Епосът за Гилгамеш от както е открит през ΧΙΧ век в руините на библиотеката Ниневия, буди силен интерес у християните, заради твърде сходното описание на потопа описан в Битие.  Епосът датира от третото хилядолетие пр. Хр.  Историята на потопа открита на клинописни плочки, съдържат очевидни прилики с останалите истории по целия свят. Многобройни наводнения ни разкриват древни източници, разпръснати по цялата земя.

Клинописното писмо е дало своето начало от шумерите. И вавилонци и асирийци, които имат два различни диалекта съдържат спомени за големите наводнения.

Въпреки че съществуват различия между първоначалните шумерски и по-късно вавилонски и асирийски наводнения, много от сходствата са поразително близки до потопа и голямото наводнение описано в Битие. Вавилонският текст е най- запазен, което го прави и един от най- изучаваните и проучвани текстове по темата за потопа. 

Епосът за Гилгамеш се съдържа на  дванадесет големи таблетки, а след това този епос е намерен  и на други ранни езици.  Действителните таблетки датират около 650 г. пр.н.е. и очевидно не са оригинали, тъй като фрагменти от историята на наводнение са били намерени на таблетки, датирани около 2000 г. пр. н. е. Експертите по лингвистика смятат, че историята е съставена поста преди  2000 г. пр.н.е., Датират материала на тези плочки някъде през  3300 г. пр.н.е. 

Епосът е съставен под формата на стихотворение. Основната фигура в него е Гилгамеш, който всъщност може да е бил исторически човек. Шумерският кралски списък показва Гилгамеш в първата династия на Урук, царуващ 126 години. Всъщност, след Гилгамеш, царете живеели вече с нормална дължина. Списъкът на кралете също е от интерес, тъй като споменава за наводнението конкретно, че – „потопът развалил земята“. 

Историята започва с представяне на делата на героя Гилгамеш. Той бил човек, който имал голямо знание и мъдрост и съхранявал информация за дните преди потопа. Гилгамеш написал на каменни плочи всичко, което правел, включително изграждането на градските стени на Урук и храма му за Инана.  Но бил  владетел потисник, което накарало неговите сънародници да се оплачат на боговете, за да въздадат възмездие. След, което боговете му изпратили Енкеду да се разправи с него.

След една битка този враг – Енкиду  и Гилгамеш  станали най-добри приятели.  Днес тези двама героя са изобразени като звездите в съзвездие Близнаци – Кастор и Полукс.  Двамата тръгнали да спечелят слава, като се отправят на много опасни приключения,  и в крайна сметка Енкиду намира своята смърт там. Тогава Гилгамеш решава да открие тайната на безсмъртието, тъй като сега се страхува от смъртта. Именно при това търсене той се среща с Утнапищим, този герой с неговия характер прилича силно на библейския Ной.

Накратко, Утнапищим става безсмъртен, след като е построил кораб, за да преодолее Великия потоп, който унищожил човечеството. Той вземал всичките си роднини и всички видове същества на борда на кораба. Утнапищим пуснал няколко птици, за да види дали ще намерят земя да кацнат. Така корабът спрял на една планина, след потопа. След това историята завършва с разкази за посещението на Енкиду в подземния свят. Въпреки че съществуват много прилики между двете  истории, все още съществуват сериозни различия.

 Ще сравним двете истории на основните аспекти на двата разказа за потопа, представени в Книгата на Битие и в епоса за Гилгамеш.

Трябва да се направят някои коментари относно сравненията в таблицата. Някои от приликите са много поразителни, докато други са много общи. Заповедта към Утнапищим да построи лодка е силно напомняща историята на Ной:

“О, човек на Шурупак, син на Убар-Туту, събори къщата си, построи кораб, изостави богатството, потърси животни от всякакви живи същества и ги вземи в кораба, който ще построиш. Нека размерите му бъдат добре измерени. И причината за потопа  се изпраща като съд за греховете на човека. 

Единадесетата плочка, ред 180 гласи: “Положи на грешника греха му; предай престъпника на престъпника му.” 

Изследване на тези паралели с Битие. гл.6

13 И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.
14 Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.
15 Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти.
16 Прозорец направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж.
17 И, ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко що се намира на земята ще измре.
18 Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе

Значенията на имената на героите обаче нямат абсолютно никакъв общ корен или връзка. Ной означава “почивка”, докато Утнапищим означава “откривател на живота”. Но и двамата са праведни и безупречни в своите действия, спрямо околните.  Общото е, че и двете планини на които спират, се намират в Близкия изток, макар че двете планини отстоят една от друга на 300 мили. Благословията, която получават след потопа е различна при двамата герои.

На Утнапищим боговете му дават вечен живот, а Ной трябва да създава живота и да изпълва земята с хора и животни.

Това, което е ясно и разпространено при всички народи е, че потоп определено е имало. Спомените за него съществуват навсякъде. Вероятно в Епосът на Гилгамеш и Битие, става въпрос за един и същ стар завет, който е запазен във времето и  спомените през поколенията.