Уважаеми, читателю, знаем, че има много и най- различни духовни течения в нашата съвременност. Всяко от тях обаче е всъщност наследник на друго по- старо духовно учение. Проследявайки връзката между духовните течения, които се наследяват едни други, ние можем да достигнем до техните корени. Тук ще ви запозная с древното духовно учение на Хермес-Тот, което се е зародило в Египет. Винаги съм се интересувала от египетските тайни и мистерии. Хермес- Тот винаги е будил в мен най- голям интерес. Това божество, което дава на хората цялата наука на битието. Разбираме за него от запазени астрологични фрагменти и от някои астрологични книги, които достигат до нас. Ще започнем с учението на Хермес за планетите, които са главни архонти на времето и законите.
Ето какво Хермес казва на сина си Тат: “скинията” на земното тяло е образувано от кръга на Зодиака и това тяло е управлявано от съдбата.”
Седемте планети, според Хермес представляват съвършените движения на Божествата, неизменната воля на Боговете, която се изразява в непредсказуеми астрални явления. Маговете се опитали да противодействат на тази воля и съдба създадена от архонтите на времето. Докато херметизмът нямал за цел да им се противопостави.
Хереметиците приели спокойно присъствието на Божествата, които се разпореждали със съдбата на хората и земята. Тези небесни сили управлявали небесния септет на седемте видими планети. Божествата- архонтите на времето, ангелите, архангелите, силите, властите и Хермес, според Херметизма са разположени в осмата и деветата сфера, а в десетата сфера, наречена Декада е сам Бог- Абсолютът. Тези сфери са наречени (Огдоад, Енеад и Декада). Осмата сфера е на Абраксас или Аврасакс (това е гностическо божество, което е изобразявано като човек, който вместо крака има змии за крайници, но други твърдят, че това е египетско божество Архонт). Тази сфера е пречистваща, в която се получава самопознание и гностично преживяване Нус(Ум) или (Логос) словото, докато в деветата сфера човек бива обожествяван.
Ириней описва, “Непорочният или Несъздаденият Отец като създател на Нус Логоса, властите и ангелите на София- Мъдростта.
След като създава властите и ангелите, заедно създават “първото небе ”. След това те създават второто небе и така продължава, докато се оформят 365 небеса, по същия начин, ангелите на последното или видимото небе са създателите на нашия свят.
В Деветата сфера човек бива обожествяван, като е приел Божиите атрибути на Хермес, по- специално Неговият универсален разум, Божествения Нус, Интелектът или Божията душа или Декадата на самият Бог в себе си. Но, за да стигне до това положение човекът да бъде обожествен, той трябва да се издигне до Бога.
В древен Египет човекът и пантеонът от божества никога не са били в пряка връзка, както е било по времето на Златните векове. Това е така, защото духът на божествата се издигнали завинаги на небето (светлината на звездите) и защото боговете си говорели само един с друг, а не с хората. Единствено фараонът бил посредник между човечеството и божествата, тъй като самият той бил син на бога творец Ра.
Чрез фароана Ра се връщал, за да допринесе за истината, реда и справедливостта на земята.
Чрез учението на Херметизма, човекът ставал най- славният от Божиите творения, понеже е оживен от Божествената искра и поради това той достигал до дълбочината на своето същество. Херметизмът преодолява разделението между Бог и човека, като го буди и насочва към собственото си Вътрешно Битие. Това е целта на Херметичните учения и ритуали. Всеки мъж и жена са всъщност непроявени още Божества.
Хермес казва не случайно:
“Не знаеш ли, че си създаден от Бог и си син на Единния, както и аз”
Невежеството осакатява човека, но това се преодолява, като помагаме на хората да открият истинската си Божествена природа, да познаят Бог и да открият собствената си Божественост. Съгласно Херметизма човек трябва да направи решаващия избор между материалния свят(управляван от седемте сили, които са седемте планети или Архонти на Съдбата) и духовния Съвършен човек. Той трябва да избере между видимото и невидимото. Така само човек би излязъл от кръговрата на съдбата. Но, за да се случи това, човек трябва да се Себепознае. Постигането на Себепознание се описва като едно ново раждане. То е разглеждано като раждане на нова равнина на съществуване. За това не е нужно, човек преди това да е подозирал за съществуването на подобен потенциал. Това обновление се нарича с термина Огдоадска природа. Огдоадската природа е всъщност метаморфозата на материалното тяло, което се разтваря, душата се освобождава от седемте порока, и приема осмото (огдоадско) качество, преди да се роди отново в Отеца. В този ред на мисли, не случайно Хермес казва на сина си:
“Радвам се, сине мой, че Ти искаш да родиш плод. От Истината ще се появи в Теб безсмъртният поклон към добродетелта, защото, като работиш с ума, ти си опознал себе си и своя Баща.” СН , Либелус XIII, 22а.
В своето есе Шопенхауер заявява:
“Безкрайно време, измина преди да се родя – какъв съм бил през цялото това време?
Метафизичният отговор на това вероятно би бил:
„ Аз винаги съм бил аз, а именно всички онези, които през това време са се наричали аз, т.е. това бях пак аз.”
Палингенезията1 освобождава душата и е обратен процес на физическото раждане, което затваря душата в тялото. Това духовно раждане води (благодарение на присъствието на духовен учител и посвещаваща връзка между баща / син) до съвършенството на душата чрез познанието на Бога. „Кръщението в интелекта“ (IV.3-4).
В процеса на пречистване и самопознание може би са били използвани традиционните ритуали, на по-висшите мистерии (правилното херметическо посвещение) включвало “умствена” или “духовна” жертва (I.31), пеене на химни на хваления в Денят на благодарността.
Всъщност „Нус“, Божественият интелект или „Божията душа“, свързва йерархията на Бог, света на Божествата, минералите, растенията и животните, и човека. По-специално „Нус“ е пътят на човешката душа да се освободи от примките на плътта и да бъде осветена от „светлината“ на „гнозиса“, защото наистина Бог се преживява като светлина. Един „добър Нус(Ум)“ ще може да отблъсне нападенията на света от страстите. Затова Духовният учител се превръща в олицетворение на този Божествен интелект. Учителят става едно с Божествения Нус (“Аз съм разум”) когато посвещава своя ученик. В Херметизма този „Нус“ се олицетворява от Хермес Трисмегист, Вселенският ум на „висшата сила“ (намира се в равнината на Енеадик). Това може да се случи и чрез Христос, Буда, Учителят Петър Дънов или друго могъщо същество, което е било на земята.
► Херметичната божествена триада
В древноегипетската теология божествените триади са били използвани за изразяване на божествената фамилна единица, обикновено съставена от фараон (син) и божествена двойка (баща и майка), легитимирайки управлението му като божествен цар. В християнството ни е познато като Бог, Син и Светия Дух.
В древен Египет Фараонът Ехнатон въвел монотеистична триада): Атен, Ехнатон и Нефертити.
В Хелиополис първоначалната триада от божества е от Атум, Шу и Тефнут.
В Мемфис се появяват Птах, Сехмет и Нефертем, докато Тива почитали Амун, Мут и Хонсу.
Троицата естествено се е развила в три или една Енеада.
В херметичната триада са обосновани така:
-
Бог, Неродения, същността на битието, Бащата на всички – „Декадата“;
-
Нус, първичният интелект, самороденият, умът или светлината на Бога – “Еннеад”;
-
Логос, „синът“ на „Нус“, Роденият над Седемте архонта – „Огдоад“.
Херметизмът е деен, защото цели да издигне душата до нивото на нейната истинска Божествена природа, докато човек е още жив. Прераждането предполага за тях конфронтация с Боговете, защото щом човек се роди, той бива подвластен на съдбата и седемте архонта на времето, които са седемте видими планети. Но все пак и за хората съществува истинско взаимодействие между Перфектния човек и-благодарността от присъствието на Ума-Бог. Това взаимодействие води до възникване на Божествената искра в човека, а оттам и до обожествяването му (когато най-накрая той ще е напълно свое собствено Божествено Аз и по този начин самият той е „Бог”, същество, постоянно осъзнаващо естеството на Енеада.(XIII.3,10 и 14).
Това е най-високо състояние, което може да бъде постигнато в отвъдното, въпреки че Огдоадската природа може да се реализира, докато човек е жив на Земята.
“Всички неща съществуват; но всички те са създадени от Единия. “СН, Либелус Х, 24-25.
Херметичната триада може да бъде проследена до египетските източници по този начин:
-
Единственият бог, съществуващ преди сътворението като първобитния океан на Нан;
-
Самосъздадения творец (под формата на Атум-Ра), Атум се е създал и съществува сам в началото на времето, плаващ в девствените води на хаоса Нун (излюпващ се от яйцето си) като произход на всичко и „баща на боговете;
-
В „Книгата на мъртвите“ (гл. 175) Атум казва на Озирис за края на света, че той ще унищожи всичко създадено и отново ще се превърне в змия.
-
Уникалният „син на Бога“ или фараонът, можел единствено да посредничи между царството на божествата на (небето) и царството на хората на (Земята).
В тази схема са разположени 10 онтологични слоя: “Една свръхестествена Божествена триада („агеннетос, автогенетос, генетос“) и Седем естествени „сили на съдбата“ или „архонти“.
Херметизмът е гностицизъм, защото твърди, че познаването на Бога е възможно. За да познае Бог, човек трябва да се слее с Универсалния разум, като придобие “специална” светлина, предизвиквайки вътрешно осветление или “гнозис”. Пречистената душа е погълната от Бога и осъзнава своята собствена Божественост. Херметизмът е “начин на безсмъртие” (X.7). И не на последно място трябва да се спомене, че Херметизмът не е въвел „зло” в архонтите: Бог наш Отец е добър и творението му (включително Неговите Божества) е красиво.
„Защото от теб, нероденият, роденият се роди. Раждането на самородния става чрез теб, раждайки всички родени неща, които съществуват“. Робинсън 1984, с.294.
Херметичната Божествена триада е модалистична и подчинява йерархията на битието.
Бог (10: Декадата) е първото и крайно ниво на съществуване, Едното, съществува в Единството сам (Абсолютът в своята Абсолютност). Бог (неразбираемият, неоткриваем и неопознаваем Отец) е нероден “ Логосите автогенни”
Хермес ( Енеадата) е Самороден (не е създаден или излъчен от Бог) и е “душата” на Бога, начинът на Бог да държи заедно Неговото творение чрез Универсален Ум (Нус) и Словото (логос). Роденият ( Огдоадът), стои на по- ниско ниво и е част от процеса на времето и пространството. Този „син“ е „светът“ или „логосът“, даден от Хермес богочовекът като учител и баща на човеците). Това ниво на Съвършените (пречистени) човешки същества е по-високо от Божествата (или поне равни на тях).
Седемте архонта, управляващи съдбата и подчинени на всички закони на времето, са красиви и добри. Бог не е създавал никога зло. Това зло съществува поради природата на човека и неговите робски отклонения, поредено от неговите физически страсти и пороци. Затъмнявайки човек истинската си същност. Тези злини причиняват невежество и карат човека да бъде обект на фаталните удари на слепите планетарни сили, анализирани от астролози и манипулирани от магове, които се опитват да изготвят талисмани, за да предотвратят злото, което е дадено на човека, поради неговото невежество. Сами по себе си, както астролозите, така и магьосниците не успяват да постигнат Херметичната цел на живота: „гнозис“ или вътрешно пробуждане в светлината, излизаща от Божия Разум, т.е. входа в свръхестествените слоеве на битието (Огдоад, който граничи с естествения свят и Енеадата).
“{О, татко мой}, вчера ми обеща, че ще видя в ума си осмата сфера, а след това ще ме доведеш в деветата… Робинсън , 1984, с.292.
Съпротивата на съдбата обвързва човек с нея. Само Божествената светлина на „гнозиса“ позволява на душата да премине отвъд природата и да пребъдва в свръхестественото. Тук съдбата няма никакво предимство, защото боговете никога не напускат своето небе и, както би казал Парацелс векове по-рано:
само мъдрите заповядат на звездите!
Ще завърша с един стих за Меркурий- Хермес.
Хермес- Меркурий освен всичко останало е и лекарство в алхимията.
Аз, знатният Хермес,
след толкова беди,
които понесе човешкият род,
по решение на Божия съвет
и с подкрепа на изкуството,
тека оттук като лечебно средство.
Да пие от мен този, що може;
да се мие с мен този, който желае;
да ме мъти този, който смее.
Пийте, братя, и живейте!
И така, читателю тук с теб заедно се потопихме в този чуден свят и успяхме да разберем в общи линии какво представлява Херметизмът и кои са неговите основни положения. От тук натам, ти можеш сам да разбереш и анализираш по какъв начин херметизмът е допринесъл към всяко едно съществуващо съвременно духовно течение. Защото всяка духовност има своя древен корен.
1.Самият термин палингенеза или полиненеза се среща за първи път в Новия Завет – παλιγγενεσία – ( Мат. 19:28 ; Тит. 3: 5 ) и се превежда в български език като Битие, а след това като възраждане.