Размисли за духовността

“Когато се следват стъпките на Учителя, ушите на онези, които са готови за това учение, се отварят широко.”

“Когато ушите на учениците са готови да чуят, се появяват устните, които да ги напълнят с мъдрост.”

През вековете поети и мистици ни казват, че нашия истински дом е вечността, а за да успеем да вникнем в това, което те говорят, е нужно да придобием мъдрост. Нашият кратък престой на земята и дълбокият копнеж по нещо извън този материален свят е знак, че принадлежим на друго място. Докато се приближаваме към физическата смърт, една част от хората на земята търсят вдъхновение от мистиците и духовните учители на човечеството, опитвайки се да прозрат през воала на битието, където се крие мъдростта и светлината.

Мнозина са говорили за духовността, но малцина са онези, които са успели да разберат великите учители на човечеството. А колко по- различен би бил света, ако всички разбираха посветените мъдреци. Тогава повечето от проблемите на света, нямаше да съществуват. Не би имало войни, болести, глобално затопляне, неграмотност, наркомания, педофилия, сектанти, политици, които заблуждават масите. Нямаше да има нито едно уродливо обществено явление. Хората нямаше да се поддават на манипулация, а демокрацията щеше да съществува в своя най- чист вид. Всички щяха да говорят истината и да работят за благото на обществото.

Но какво ни спира да постигнем всичко това, след като най- мъдрите между човеците са се опитвали да ни помогнат от хилядолетия. И дали това въобще е постижимо, след като за толкова хилядолетия няма никакъв резултат? За да разберем това, на което ни учат духовните учители, е необходимо да положим усилия в тази насока. Необходимо е да се стремим към мъдростта и това да стане постоянна цел в нашия живот, само тогава ще разберем, че трудният път по който ни водят учителите е всъщност единствения възможен такъв. Тогава няма да се лъжем с лесните пътища на мними достижения, които съвременния свят ни предлага. За да успеем да достигнем това ниво на мъдрост, е необходимо първо да усетим и култивираме един вътрешен стремеж, след което да работим в тази насока десетилетия наред.

Макар че ние имаме вродено чувство за духовния свят и за Бога, но тъй като не можем да го видим, чуем или докоснем, поне не и всеки човек на земята, едни вярват в него, а други изцяло отричат духовните селения. Физическият свят, в който живеем, изглежда е само част от сътворението. Вселената гъмжи от живот и няма нито едно празно пространство в нея. През всичките векове историята пази разкази за човешкото пътуване в еволюцията на нашето индивидуално съзнание, описано в хиляди мистериозни разкази по тази тема. Но само онзи успява да прозре през завесата, който десетилетия наред продължава да работи върху себе си, култивира дисциплина и постепенно добива възможност да разбира мъдростта. А онзи, който няма воля и постоянство е обречен на неуспех. Ето защо само малцина успяват да разберат духовните учения, понеже само малцина са успели да станат достойни за тях. Защото мъдростта не е колективно достижение, тя представлява едно чисто индивидуално такова.  Факт е, че дори да познаваме един или сто мъдреци, това по никакъв начин не може да ни помогне да достигнем мъдростта, а само нашата индивидуална работа е възможно да го направи.

След като казахме това, вече е ясно защо толкова малко хора разбират духовността и мъдростта. За онези, които нямат никакво желание да се приближат до Мъдростта, Съдбата е подготвила своите изпитания и страдания, за да ги подтикне да работят в тази насока. Ако трябва да отговорим на въпроса защо повечето хора не разбират мъдростта, ще кажем, че това е защото повечето хора не са страдали достатъчно. Ето защо следващия извод е съвсем очевиден. След като човечеството не успява да усвои мъдростта доброволно, то ще премине през страдания колкото е необходимо, за да го стимулират към духовен стремеж. Уви, в настоящия момент страданията за човечеството са необходими.

От материалистична гледна точка живота не е тайнство, а една обикновена случайност. От духовна гледна точка, обаче, нашата земя, нашия живот и съдба, всичко около нас е обвито в тайнственост. Тайнствата са безкрайни. Самият живот е голяма мистерия – най-мистериозната от всички тайни. Откъде произхожда животът? Кой го е създал? Бог ли го е създал? Ако сме духовни и вярваме, че Бог е създателят, тогава възниква въпросът:

“Кой е създал Бог?”

Гърците вярват, че светът винаги е съществувал. Някои философи вярват, че в някакъв момент нещо трябва да е излязло от нищото. Дали тогава Бог е излязъл от нищото? Как може нещо да излезе от нищо?

Въпросите, които човек си задава са безкрайни. А отговорите се добиват трудно.

Ясно е, днешният свят не е в съзвучие с космическите ритми- мъдростта, цялостта и хармонията са нарушени. Това се дължи на бързото развитие в последните години на всичко, което ни заобикаля- светът се променя всеки ден. Задръстени сме от впечатления, новости, забързано ежедневие, проблеми. Загубили сме връзката с Бога, а може би никога не сме я имали. Накъде точно се е запътило човечеството? Какво ни очаква утре- светът мълчи. В този изгубен свят на материализъм, избрах за себе си да открехна  вратата към един друг свят на хармония, светлина и мъдрост.  Вярвам, че всичко има две страни, а щом едната страна е стигнала до краен материализъм, то тогава другата страна трябва да е достигнала до едно разширено съзнание. Медалът винаги има две страни, нали така? Затова вярвам, че все пак човечеството изправено на прага на природни катаклизми и не малко страдания, е на прага да достигни дверите на Мъдростта.  

Херметичен афоризъм от Кибалион гласи:

“Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането.”



Значи, за да добием мъдрост, трябва първо да се научим да разбираме. Звучи лесно, но когато се опитаме да го приложим на практика, разбираме, че Мъдростта изисква години духовна работа, страдания и труд, за да допусне някого да зърне под булото ѝ.

Все пак Библията ни дава насоки коя е премъдростта.

„Отвеки бях помазана, отначало, преди създаването на Земята,

родих се, когато нямаше бездни,

когато нямаше извори, изобилни с вода,

преди планините да се поставят,

преди хълмовете – аз бях родена;

когато още не беше направена Земята, нито полята,

нито върховете от пръстта на Вселената.

Когато се приготвяха Небесата аз бях там,

когато се начертаваше кръгът над лицето на бездната,

когато той създаваше облаците горе,

когато укрепваше изворите на бездната,

когато даваше законите си на морето,

да не преминават водите отвъд повеленията му,

когато определяше основите на Земята,

тогава бях при него и устроявах всичко,

и бях му радост всеки ден,

и веселях се всякога с него…”

Притчи 8:23-30



Което означава, че Мъдростта се е появила първа в света, за да носи устои на човешкия дух през всичките векове на живота. Да издига човека до духовни висини и прозрения. Тогава  можем да заключим, че мъдростта е олтарът на живота.  Тогава не е чудно защо Матей ни казва:  Притчи 4:7 

 Главното е мъдростта; затова придобивай мъдрост;
и при всичко, което си придобил, прибавяй разум.

СПОДЕЛИ
  • 54
    Shares

Leave Comment