Отвъд орбитата на Нептун се намира малката, но изключително мощна планета Плутон. Плутон е открит от астронома Клайд Томбо в Аризона, САЩ на 18 февруари 1930г. Плутон в астрологията представлява принципа на регенерация и трансформация чрез елиминиране и обновяване. Открит в периода, когато се развива атомната енергия, Голямата депресия и зараждането на ужасяващи диктатури по света. Джеф Майо нарича Плутон- символа на големи висоти или на страшни дълбини, до които човек може да се издигне или да падне.
В гръцката митология Плутон е Хадес, бог на подземния свят, а откриването на Плутон, се свързва и с времето на нацизма и Хитлер, така и с използването на атомните бомби. Това може би беше опит на Плутон да ни опише картината и визията на ада. В най-лошия случай Плутон символизира злоупотребата с власт, адските преживявания и опасността от смърт. От митологията знаем, че Хадес, когато напуска подземния свят, надява шлем, който го прави невидим. Всъщност повечето неща, които управлява Плутон са невидими -разузнаването, тайните служби, радиацията, духовния свят, ясновидството, екстрасензориката, зараждането на живота в яйцеклетката… Плутон също може да означава и богатство, тъй като името му произлиза от “plutos”, гръцката дума за богатство. И наистина в картите Плутон символизира или смърт, болести и криза, или материални блага.
Хората, със силен и акцентиран Плутон, доста често стават въздухоплаватели, анонимни писатели, археолози, ръководители на големи организации и движения, ядрени учени, космически изследователи и учени, телевизионни инженери и техници, хора работещите под земята и синоптици.
Според модела за глиф на Плутон на Мур и Дъглас, Плутон представлява кръстът на Душата, на върха на който седи хоризонтален полумесец, в който е вгнезден кръгът на Духа без директен контакт между тях. Мур и Дъглас го наричат „ семе на Слънцето или Духа “, обединено от „ чашата на Луната “, обвивка от миналото “.
Плутон е носител на регенерацията след смъртта, на старото и преходът между състоянието на съществуване. Плутон е тясно свързан с желанието за възпроизвеждане, защото неговата върховна цел е да увековечи живота отвъд смъртта.
Шулман интерпретира глифа на Плутон като кръг на Духа, „извисяващ се свободно“ над полумесеца на Душата, който лежи над кръста на Материята, показва, че се изисква пътуване в неизвестното, преди да се постигне най-дълбокото самопознание. Прекъсването на Духа от Душата и Материята оставя индивида, предразположен към страдания и духовни кризи. Предизвикателството, с което ни сблъсква Плутон, е да „надминем себе си“, като се издигнем над живота духовно, за да се свържем с него и въплътим чистотата на Духа, Светлината и доброто. Като оставим зад себе си това, което няма по-нататъшно значение за нашия растеж. Само така човек насочва плутоновите енергии по възможно най-конструктивния начин на лично ниво.