Относно теорията на затъмненията

 

EclipseLuna1530Web GIF

Живот и затъмнения

 

Влиянието на звездите се осъществява чрез сияйното излъчване на Слънцето и Луната. Чрез тяхната бяла светлина (бялата светлина съдържа в себе си спектъра от основните цветове) и чистота те благоприятстват живота сам по себе си и по този начин създават живота и всичко необходимо за него.

 

Според тази концепция действието на звездите се осъществява чрез движение и светлина. При възприятието и човешкия опит на физическия свят движението на звездите никога не спира, но е възможна липсата на тяхната светлина.  По същество, когато двете светила са в съвпад, според астролозите това е един много силен съюз,  а когато са на една и съща права, те са в опозиция. Само в тези две положения може да настъпи лунно или слънчево затъмнение. По време на затъмнение на Слънцето и Луната една от планетите заема управлението вместо светилата, по начина по който търсим понякога афетата в хороскопа, когато не е възможно светилата да означат живота в хороскопа.  В нашия свят винаги има живот и винаги има събития, именно поради движението на планетите.  Както имаме при затъмнения прекъсване на светлината за известно време, в същото време, ако това означаваше и прекъсване на влиянието на звездите, ние хората щяхме да се окажем в парадоксално положение.  За наша радост това не се случва, но дори и затъмненията продължават да оказват влияние върху живота на земята и събитията.  Поради тази причина, когато изследваме затъмненията, първо търсим планетата, която има преобладаващите права върху фигурата на затъмнението (вместо светилата) и която поема управлението, докато трае едно затъмнение.

ЕЛИНИСТИЧНИ СИЗИГИИ

в елинистичната астрология, предишната сизигия (новолуние или пълнолуние преди раждането) е матрицата на всяко едно раждане, което се случва по това време,  затворено в половината от синодичния цикъл на Луната, следователно, около 15 дни от месеца. Основният аргумент на тази процедура е, че сизигията е матрицата на родените, затова придава основен характер в астрологията и предоставя информация за “основни и предишни причини”.

Сизигиите са добре познати в традиционната астрология. Като цяло сизигията показва съдбата в бъдещето на родения, кризите, болестите и смъртта. Преди да се запозная с тази система ми беше трудно да повярвам в нея, докато не я приложих на практика и не видях силата ѝ. Това беше за мен поредното доказателство за влиянията на планетите върху човешката съдба, сизигията дава индикация за дължината на живота.

При оценката на сизигиите, с които започват сезоните, тоест тези, които непосредствено предхождат влизането на Слънцето в равноденствието или в слънцестоенето, ако сизигията е новолуние, тогава всички нови луни, които следват напред, ще бъдат по-важни, но ако е пълнолуние, ще бъдат най-важни пълнолунията. Самото значение на сизигията не определя преобладаването на едната над другата, но те се разграничават, защото времето ги разграничава. Сизигиите имат отношение  и в религията, да странно е, но имат. Евреите празнуват Великден на пълнолуние, когато е тяхната първа сизигия на годината.

В наталната астрология, хора, които са родени с разположение, подобно на разположението на сизигията им преди раждането, а планетата, която доминира сизигията е същата, която е доминирала преди раждането, астролозите знаят, че такъв човек ще е по- щастлив и успешен. Древните по сизигията са определяли и състоянието на болния и изхода от болестта. Затова сизигията може да се нарече матрица на времето, в което се ражда всеки един от нас.

Тогава става ясно, че сизигия всъщност е двете фази на Луната- съвпад и опозиция със Слънцето, а щом е така, това означава, че сизигиите могат да се превръщат в затъмнения. Разликата е, че понякога те стават по време на пълнолуние, а друг път по време на новолуние. Това зависи от самото затъмнение лунно ли е или слънчево.

 

Във вавилонските календари лунните месеци са свързани с четирите посоки на пространството. В тази лунна календарна система всеки месец опозицията може да се случи в 13-ия, 14-ия или 15-ия ден, в зависимост от скоростта на Луната, защото знаем, че Луната няма равномерен курс на движение.

В доктрината за затъмнения във Вавилон амплитудата на лунните затъмнения е измервана в „адану“,  тази мярка за измерване остава валидна до 1600г. Терминът “адану” също означава времето, което изминава между явлението и събитието. Същият този термин е използван за обозначаване на фазите и хода на заболяването.

Вавилонците разделяли нощта и деня на часове  „3 бдения- които наричат стражи“ за деня и на „3 бдения/ стражи“ за нощта.  Стражите са всъщност деканите, които отмерват времето и са изключително важни във всеки хороскоп.

В началото на затъмнението се определяло дали часовете са на Слънцето или на Луната и в коя стража на деня или нощта се случва. Всяка стража има свое значение, така че в зависимост от това дали затъмнението се случва заранта, на обяд или вечерта значението се променя. Затъмненията, които се случват сутринта, се свързват с епидемиите, тези, които се случват по обед показват икономически проблеми и щети, а тези, които се случват вечер имат връзка с болестите.

От вавилонските наблюдения и в елинистичната астрология, при разделянето на света на четири части се следват посоките на ветровете и се наблюдава посоката, която държи слънчевият диск или лунния по време на затъмнението и следователно  коя част от диска  се скрива първа, когато светилото навлезе в сянката. При това наблюдение  диска бива разделен на четири части. Частта от диска, която „влиза“ в сенките, обозначава района, в който ще се случи събитието: независимо дали е североизток или северозапад, югоизток или югозапад, диска бележи различни географски региони и територии.

Тази процедура била спазвана по-специално по отношение за диска на Луната. Това наблюдение е обяснено в Алмагест ( „проснеозата“ ) но след 1500- 1600г. постепенно бива забравено, защото това изчисление няма друга цел освен прогнозната, отнасяща се до значенията на вятъра, който духа по време на затъмнението, на цветовете и други аспекти около самото затъмнение.

Например, при лунно затъмнение се знае, че колкото по-близо е Луната до еклиптиката, толкова по-малка географска ширина има и  толкова по- тъмно е самото затъмнение и обратно. Дори различният цвят на наблюдаваното явление изразява различно качество и различни интерпретации върху последствията, които затъмнението ще има върху климата, социалните събития и хората в определени територии и региони на земята.

В традицията се казва, че всички затъмнения на Слънцето касаят Изтока, полукълбото, където Слънцето изгрява първо; докато всички лунни затъмнения засягат запада.

Смята се, че като правило всички затъмнения на Слънцето касаят владетелите и властимащите, докато затъмненията на Луната касаят хората от народа .

По-конкретно, затъмненията на Слънцето се отнасят до промените на царствата/властта/ и какво се случва с владетеля.

Това просто разграничение е схематично, но ние го вземаме предвид в известна степен, защото астрономически знаем, че слънчевите затъмнения са все пак по-забележими и при пълното затъмнение на Слънцето то наистина потъмнява; докато Луната, дори при пълно затъмнение, не е затъмнена напълно и остава малко видима.

 

 

 
Продължителност на затъмненията според  древните и видимост
 

 

Лунното затъмнение е видимо във всички региони, където Луната е над хоризонта.

По принцип по време на затъмнение Луната става тъмночервена, но никога не изчезва напълно от очите ни. Докато Слънцето в центъра на затъмнението напълно изчезва от погледа ни. За затъмнението на Слънцето дискурсът става по-сложен, тъй като е необходимо да се разгледат и измерят паралелните ъгли. Централната линия на слънчевото затъмнение, грубо казано, има лента с ширина 300 км.

Ако вземем за пример пълно слънчево затъмнение, в обхвата на 300 км където е явлението на пълното затъмнение, извън този обхват то вече не е пълно. Въпреки това извън този диапазон има граници: северна граница и южна граница, където затъмнението е частично видимо и произвежда част от ефектите си.

Тези граници са много по-широки от обхвата от 300 километра, като са в състояние да достигнат ширина от хиляда километра и дори повече.

Затъмнението на Слънцето е явление, което е много по-трудно да се види и изчисли, в сравнение с Лунното затъмнение, при което, както казвахме, лента с ширина 300 км, която пътува с много висока скорост, и е покрита от сянката. На екватора сянката на слънчево затъмнение пътува със скорост 1700 км в час. Колкото по-далече от екватора, толкова по-бързо е достигането на скорост от 3000 км в час

Основен момент при изследването на затъмненията е отчитането на продължителността, като се има предвид, че:

  • в лунни затъмнения в цялата си фаза, от началото до края на сянката , може да отнеме до 1 час и 40 минути;
  • при лунните затъмнения фазата от началото до края  може да продължи най-много 3 часа и 40 минути.

 

 

 

 

Древните, считали затъмнението на Слънцето, по отношение на продължителността на явлението, от началото на общата фаза до края на общата фаза, днес астрономите ползват същото време за отчитане: приблизително 2 часа и половина.

Докато, при древните, затъмненията на Луната продължават максимум около 4 часа, като мярка, която изразява времето от влизането в сянката до изхода от сянката.

Фази, продължителност на затъмнението и проявление на ефекти


За днешните астрономи при определяне на началното и крайното време на общата фаза се разграничават влизането в полумбрата, влизането в сянката, излизането от сянката и изхода от полуцвета.(Полуцветът е разположен по периметъра)

 

 

Времето, което се отнася само за влизане в сянката и излизане от сянката, определя времето на затъмнението, без да се вземат предвид междинните фази. Що се отнася до тази тема, двете наистина важни фази са началото и излизане от сянката, като се вземе предвид наклона на Луната.  Лунният диск бил  разделен на четири части и древните наблюдавали винаги коя страна на диска влиза първа в сенките.

В тази връзка  Птолемей казва, че ефектите от затъмнението на Луната продължават толкова месеци, колкото и продължителността на самото затъмнение, докато  затъмненията на Слънцето са толкова години, колкото е продължителността на слънчевото затъмнение.
Следователно, за Лунните  затъмнения ефектите не могат да надхвърлят 4 месеца, тъй като максималното време на тяхната продължителност е около 4 часа. За Слънцето и слънчевите затъмнения те са приблизително 2 години и половина, тъй като максималното време на продължителността на затъмнението е около 2 часа и половина.

Тогава Птолемей казва „и в зависимост от дължината на затъмнението на източния хоризонт ще очакваме съответно разширяване на събитието“.
Той дава пример с Луната, като казва: ако лунното затъмнение се случи на изток, ефектите му веднага ще дойдат; ако се случи на запад, те ще се забавят почти година; ако се появи на меридиана, събитията могат да се очакват приблизително след шест месеца. Тук древните астрономи и астролози, мислено са разделили сферата на четири равни части, като всяка част може да се каже, че е разделена на 3 месеца, за да завърши една година. Но други и Птолемей са разделели полусферата на три равни части по четири месеца..

 

Кога и за колко време затъмнението произвежда своите ефекти

За да знаем къде ще се случи събитието, трябва да се ограничим до местата, където наистина се появява затъмнението. На тези места, където ще се случи събитието, се разбира от това къде пада сянката на затъмнението. Във всяко затъмнение участват и лунните възли. Когато сизигиите са в съвпад с възлите, са разрушителни и носят щети на човечеството. Необходимо е да се отбележи и дали затъмнението се случва сутрин, на обяд или вечер. 

Следователно, ако затъмнението се случи по залез слънце, събитието трябва да се случи около година след затъмнението и да има кратък ефект. Тези затъмнения, които са сутрин ще имат най- бърз и дълъг ефект.

 

 

От казаното дотук виждаме, че затъмненията произвеждат най- силни ефекти само там, където се появяват, но е добре да се знае, че събитието ще  се прояви в регионите на триплицитетите и на додекатемориите, в които се случва явлението (затъмнението). По отношение на интензивността и освобождаването на затъмнението, по отношение на продължителността на ефектите, целият дневен период трябва да се счита за равен на една година, както за лунните затъмнения, така и за слънчевите затъмнения. След това, както в затъмнението на Слънцето, така и в затъмнението на Луната, когато се случат при залез слънце, събитието се проявява и започва да произвежда своите ефекти около година след затъмнението. По същия начин, по повод слънчево затъмнение, когато явлението се случи по залез слънце, максималното забавяне, което може да се очаква е около 3 години.

 

_____________________________________________________________


 

СПОДЕЛИ
  • 41
    Shares

Leave Comment