Озирис, Изида, Хорус, Тот, Анубис, Нефтис, Сет, Маат, Ра.
главните египетски божества са дадени в картината по- долу
Имената на египетските богове стоят в началото на нашето усещане за природните цикли. Значението на тези митични имена е известно до голяма степен на хората. Озирис или още Узирис е гръцкото име на божеството Озар от древно египетската митология. Наричан е също и Унуфри (доброто същество). Озирис е Бог на отвъдното и владетел в царството на мъртвите. Със зелената си кожа Озирис също е и бог на плодородието.
Озирис е божество, което символизира възраждането, той е този, който никога не умира. Поддържа равновесието и годишния цикъл на сезоните в плодородните земи на Делтата. Озирис е още умиращия и възраждащия се спасител, който е формирал историята за Исус Христос и триумфа на светлината над тъмнината, на живота над смъртта.
Великден от своя страна е празник свързан с равноденствието, тъй като неговото естествено значение е годишната промяна от тъмнина към светлина в преломния момент от зимата към пролетта.
Изида, космическата майка, съпруга на Озирис и девата майка на Хорус, продължава историята и днес под формата на Пресвета Богородица, украсена с небесна корона от дванадесет звезди, както е описано в Откровение гл.12. Тези дванадесет звезди представляват всеки месец в годината в цикъла на зодиака.
Хорус, бог на изгряващото слънце, син на Изида и Озирис, предал много от своите качества на Исус Христос.
Тот от своя страна -Бог на мъдростта, е основен източник на информация в теологията и словото в Евангелието от Йоан.
Анубис -богът чакал, бог на мъртвите, в християнството е еквивалент на свети Йоан Кръстител.
Нефтис или Нефтида е древно египетска богиня на отвъдното, раждането и реките била омъжена за своя брат Сет – бог на хаоса. Двамата са бог и богиня на подземния свят, които се превъплъщават в гръцкия мит в Персефона и Плутон-Хадес, а по- късно продължават в християнството като Марта и Сатана.
Амон-Ра, Бог на Слънцето, седи в началото на юдео-християнската идея за Бог Отец, чието етимологично познание се простира чак до Индия, чрез светата троица. Сина е Юпитер, Зевс е Бог отец.
Евангелието на Матей е вдъхновено от Маат- древногръцката богиня на правосъдието, която носи перо на главата си.
В съдебните палати е изобразен египетския мит на сътворението. Богинята, която държи везните със затворени очи, не е никое друго божество освен Маат.
Египетският мит е много по-близо до нас, отколкото можем да си представим. Египет процъфтява в продължение на хилядолетия като стабилно и преуспяващо царство, изграждайки огромни пирамиди и храмове в чест на поклонението си пред звездите и годишния цикъл на живота.
Загубата на египетските мистерии, са погребани под развалините на християнството. А това доведе до деградация на човешката мисъл, това вкара толкова много догми, които замениха дълбоката мъдрост на природата.
Преди гръцката инвазия, не са известни твърде много подробности от египетската астрология, въпреки че египетските богове били в центъра на мистериите, вплели мъдростта на звездите. Не е ясно колко и какво са взели гърците от Египет, в сравнение с другия им основен източник на информация Вавилон.
Гърците определено почитали Египет. Евклид Александрийски, който е основоположник на геометрията и математиката, също е научил голяма част от математическите си знания от Египет, тъй като е прекарал целия си живот в тази страна като виден грък след завладяването на Александър.
Птолемей, чиято астрологична система създаде западната космология от ранните християнски времена до Галилей е също египетска.
Пример за египетската астрономия е зодиака – Дендера, този зодиак е намерен в храма на Хатор до река Горен Нил, той става известен с гръцката инвазия след Александър.
Това е Дендерския зодиак, с посочените декани, които са 36 на брой
Сега в музея на Лувъра във Франция тази голяма небесна карта показва звездите на небето, като зодиакалните съзвездия образуват пръстен около тавана, а около него са останалите основни съзвездия. Голяма част от картата на Дендера показва египетски код, който все още не е дешифриран напълно, включително деканите, които египтяните използват за отбелязване на всеки десет дни, по три на месец и 36 за годината, плюс петте епагоменални дни от стария 365-дневен календар на Маат.
Прецесия на равноденствието, което представлява бавното движение, при което слънцето измества своето звездно положение спрямо сезоните в голям цикъл през около 25 765 години, известен като Голяма година, е тема, заложена в египетската космология.
Налага се да осъзнаем, че прецесията е от съществено значение, ако искаме да разберем египетската мисъл, нейните идеи и съдба.
Гръцкият астроном Хипарх, който пише през втори век преди Христа, основава оценката си за прецесията на равноденствието върху вавилонските звездни записки, от наблюдение и изместването на звездата Спика в Дева. Вече знаем, че прецесията се причинява от гравитацията на слънцето и луната, прилагащи въртящ момент върху екватора на земята, което прави нашата планета да се колебае като въртящ се връх.
Египтяните били наясно с въздействието на прецесията върху земята. Те били наясно с позициите на звездите и времето. Това знание е загубено, с изключение на някои фрагменти. Донякъде е възможно да се реконструира голяма част от египетския мироглед, като се започне с техния подход към прецесията.
Сър Норман Локиър, главен редактор на водещото научно списание „Природа“ и откривател на втория елемент, хелий, е основен източник за разбирането на египетската астрология. Голямата книга на Локиър, „Зората на астрономията – храмово поклонение в Древен Египет”, обяснява как египтяните подравнявали храмовете си със звездите, насочвайки ги към мястото на хоризонта, където знаели, че звездата ще изгрее всяка вечер. Храмовете на Египет сочат слънцето, Сириус, Канопус и други ярки звезди. Хеликалният изгрев на Сириус, който бележел първият ден от всяка година предоставяла на египтяните един доста точен звезден часовник на годината, които те наблюдавали в продължение на хилядолетия.
Техните храмове са създадени да наблюдават Космоса, създавайки връзка между света тук и вечните звезди.
В мига, в който за пръв път видим Сириус, в началото на лятото, всяка следваща заран звездата се издига четири минути по- рано, докато през декември не я видим над хоризонта, дори сега от България можем да я видим вечер, но скоро ще се скрие, за да изгрее отново хелиакално през лятото. Древните египтяни са били наясно с голямото движение на прецесията и равноденствието доста преди гърците.
Основните египетски храмове са подравнени към изгряващата точка на определени звезди. Поради прецесията тази изгряваща точка се измества през хилядолетията. Изследователите забелязват, че под и покрай съществуващите храмове, например в Дендера и Карнак, има основи на по-стари храмове, които сочат къде е била звездата по-рано. Локиер споделя мнението си, като отбелязва, че навярно египтяните са забелязали, че техните звездни храмове вече не функционират както преди, затова се е налагала построяването им наново. Когато Сириус се издига на източното небе, той изпраща сноп от светлина по дългия коридор на отвора в храма. Ранният гръцки историк Херодот ни обясни как във Финикия този метод е бил използван от свещеници за осветяване на голям скъпоценен камък, изумруд, в светилището на храма.
С течение на вековете, докато изгряващата точка на Сириус се измества, ритуалът вече не работи и храмът трябва да бъде съборен и възстановен на нова ос, насочена към новото положение на звездата, за да се поддържа връзката между небето и земята.
Научен труд, посветен на възможното откриване на прецесионни ефекти в древната астрономия, от Джулио Магли от Математическия Департамен в Милано, обяснява, че същото се е случило и на остров Майорка, където последователни слоеве от руини сочат към издигащото се положение на съзвездие Южен кръст. На други свещени места е същото положение. Голямата пирамида осигурява времева леща на Северния небесен полюс, с тръбата си, която преди е сочила полюсната звезда Тубан в Драко-съзвездие Дракон.
Като част от своето поклонение на звездите, египтяните наблюдавали внимателно нощното небе в продължение на хиляди години в тъмната пустинна нощ. Дълбокото познаване на позициите на всички звезди като маркери на времето им позволило да видят и разберат по-големите цикли, които структурират движението на Земята и Космоса.
Тези цикли, като денят и годината са колела на времето, в голямото бавно прецесионно колело. Това се споменава от старозаветния пророк Езекиил, който споменава за колела в колела, водени от четирите живи същества или ангели, за които той говори в своето видение.
Тези четири ангела на Езекиил се появяват отново в Откровение на Йоан. Те отбелязват четирите кардинални точки на небето, зодиакалните звезди Алдебаран в Телец Бик, Регулус в Лъв , Антарес в Скорпион / Орел и Човекът Фомалхаут във Водолей.
Тези четири живи същества стоят пред Озирис в залата на мъртвите като четиримата синове на Хорус. По-късно те се превръщат четиримата евангелисти около престола на Христос. Те са и основни маркери на прецесията на равноденствието, като преди това, през епохата на Телец, са заемали кардиналните точки, където слънцето навлиза през всеки сезон, движейки се след това през средата на сезона, маркирайки неподвижните знаци през епохата на Овен и в края на сезона, после са маркирали променливите знаци през епохата на Риби. Например Алдебаран се е преместил през последните шест хиляди години от тропическия знак на Овен, през Телец до сегашното си положение в Близнаци. Той отново ще влезе в кардиналния знак на Рак в епохата на Водолея. Тези четири звезди вече отново се приближават до кардиналните точки на слънцестоенията и равноденствията. В епохата на Водолея Фомалхаут ще се превърне в северната пролетна звезда, заемаща кардиналната точка на небето и също Алдебаран ще бъде звездата на лятното слънцестоене, Регул, звездата на есенното равноденствие, и Антарес звездата на зимното слънцестоене.
Тази небесна карта на положението на пролетното равноденствие над историческото време от зората на епохата на Телец показва Алдебаран, Окото на бика, в звездната група, наречена клъстер на Хиадите. Тук виждаме, че Алдебаран е била звездата на пролетното равноденствие през около 3000 г. пр.н.е.
Често може да видим изобразен Исус с еклиптиката и с четирите звезди, превърнали се в четири живи същества. Нито един от ангелите не е маркиран като звезда, но всеки от тях е точно вдясно от четирите страни на кривата, където еклиптиката пресича екватора при равноденствията и където е най-отдалечено от екватора при слънчевите лъчи.
Можем да видим четирите живи същества в тези икони, заобикалящи или слънцето, или мандалата на Христос, като цар на Космоса, с четирите евангелиста, като четирите живи същества от Езекиил и Откровение.
Свети Лука е Телец бикът, Марк е Лъв, Матей е човекът Водолей, а Йоан е орелът Скорпион.
Исус Христос седи в центъра във форма, наречена Vesica Piscis, женски символ, образуван от два кръга, чиито ръбове докосват техните центрове, закодирано споменати в Библията на Йоан 21:11. Тези мистерии са закодирани много често в иконите с Исус Христос.
Изида, царица на небето, е покровителка на астрологията, както и Тот, Бог на мъдростта. От Тот имаме херметичната аксиома „както горе, така и долу“, която Исус използва в Господната молитва като ни каза „както на небето, така и на земята“. Изумрудените таблети на Тот, съдържащи тази основна доктрина, са достъпни на английски език, по-специално преведени от сър Исак Нютон, но вече ги има на българския пазар и могат да се изтеглят свободно.
Египтяните са разбрали, че тяхната цивилизация отразява бавното движение на небето, простирайки се до началото на династичните времена през 4000 г. пр. н. е. И още по-рано до въображаемото начало на времето, наречено Цеп Тепи, около 10 000 г. пр. н. е.
И така Ранните династични времена образуват епохата на Телец, когато настъпва пролетното равноденствие със слънцето в съзвездието Телец Бикът от около 4300 г. пр.н.е. По-късните времена, от около 2150 г. пр.н.е., са епохата на Овен.
С настъпването на епохата на Овен започват войните и нахлуването на нашественици в Египет от различни северни царе – от Вавилон, Асирия, Гърция и Рим – самата египетска цивилизация се разпада и нейната йероглифна писменост и език стават напълно неразбираеми. С Наполеон, египетската писменост била декодирана, като използвали камъка Розета, който съдържа един и същ текст на три езика. Благодарение на тази Розета вече има доказателства, че египетските йероглифите са букви, а не някакви картинки по стените, а това от своя страна спомага за разбирането на египетска писменост. Може да се каже, че този момент бележи повторното пробуждане на Озирис в Книгата на движението за дните, която е открита в текстовете по пирамидите и гробници.
Как ли са виждали египтяните своя религиозен и духовен контекст по времето на римското завоевание?
Как са виждали настъпването на новата епоха тогава, тъй като равноденствието по него време, вече било в Риби – 21 г. сл. Хр., Една епоха на състраданието, жертвата и саможертвата. В традиционната дендерска карта Овен докосва точката, в която равноденствието преминава в съзвездие Риби, като че ли да покаже преломната точка на Платоновата година на „алфа и омега“. Голямата Платонова година, пресичала небесния екватор през 21 г. сл. Хр., и белязала Времето на Христос.
Различни хора по него време загатвали за месия на новата ера. В крайна сметка в света настъпила нова духовна ера, в която Исус Христос ще доминира в света.
Египтяните вмъкнали голяма част от своите астрологични знания в Библията. Това обаче било направено по кодекс, защото преобладаващата догма била враждебна към поклонението на природата. Вместо да приеме египетската мъдрост, църквата облякла тази красива история в презрение и вкарала една чужда, свръхестествена история.
Поглеждайки сега, можем да видим как космологията на християнството се е развила от прецедента на египетската астрономия, като в центъра ѝ стои астрологията.
Чудото на възкресението на Лазар поставя египетския Бог Озирис в центъра на езотеричния Нов Завет. Тази история в средата на Евангелието от Йоан е копирана от стара египетска история. Дори имената на Лазар и сестрите му Мария и Марта са копие на Озирис, а двете Марти, на Изида и Нефтис. В Библията има много други кодирани космически препратки по подобен начин, които правдоподобно дължат произхода си на скрито египетско астрологично влияние.
Чудото на петте хляба е кодирано обяснение за прецесия на равноденствието. Хлябът представлява съзвездието Дева, а рибите са съзвездие Риби. Чудотворното изобилие, произведено от тази комбинация, отразява движението на равноденствията в Дева и Риби през 21 г. сл. Хр., Отбелязвайки позициите на слънцето и луната по Великден. Идеята е, че хармонията с Космоса дава основа за творчество. Същото изобилие може да се приеме и за епохата на Водолей, носителят на живата вода, но тук то може да се постигне чрез научни иновации с използването на вода.
Светият град, Новият Йерусалим, е изцяло астрологичен. По стара традиция неговите дванадесет основи, които са описани в Откровение, са дванадесетте знака на зодиака, но в обратен ред, като започват от Риби и завършват с Овен. Те съответстват на дванадесетте епохи на зодиака, като започват с епохата на Исус Христос- Риби. Така също Реката на живота е всъщност Млечния път, Дървото на живота е зодиака, а драконът, който отстъпва мястото си на Мечката- Лъв, всъщност бележи изместването на Северния небесен полюс от съзвездие Дракон, където е седял през вековете Телец и Овен, на съзвездията Мечка и Лъв, позицията му за вековете на Риби и началото на Водолей.
Евангелието според Марк 14
12.В първия ден от празника на безквасните хлябове, когато се принася в жертва пасхалното агне, учениците попитаха Исус: „Къде искаш да отидем и да приготвим за теб пасхалната вечеря?“
13.Той изпрати двама от тях в града и им каза: „Влезте в града. Там ще ви посрещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го.
14.Където влезе, влезте и вие и кажете на стопанина на къщата: «Учителят пита: Къде е стаята, където мога да се събера с учениците си за пасхалната вечеря?»
15.И той ще ви покаже една голяма стая на горния етаж, подредена и готова. Там пригответе храната за нас.“
16.Те тръгнаха и влязоха в града. Там намериха всичко така, както им беше казал Исус, и приготвиха пасхалната вечеря.
Тези символи, кодирани в Библията, показват дълбока вечна звездна мъдрост. Укриването и липсата на осведоменост за всичко това е скандално и отразява доминиращата поквара в света.
Черна Атина – Афроазиатските корени на класическата цивилизация, е книга, написана през 1987 г. от професора от университета Корнел -Мартин Бернал. Тази книга дава добро обяснение за широко разпространено потискане на другите народи, които не са европейци и разглежда расовите предразсъдъци, покварени от желанието да се докаже европейското превъзходство, но никой не може да оспори как културния обмен се влива от Египет към Европа, а не обратно. Египетската мъдрост е дала много от историите в нашия европейски свят. За да дадем пример как египетската мъдрост е текла като река, най- лесно ще го видим в работата на Леонардо да Винчи. Живеейки във време, когато подобни възгледи се считали за еретични, Леонардо вградил символиката в своите картини. Тайната вечеря е огледало на слънцето и дванадесетте знака на зодиака. Кръщението на Христос е моделирано по звездите Риби за Исус и Водолей за Йоан.
Египтяните със сигурност са използвали астрологията за лични цели, както е обяснено от Птолемей, но те също са я използвали като основа за естествената си религия. Въпреки че книгите са до голяма степен изгубени, но от тези следи в Библията и от творчеството на Леонардо можем да видим, че огледалото между небето и земята на древната мъдрост продължава, макар и в изкривена и скрита форма.
Сфинксът от Гиза въплъщава египетските знания за прецесията. В епохата на Водолея земята ще се върне към звездната ос, известна от египтяните като Цеп Тепи за първи път, но в обратен ред.
Преди 12,880 години, в Цеп Тепи, слънцето било в Лъв при пролетното равноденствие. Лъв сега се превръща в есенното съзвездие. Между лапите на Сфинкса стои стела, която обяснява този мит, показвайки двете фигури Водолей Водоносеца и Лъв.
Оста на Водолей и Лъв представлява Златния век, който в древната космология е бил последван от последователно по-лоши епохи от Сребро, Бронз и Желязо. Индийският мит за югите казва, че земята ще се издигне отново преминавайки първо през по- обикновените метали към нов златен век в непрекъснат цикъл.
Като погледнем сега към времевата скала на прецесията , виждаме, че прецесията е основният двигател на цикъла на светлината и тъмнината през 21 600 годишните периоди, които причиняват ледникови епохи. При по-бавни цикли, наклона на оста и Разстоянието между оста на въртене на ексцентрицета на центъра и прецесията на равноденствието кара земята да следва бавен методичен модел на светлина и тъмнина, топлина и студ. Прецесията се комбинира с бавното въртене на орбиталната ос на земята, за да постави слънцестоенето и равноденствията в позициите на орбиталното яйце, когато е най-близко и най-отдалечена от слънцето на всеки 21 600 години.
Тези позиции на орбитата се наричат перихелий, когато земята е най-близо до слънцето, около 4 януари всяка година, и афелий, когато сме най-отдалечени от слънцето, около 4 юли. Когато северното лято е в перихелий, земята е по-топла, а когато северната зима е в перихелий, земята е по-хладна.
Земният орбитален перихелий премина през северното зимно слънцестоене, най-краткия ден в годината на 21 декември, 1296 г. сл. н. е., Това време древните са отбелязали, като падане на човека в желязната епоха на своето съществуване.
С това приключи лекия десетхиляден период на глобално охлаждане от зората на холоцена. Краят на ледниковия период е причинен от движението на орбитата в положение, където северното лятно слънцестоене е било в перихелий, най-близо до слънцето. През 1296 г., преди около 700 години, планетата навлеза в нова фаза на затопляне от десет хиляди години.
Египтяните знаели, че времето, откакто Цеп Тепи започва в Лъв, е дало бавно застудяващ се климат. Човекът отговори на това захлаждане с производството на технологии и както се вижда, загуби своето чувство за хармония с природата. Следващата ос на Цеп Тепи започва сега в епохата на Водолея. Египтяните знаели, че цикълът ще се обърне в нов Цеп Тепи, повтаряйки фазата на атлантическото време между последния ледников период максимум преди 20 000 години, когато зимното слънцестоене е било за последно в перихелий, и зората на холоцена, когато лятното слънцестоене било в перихелий. Следващите десет хиляди години е антропоцен. Това е ново име, дадено на нова геологична епоха, която се определя от огромното човешко въздействие върху планетата.
През атлантическия период морето се покачило с близо 150 метра до сегашното си ниво, като наводнило всички древни крайбрежни селища.
Но да се върнем към темата.
Египтяните добре разбирали, че триумфът на Рим означава унищожаване на тяхната мъдрост. Така те скрили знанията си за звездите в Библията. Вече сме в състояние да съберем парчетата от пъзела на земята и да видим, че библейското предсказване на апокалиптичен конфликт между добро и зло, описано в Откровение, е почти стоварено върху нас. Войната на небето между Михаил и Сатана отразява египетския конфликт между Хор и Сет и библейското изкушение на Христос от Сатана в пустинята.
Всеки конфликт на добро и зло бележи една нова епоха. Хорус в задаващата се епоха на Овен, Христос срещу Сатаната в задаващата се епоха на Риби, Михаил срещу Сатаната в навлизащата епоха на Водолей.
Христос казва, че апокалипсисът ще е отражение на борбата между милосърдните и немилосърдните. Милостта е на страната на благодатта, любовта и истината. В крайна сметка тази война трябва да се спечели с оглед на адаптиращата се еволюционна сила на тези идеали. Човечеството трябва да намери стабилен преход към един свят на мир, любов и справедливост, който все още е възможен. Въпреки това заблудите в света са големи, пречейки да се разгърне цялата истина за хората. Исус ни учи на прошка. Но за заблудените хора е трудно да видят грешките си като такива и да осъзнаят, че грешат.
Например, в академичните среди, цялата тази статия вероятно ще бъде отхвърлена с лека ръка, поради предразсъдъци и кариера.
Египетската космология е била потисната от Рим, но тя е живяла в скритото послание на звездите, закодирано в Библията. Дървото на живота, в Откровение символ на зодиака, имащо дванадесет плода, по един за всеки месец, също се появява в началото на Библията в Битие, като тайнственото второ дърво наред с дървото на познанието за доброто и злото. Прогонването от градината на дървото на знанието, е прогонване от досега с дървото на живота.
Падането от благодатта, която историята ни разказва, е загубата на връзката с дървото на живота, представляващ космическата рамка на зодиака. Изкуплението на човечеството чрез Христовия кръст е символ на възстановяването и разбирането на древните митове за Космоса, преди всичко дървото на живота като зодиак, и реката на живота като галактика. Дървото на живота като зодиак и реката на живота като галактика, всъщност образуват двете рамена на християнския кръст. За това говори Платон, като споделя в Тимей, че те представляват времето, както зодиака и вечността, както Млечния път.
Астрологията на Древен Египет осигурява невиждана основа за християнската теология в нейните големи митове за Космоса. Християнството е изопачило тези митове, за да съответстват на политическия му дневен ред. Вече е възможно да се анализира еволюцията на християнството, за да се види реалният му социален и интелектуален произход. Цикличният космос, почитан от древния Египет в продължение на хиляди години, сега трябва да бъде възстановен като знание, за да изкупим греховете си срещу природата, за да осъзнаем единството между небето и земята.
източник;
Astrology from Ancient Egypt/Robert Tulip-2011г.