в древния свят, където астролозите активно участват в превода и адаптацията на месопотамските мистични науки на гръцки език.

Беросус (той бил елинистичен вавилонски писател) пренасял познанието по астрология, това ставало благодарение на естествените пристанища.

Александрия се превръща в основна военноморска сила в древния свят. Птолемеите контролирали редица острови в Средиземно море, включително в един момент важен гръцки остров в Егейско море, наречен Кос.

Някъде около първата четвърт на III в.пр.н.е., вероятно през 280-те години, се казва, че месопотамският астролог и историк на име Беросус емигрирал на запад и основал училище за астрология на гръцкия остров Кос. Това бил един от основните центрове за медицина в древния свят и бил дом на голям лечебен храм, свързан с култа към Асклепий. Римският писател Витрувий (първи век след Хр.) написал историята около пренасянето на месопотамската астрология в елинистическия свят и ролята, която Беросус е изиграл:

За останалата част, що се отнася до астрологията, ефектите, произведени върху човешкия живот от дванадесетте знака, петте планети, слънцето и луната, ние трябва да признаем това на познанието на халдейците (т.е. Месопотамия), защото анализа на хороскопите е дошло от тях, така че да обяснят миналото и бъдещето в астрономическите изчисления. Тези анализи, които са възникнали от халдейската нация. Те предават своите открития, като се утвърдили с голямо умение и финес.

Първо, Беросус се заселил на остров Кос като гражданин и отворил училище там. Тогава Антипатър поел изследванията, а по-нататък Атенодор, който оставил методика за тълкуване на рождените карти, не от времето на раждането, а от момента на зачеването.

Друг ранен автор, еврейския историк Йосиф (първи век пр. н. е.), съобщава, че Беросус е взел активна роля в превода на месопотамските произведения по астрономия, астрология и философия на гръцки:

Беросус … е бил халдеец по рождение, но е известен в научните гръцки кръгове, защото е превел халдейските текстове на гръцки, произведения по астрономия и философия. Тези източници изглежда показват, че Беросус може да е изиграл роля в разпространението на Месопотамска астрология на запад някъде около трети век пр.н.е.,в началото на елинистичния период.

Разказът сред по-късните автори доказва, че той е създал училище по астрология на остров Кос, а след това впоследствие придобил репутация за себе си в древния свят като астролог и историк. Това се случило през първия век от н.е. Планий Стари дори стига до там, че казва, че е издигната статуя на Беросус в Атина, която статуя била със златен език, заради точността на неговите астрологически прогнози.

Витрувий споменава и двама от учениците на Беросус под имената Антипатър и Атенодор. Това показва очевидно, че имал наследници, които са завършили при него и дори разширяват някои от астрологическите практики, които преподавал в школата си. Кос е бил част от конфедерация на островите в Егейско море, която попадала под Контрола на Птолемеите в Египет около 290 г. пр. Хр. Това датиране е интересно, защото съвпада с датирането на Беросус, за който се смята, че е написал своята История на Вавилония около 290 г.пр.н.е. Създал школата си около или след публикуването на неговата История, когато е пристигнал там и започнал да преподава в момент, когато имало връзка между остров Кос и Александрия. Изглежда разумно да предположим, че и текстовете, и учениците от училището на Беросус в крайна сметка са стигнали до Александрия, където, както отбелязва Питър Грийн,

„либералната имиграционна политика, съчетана с разкошното покровителство на науката и изкуствата чрез музея и библиотеката, финансирана от кралското семейство, създаде изключително разнообразен и интелигентен корпус от чужденци. ”

Както изтъкна историкът Фредерик Крамър:

Дори и Беросус да не е нито първият, нито единственият вавилонец, който е разкрил детайлите от свещеническите си познания за тълкуването на хороскопите и астрологията на своите гръцки съвременници, неговото име е първото, свързано с тази тенденция.

С други думи, независимо дали  легендите за Беросус са верни знаем, че месопотамската астрология е била предадена на запад през този период. Има доказателства, че някои от най-ранните гръцки текстове за астрологията са били частично основани на преводи на по-ранни текстове от месопотамската традици на елинистичната астрология.

Следи от нова и по-сложна система на астрологията започват да се появяват в исторически източници от първи век пр.н.е. По това време откриваме някои от първите оцелели рождени хороскопи, които са написани на гръцки език, и те включват редица нови технически концепции, за които нямаме данни в по-ранните традиции.

Налице е също забележимо увеличение на дискусиите за астрологията в литературните източници по това време, което изглежда показва, че тя е започнала да играе по-важна роля в гръцката и римската култура, както и в други средиземноморски култури като цяло. Най-ранните оцелели технически наръчници за този нов тип астрология датират от началото на първи век, въпреки че те цитират текстове, които били написани малко по-рано, вероятно в края на втори или началото на първи век пр. Хр.

Новата астрологична система, която се съдържа в тези текстове, представлявала синтез от по-старите месопотамски и египетски астрологически традиции, въпреки че има и забележимо въвеждане на много нови техники и концепции сред астролозите. Именно в този момент четиристранната система на астрологията, позната днес на съвременните западни астролози, е напълно установена, тя включвала:

(1) планетите, (2) знаците на зодиака, (3) понятието за аспекти и (4) учението за дванадесетте дома.

Тази система е позната днес като елинистична астрология. Определяне на “елинистичната” астрология изглежда е възникнала в Египет през късния елинистичен период, около края на втория или началото на първи век пр.н.е. Въпреки това, тя продължава да се практикува в продължение на няколко века в средиземноморския регион като част от непрекъсната традиция, която до голяма степен съвпада с възхода и падането на Римската Империя. Всъщност, почти всички наши оцелели източници относно практиката на елинистичната астрология идват от астролози, които са живели в различни части на Римската Империя между първи век.

Така елинистичната астрология може законно да бъде наричана „римска астрология“, въпреки че приемането на това обозначение ще ни накара да пренебрегнем някои от важните културни конотации, произтичащи от произхода им в елинистичния Египет. По същия начин елинистичната астрология понякога се нарича „гръцка астрология“, тъй като повечето от оцелелите текстове са написани на гръцки; но използването на това като първоначално обозначение също е проблематично, защото оставя някаква важна информация за разнообразния културен състав на астролозите, които са разработили и практикували предмета през вековете.

Гръцкият се превърнал в общ език, използван навсякъде в Средиземноморието, и той бил основният език за научните текстове в Римската Империя, подобно на начина, по който английският език се използва в много научни публикации днес. Това, че древен автор е писал на гръцки език не означава непременно, че той е бил грък. Освен това, макар да е вярно, че повечето от оцелелите астрологически текстове от това време са написани на гръцки, има и други текстове от този период, които са написани на други езици, макар и по-рядко като латински, демотичен, коптски, Арамейски и сирийски.

Така фразата „гръцка астрология” не обхваща адекватно пълната гама от тази традиция. Както видяхме, историците обикновено определят “елинистичния период” като ера, която започва със смъртта на Александър Велики през 323 г. пр. Хр. и завършва със смъртта на Клеопатра VII и римското завладяване на Птолемеев Египет през 30 г.пр.Хр.

На гръцкия език думата елин означава „гръцки”, а в историческите дискусии терминът „елинизъм” се използва за определяне на трайното влияние, което гръцката култура има върху други култури от гледна точка на езика, обичаите, изкуството, философията, религията и науката. Това разпространение на гръцката култура започва с походите на Александър Македонски и следващите елинистични светове, което води до основаването на много гръцки градове по цялото Средиземноморие и емиграцията на големи групи от гърци в древния свят.

През първи век пр.н.е. този процес продължава в Римската империя поради римската асимилация или приемане на гръцки културни черти. Това е част от общия процес, известен като “елинизация”, в който различни градове и култури активно или пасивно синтезират гръцката култура със собствените си обичаи и традиции. В резултат на това хората, които не били гърци, приемат гръцки език и след това се изразяват чрез своите писмени произведения на гръцки, като от своя страна всичко това се разпространява в по-широките културни тенденции. Именно този синтез или синкретизъм на гръцките и други култури се е случил в края на елинистичния период. Това което наричаме елинистична астрология, и това разнообразие му дава голяма част от характерната си природа.

Много елементи на елинистичната астрология остават повече или по-малко последователни в традицията до късната античност и в ранното средновековие. Така, макар да не е перфектен дескриптор, за целите на тази книга изглежда, че най-подходящото наименование е елинистическата астрология, която тук се определя като традиция на гръко-римската астрология, практикувана в Средиземноморския регион от приблизително до VII в. пр. Хр.

Астрологията за отделния човек се отнася до всяка астрологична традиция, която използва Асцендента и произтичащите от него неща като дванадесетте дома, от гръцката дума, използвана за позоваване на Асцендента и първи дом, hōroskopos (“часови маркери”).

Тъй като елинистичната астрология била първата традиция, която е използвала Асцендента и дванадесетте дома, създава нейния облик, в който знаем, че се практикувала. Част от въпроса може би е, че докато Александрийската библиотека е процъфтявала под патронажа на царете в по-ранния птолемеев период, от 48 г. пр. Хр.

Има огромна липса на оцелели писмени доказателства от Елинистичната ера и това не е явление, ограничено до астрологията; Историците често отбелязват, че едно от предизвикателствата пред изучаването на елинистичния период като цяло е липсата на оцелели източници, особено по отношение на писмените текстове на някои от най-големите историци и философи от онова време.

Елинистичната философия, оценката на редакторите на това, което оцелява от философския корпус от този период, се прилага еднакво и за ситуацията с астрологическите текстове: „малко текстове от [елинистичния] период оцеляват изцяло; фрагментите и свидетелствата, към които сме открили, произтичат в по-голямата си част от епизотарите на най-големите или от враждебни коментатори. ” За всеки астрологичен текст, написани преди първия век от н.е., положението е също толкова лошо, въпреки че са в по- добра форма текстове, написани след това.

По този начин ние сме оставени да сглобим произхода на елинистичната астрология въз основа на това, което по-късно астролозите от първия век от н.е. казаха за източниците, от които черпели познание.

Елинистична астрология/ К. Бренан/

превод от Английски-А.Х.

СПОДЕЛИ
  • 1
    Share

Leave Comment