Животът и делото на Авраам Ибн Езра

Тук ще разкажа за живота и делото на един изключителен човек и астролог, чието пълно име е Авраам Бен Меир Ибн Езра.

Ибн Езра вероятно е роден през или около 1093 г. в Толуда (сега провинция Навара, Испания) в дните след разпадането на Кордобския халифат. По това време градът е бил под властта на емирите от Сарагоса.

Езра не е бил само астролог, а също така известен средновековен еврейски философ, поет, теолог, мислител, лингвист, астроном и математик. Владеел много източни езици.

Ибн Езра е роден в Тудела, Испания, но прекарва по-голямата част от живота си скитайки от една държава в друга. Той е бил неспокоен, мисията на живата му е била да разпространява знания по света, докато пише е живял в най- голяма нищета. Прехраната му не била осигурена и зависела от благосклонността на хората. Известен като много мъдър, остроумен и голям интелектуалец.

Скитанията и материалната бедност били обичаен стил на живот за него. В ранните си години той обикалял много из еврейските общности в Испания и Северна Африка. Езра е живял също в Египет, Палестина и Франция.

През 1140 г., на 51-годишна възраст, той напуска Испания завинаги и започва пътуванията си сред еврейските общности в християнския свят. Започва с Рим и Италия, преминавайки на север през Франция, като достига чак до Лондон, където най-вероятно е починал. По време на тези пътувания, той пише най- значимите си трудове, включително и по астрология.

Езра е написал девет астрологични трактата, както и два превода от арабски на иврит.
Неговите трудове включват всички клонове на астрологията- увод, натална астрология, елективна, хорарна, медицинска и световна. Бил е добре запознат с различни теории и източници на астрологичния свят. Познавал е своите предшественици и правел сравнение на техните идеи, като често стига и до свои собствени изводи и заключения. Познавал е работата на персийски и арабски астролози, както и на Птолемей.

Като цяло трудовете му са насочени към традиционната елинистично-персийско-арабска астрология. С изключение на няколко случая, той рядко споменава религия или мистика в своите астрологични трудове.

Стилът му на писане е сбит, критичен, аналитичен, научен и дидактичен, като насочва читателя към вътрешната логика на астрологията. Говори в първо лице най- често, като се обръща директно към своите читатели.

Ибн Езра е един от основателите на еврейската граматика. Той написва и известния коментар към Тората. Освен това, Езра има и математически постижения, като открива изчисленията и свойствата на биномните коефициенти. Автор е на сборник с химни, песни, шеги и гатанки.

Освен че пише независими произведения, той прави класически преводи от арабски. Езра е наречен „ бащата на преводната литература“. Наистина е бил голям авторитет в тази област. Ибн Езра е известен в родината си, главно като поет и мислител. Той е възхвален като религиозен философ (“mutekallim”; “оратор”) и като личност, надарена с голямо красноречие.

Авраам ибн-Дауд говори за него в края на своята Сефер ха-Кабала (Книга на преданието) като за „последния във веригата на онези велики хора, които съставят гордостта на испанското еврейство, подсилвайки ръцете на Израел с песни и думи на утеха“.

Малко се знае за семейството на Ибн Езра от външни източници; от Езра се знае, че е имал пет деца. Въпреки че се смята, че четири от тях са починали рано, както и неговата съпруга, а единственият му оцелял син е Исаак бен Езра.

Ибн Езра бил близък приятел на Юда Халеви – еврейски философ и богослов, който бил около 14 години по-голям от него, но въпреки разликата в годините, те станали много близки приятели. Когато Ибн Езра се премества в Кордоба, Халеви го последвал. Тази тенденция продължава, когато двамата започват да пътешестват през 1137 г. Халеви умира през 1141 г., но Ибн Езра продължава да пътува още три десетилетия, достигайки до Багдад. По време на пътуванията си той съчинява поезия, описваща земите, през които пътува. По същото време прави и дълбоко рационалните си коментари към Тора, за които най-много ще се помни.

В Испания Ибн Езра по това време вече е придобил репутацията на изтъкнат поет и мислител. Но освен неговите стихотворения, голяма част от неговите произведения са съставени след 1140 г. Езра започва работа по много своите произведения в Италия. По това време също работи усилено по различни преводи.

Повечето от неговите астрологични трактати циркулират в поне две версии. Техните латински версии изиграват най- голяма роля за разпространението на това изкуство в цяла християнска Европа. Ръкописите наброяват десетки трудове.

По време на публикуването на тези преводи Ибн Езра започва да публикува свои коментари към Библията. Автор е на много ясна интерпретация на почти всички книги от Стария Завет. Прави разширени коментира и за Битие и Петокнижието през 1155г.

Във Франция много от неговите публикувани творби са свързани с астрологията и използването на астролаба.

Авраам Бен Езра бил последовател на астрологията, която той нарича Възвишена наука. Много често се позовава на астрологията в своите Библейски коментари. За него небето и съзвездията са книгата на живота, в която е написана съдбата на човека.

Седем книги по астрология написва в Безие през 1147-1148 година. В тях той систематизира астрологията, като започва с книгата за общите принципи, а след това пет книги по определени клонове по темата. Езра е създал следните трудове по астрология:

1)Началото на мъдростта(Re’shit Ho’khmah)

Това е най-известният астрологичен текст на Ибн Езра. Книгата включва основните астрологични понятия: обширно описание на тропическите и сидереалните знаци;неподвижните звезди;деканатите и изображенията, съдържащи се в тях, разделението на домовете, атрибутите на планетите и техните орбитални движения, аспектите и обширен списък на жребиите. (известни още като арабски точки).

2)Книгата на причините(Se’fer Ha’Te’amim)

Също е за астрологичните основи, написани като допълнение и доразвиване за трактата Началото на мъдростта.

3)Книгата за Народите и Революциите(Se’fer Ha’Moladot Ve’Ha’Tequfot).

В тази книга прилага принципите, изложени в първите две книги, към наталната астрология. Състои се от две основни части:

а) наталната карта,

б) годишната революция и други въпроси, свързани с прогнозирането. В първата част откриваме също чрез въведение философско-метафизична дискусия по въпроса за съдбата на индивида в рамките на тази на колективната съдба. Или относителното влияние на околната среда. Също така намираме дискусия за стойността на астрологичните знания в сравнение с ролята на религиозната вяра. Под тази тема намираме и метод за коригиране на хороскопа и дължината на живота.

4)Книгата на светилата (Se’fer Ha’Me’orot)

Тази книга се отнася за медицинската астрология – анализира диаграмата на Decumbiture, базирана на движенията на Слънцето и Луната и тяхната функция в хороскопа. В нея прави преценка за състоянието и възстановяване от болестите, взета от Луната затъмнения.

5)Книгата на изборите (Se’fer Ha’Miv’harim)

Книгата е посветена на темата за елективната астрология. В нея се описва избора на точно избран момент за стартиране на дадено начинание.

6)Книгата на въпросите(Se’fer Ha’She’elot)

Тук Езра разкрива техники по хорарна астрология.

7)Книгата на света(Se’fer Ha’Olam)

Тази книга е за световната астрология. В нея говори за съединението на Юпитер и Сатурн по време на слънчевата революция; фирдариите и техните периоди, лунните стоянки и др.

8)Прогнози, направени през годината 1154(Хе’ьонот равин Аврахам Ибн Езра Шехаза Ал Ш’нат 4914 La’Ye’tsira).

Много кратък трактат, съдържащ светска прогноза, основан на голямата конюнкция на Юпитер-Сатурн в Козирог, която излиза през 1166 г.

9)Анализ на хороскопа на новороденото(Mishpatei Ha’Nolad).

Кратък анализ на хороскопа въз основа на действителни данни за раждане от Нарбон, Франция. Изглежда, че това е пример за техниките, изброени в„Книгата на Nativities“ и включва теми като интелигентност, просперитет и дълголетие – също и тези на родителите.

10)Трактатът на Астролаба (Kli Ha’Ne’khoshet)

Книгата описва използването на астролаба за изчисляване на хороскопи и други приложения. В допълнение към техническите характеристики на инструмента, намираме раздел за Лунните стоянки, изчисляване на домовете, как да определим астрологичните аспекти, описание на неподвижните звезди и изчисляване на скоростта на прецесията им в тропическия зодиак.

11)Обясненията на Мохамед бин Алматани за астрономическите таблици на Мохамед ал-Хваризми (Та’амей Лу’хот ал-Хваризми).

Превод от арабски на иврит и въведение от Ибн Езра. Той включва интересен разказ за въвеждането на индуистките астрономически изчисления в исляма. Обсъжда грешката на прецесията, открита в по-старите текстове при определяне на положението на неподвижните звезди и съзвездията. Текстът ни разкрива допълнителните обяснения на Ибн Езра.

12)Книга на Машала за затъмненията на Слънцето и Луната.

Това е превод от Ибн Езра от арабски на иврит. Съдържанието: Ефектът на планетите спрямо климата. Класификация на знаците и тяхното влияние върху времето. Съдейки за времето и световните дела от ингресията на Овен и от затъмненията. Светските ефекти на Голямото съединение на Юпитер-Сатурн, средното съединение Марс-Сатурн и Малката конюнкция Марс-Юпитер.

• Превод на две творби на астролога Машаллах ибн Атари: “Шелот” и “Кадрут”.

Изключително продуктивен, Езра действително остава голямо богатство от знания. Ще завършим с част от негово стихотворение, в края на коментара му към Петокнижието: „Останах на тези места като скитник, писах много и разкрих на хората тайните на науката. “ Лунният кратер Ибн Езра е кръстен на него. Умира на 23 януари 1167г.
В миналото е имало велики и светли личности, които са оставили диря. Делата им все още носят факела на знанието и ще останат вечни.