ОРФЕЙ

Орфей, най- древният от всички духовни учители на човечеството в своите химни ни казва

“Размисли за божественото Слово. Съзерцавай го непрекъснато, насочи сърцето и душата си към правия път и взирай се в единствения Господ, който е безсмъртен, единственият, който сам е родил себе си. Всичко произхожда само от него и той се намира във всичко.  Невидим за смъртните, напротив, той вижда всеки.”  Орфей ни учи и на друго, като казва.

 Познай себе си

и ти ще познаеш Вселената и Боговете!

Една отколешна мъдрост ни учи, че безсмъртно е само онова, което се превръща в легенда и се понася на крилете на времето. Орфей несъмнено се е превърнал в легенда, но през XIII век пр. н.е. това е бил човек от плът и кръв, гениален музикант и ненадминат певец, върховен жрец, поет, лечител и духовен учител на траките, а по- късно и по цялата земя.  Той е живял в Родопа планина и затова често Родопа планина се нарича Орфеевата планина. Но къде точно се е родил Орфей?

Казва се, че траките били многоброен народ, съставляващ деветдесет различни племена, които били пръснати по земите от Дунав до Средиземно море или познато още като Тракийско море. Най-висши духовни и културни достижения постигат бесите и одрисите, които са живели по нашите български земи. А най-високият връх сред посветените е Орфей. Както е в стиховете:

Родопа, имаш много върхове,

но два достигат небесата чак:

вълшебникът на песните

Орфей

и жадният за свобода

Спартак.

---

И така в едно светилище, в нашите Родопи, се родил и израснал най- гениалният певец, музикант, жрец и духовен учител Орфей. Този велик учител ни учи да се себепознаем, нещо което е наистина трудно за човека. Познай себе си, казва той, и ти ще познаеш Вселената и Боговете! “Мой бог е любовта!” – казва той и с това посява семето на Орфеевото учение. Орфей подобно на Мойсей дава наставления към човечеството. Кръв не проливай! – е първият нравствен закон на Орфей, когато учи траките, че не е нужно да се правят жертвоприношения и така да се цапа олтара на Бог с кръв. Негов е стихът: Земята може да се завладее с лира, а не с меч. Неговите са отколешните думи, които са заветни и за християнството днес: Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда за всички. Негов е девизът, който след Родопите украсява светилището на Делфи в Гърция: Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете.

Орфеевият знак е Орфеевата пентаграма: пентагама се състои от пет лъча, с две окръжности. Пентаграм, който видях в храмовете на тракийските царе из България. Външния кръг обозначава непробудения духовно човек. Докато вътрешния обозначава ученичеството.  Когато премине  през двата кръга, ученикът е станал посветен. От легендите знаем, че от неговата кръв е поникнало така нареченото Орфеевото цвете, нарича се още Безсмъртниче. Може би не е чудно, че от Родопите излетя и песента в космоса – “Излел е Дельо хайдутин” на родопчанката Валя Балканска.Тази песен оплаква робската орис на българския народ, народ, който никога преди това не е бил поробван. Днес да знаем толкова много за Орфей, го дължим на Питагор. За Питогар се знае, че е бил жрец, учител, философ в Делфи, а Пития по неговото време е била младата жрица Теоклея. Питагор приложил един простичък тест, за да избере Пития в Делфи като казва на Теоклея :

– Стани и иди там, където моята мисъл те изпраща!

Теоклея става и се насочва веднага към мястото, което Питагор е помислил.

– Къде се намираш? – пита Питагор.

-Сега плувам в светлината на Орфей! – отговаря Теоклея, а това се тълкувало, че тя жрицата вижда с духовните си очи.

От Делфи Питагор заминава в Сицилия. Става прочут с учението си, но краят му е трагичен. Къщата на Питагор с 40 негови ученици бива подпалена. Изгарят вътре 38 питагорейци. Започва гонението на Орфей и орфизма, на Питагор и питагорейците, на богомилите, на християните и Христос. Всички велики умове, ненадминати учители са били преследвани, Орфей също не е подминат от тази орис.

---

В древните извори четем:

“Тираните на Тракия изгорили книгите  (на Орфей). Изгонили учениците му. Гръцките владетели последвали техния пример – заличавали паметта му. Унищожили последните му следи. След няколко века, всички вече се съмнявали в съществуването на Орфей.”

Като съдбата на всеки духовен учител на човечеството Орфей бил забранен, за да се роди в една легенда, носена на мощните криле на времето и да остане безсмъртна.  

В древно време в Родопите имало четири големи и главни светилища на траките, четирите големи храма в България са били на : на Дионис, на Кронос, на Уранос и на Юпитер. Както знаем имало е храм, така наречения храмът Кибела в Балчик застинал 13 века под пластове тиня откриха прекрасния Посейдон /Нептун/ през 2008г. В останките от храма са намерени повече от десет цели или полузапазени мраморни статуи на Афродита, Пан, Посейдон, Дионис и други.

Предполага се, че Орфей е роден в светилището на Дионисис. В изворите на древността бащата на историята Херодот казва:

“Бесите са населявали южните страни на Родопите и служели като жреци на друго тракийско племе, наречено сатри, което пък населявало центъра на Родопите. Това племе от никой завоевател не било поробвано, дори и от самия Ксеркс, който е заробил всички други племена. Те (сатрите) са населявали най-високите планински места и са имали храм-светилище на най-високата родопска местност, наречена Ниса, в чест на Дионисия, бог на веселбата.”

Най-високите върхове на Родопите са Перелик (2191 м.) и Карлък (2188 м). Днес Карлък е преименуван на връх Орфей.

Овидий също възпява Орфей наричайки го- Орфей Родопеец и героят родопски. По повод смъртта на Орфей Вергилий пише: “…и заридаха родопски вършини.” Много други наричат Орфей “родопския певец и родопския герой” на много паметници на културата по цялата земя е изобразен лиричния герой с неговата  лира. Легендата разказва, че когато Орфей намира своята трагична смърт, Зевс поставя лирата му на небето, като съзвездие Лира с ярката звезда Вега. А дали това не е звездата на българите, пророчество споменато от Ванга и леля Слава Севрюкова? Кой знае…Прорицателката баба Ванга казва:

Всеки народ си има звезда, която го зарежда със светлинна енергия. Но има и изключения. Някои народи нямат звезда, а планета. Един ден тези народи няма да могат да оцелеят. В необикновената за тях атмосфера ще се задушат … народ, който има планета вместо звезда, ще угасне както свещ при силен вятър. България има не само една звезда, а цяло съзвездие.

Още от древни времена, сме имали известни прорицателки. Документирано е идването на двама велики мъже в родопското светилище на Дионис в Родопите. Това са Александър Македонски и по-късно Октавий – бащата на Октавиан Август.

Ариан пише следното за похода на Александър Македонски през Родопите: “Александър потеглил от Амфиополис и навлязъл в онази част от Тракия, която е заселена с т.нар. независими траки. От лявата му страна останали гр. Филипи и планината Орбел. Разказват, че на десетия ден, след като преминал река Нест (Места), той достигнал планината Хемус (Стара Планина)”.

Светоний пише, че “Александър Македонски се изкачил на най-високия връх в Родопите и там в светилището намерил жрица, подобна на Пития от Делфи.Тази прорицателка предсказала бъдещите походи на Александър Велики към Индия.” това се е случило през през 335 г. пр.н.е.

Октавий, бащата на бъдещия римски император Октавиан Август, посетил Родопите през 60-59 г. пр.н.е. Той също бил в светилището на Дионис в Родопите и се допитал до оракула (жена) за съдбата на сина си. (По време на прорицанието синът бил тригодишен). Родопската прорицателка предрекла, че това дете ще стане римски император. Всички знаем, че това предсказание се сбъдва. 1300 години нашите жреци са предсказвали на царе и обикновени хора съдбините в светилището на Дионис. Светилище на Орфей, което имало славата на място на големи прорицателки и жреци.

Толкова е нежен Орфей, когато възпява небето, звездите, Луната, планетите, деканите, че няма как да не трогва и днес читателя, да той и днес вълнува с неговите химни човешкото сърце.

ХИМН НА ЗВЕЗДИТЕ

ЖЕРТВЕНО КАДЕНЕ С АРОМАТИ

На светилата небесни свещения блясък възславям

и чрез възвишени думи зова божествата велики.

Мили звезди от небето, чада на Нощта, на тъмата,

в кръгови вихри кръжите край вашите светли престоли,

отразяващи вечния огън, родителки вие на всичко,

орис съдбовна, на всяка съдба сте носачи, кормчии,

вие, на смъртните хора водачки по божи пътеки,

седмолъчащите зони оглеждате откъм ефира,

земни, небесни, по огнен път винаги несъкрушими,

светещи от вечността изпод нощното, черното рухо,

с блясък трептящ, благосклонни пазителки сред тъмнината,

на състезание мъдро елате, на тайнства свещени

и доведете до славен завършек делата похвални.

---