ЕТИКАТА И ДУХОВНИТЕ ДАРБИ

Направи произволен акт на доброта без да очакваш нещо в замяна, но запази вярата, че един ден някой може да стори същото и за теб.” -Лейди Даяна
 
 
Човечеството не познава за съжаление все още тайната на еволюцията нито нейната закономерност и развитие. Животът не е сбор от десет или сто години на земята, той е много повече от това. Затова е много важно да си отидем от този свят по- добри, по -одухотворени и по- знаещи отколкото сме се родили.


 Винаги съм знаела, че духовните дарби са безценни и намесата на пари в тях би обезличила очарованието им. Трупане на печалба от болката на хората, е и трупане на кармичен дълг.
Много хора в последните години организират всевъзможни курсове, като се почне от курс по чудеса, отваряне на чакрите, прочистване на чакрите, отваряне на третото око, та се свърши до божествено лечение и заличаване на кармата. Други надарени с дар слово ни учат как да живеем, как да вярваме, и как да постигнем духовно развитие, забележете, всичко на цена от сто до триста или повече лева.
Духовната работа се заплаща по духовен път, а не по материален. Бог намира начин да изплати нужното на всеки, който отделя от личното си време в помощ за другите. 

Времето, което си дал за хората е най- ценното и добро нещо в живота на всеки човек, но когато е било от сърце, без да се очаква награда от това. От духовния свят е позволено да се печели само, ако се издават книги на духовна тематика, защото за една книга се отделя време и труд, като всеки друг, който съществува на пазара. Но дори и така, пак трябва да се дари една част от печалбата на бедните и страдащите.
Духовните закони са много строги за печалбарите, които чрез искане на дарения или пък фразата
”колкото имаш на сърце” внушават чувство на лъжовна добродетел у клиентите си. Има доста духовни течения, който се крият под маската на духовно съвършенство, продавайки илюзии на лековерните си последователи, в замяна на техните пари.
Винаги съм се чудила, защо продавайки духовност не учат последователите си на мъдростта изречена от Назарянина?

По- лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“— Марко:10:21.

Чудя се и защо вярващите облагодетелстват сектите и своите гуру последователи, знаейки, че богатството би навредило на свободното им пребиваване в Рая?

Сигурно е, че духовният свят не желае да се облагодетелстват с неговите плодове. Нима за това, че дишаме Бог ни е поискал пари или Слънцето даряващо ни топлина и светлина е поискало нещо в замяна?
На земята е пълно с изкушения и дори ангел може да падне тук под напора на съблазънта на въртележката на този живот. Никога не трябва да позволяваме на никого да падне, защото изкачването нагоре е изнурително.

Докато пиша тази глава, станах свидетел на скандал между духовни хора, “божества” и лечители. Лечителката, която лекува с молитва, бе обявила своя ценоразпис, твърдейки, че Бог лично ѝ е назначил и подредил цената според времето за молитва. Други твърдят, че за 200 или повече лева, ще премахнат кармата на всеки. 
Колко несериозно звучи всичко това!

Бляскавите неони на рекламите определено привличат заблудени клиенти, търсещи спасение не в собствените си устои и вяра, а в чуждите. От край време, хората, които са имали истинска дарба са работили безкористно, без да вземат нищо за времето, което са отделяли на хората, за разлика от тези, които са печелили и придобили лесна слава. Но е добре да знаят, че  с цената на реклами и лъжи, сладки приказки и обещания за лековерни, те не остават дълго помнени. Времето изтрива спомена за тях още приживе.

Онези, които наистина имат връзка с духовното, не биха взели пари за дарбите си. Познавайки законите на вселената, те не биха посмели да прекрачат тази граница, за да се облагодетелстват от нещастията и страданията на другите.
Има още един духовен закон, който гласи, че десет процента от спечеленото трябва да отиде за Бога. На Бог естествено не му трябват пари, те са нужни на бедните, слабите, онеправданите, самотните. Няма да обеднеем, ако помогнем на човек в нужда. Дарявайки също не бива да целим рекламен ефект, а да оставим доброто да остане скрито. 
Не пълнете джобовете на хора, които ви обещават здраве, чиста карма и щастие. Тези неща се постигат с истински труд и вяра, с доброта и човечност, карма се чисти със състрадание, страдание, болка, пот, сълзи и взаимопомощ. 

Медиумът няма право от гледна точка на етиката и морала да разпространява лична информация на своя довереник, освен в случаите, в които има изрично разрешение за това. Медиумът, ясновидецът и лечителят нямат право да съобщават момента на смъртта или информация, която човек би понесъл трудно. Ако той злоупотреби, дарбата му ще бъде отнета. А за една дарба се работи дълго и упорито. Небето изпитва дълго, преди да даде дарба. Бог е ревностен към дарбите.

Коритяни 14 гл. 1
Следвайте любовта, и желайте с ревност духовните дарби, и най-вече да пророкувате.
Имайте ревност за по- добрите дарби.
 
Ще бъде твърде лоша идея човек да пропилее дарбата си, защото не спазва законите на небето. Отдадените на духовното дело хора, като Кортеза или дядо Влайчо не са вземали и стотинка за дарбата, която раздавали свободно на хората.
Кортеза от Сливен е ходила по градове и села, за да носи вест от мъртвите на близките им. След нея винаги имало тълпи от хора, които са се докосвали до невероятната ѝ дарба.
Преподобна Стойна, говорила с мъртвите, лекувала и ясновидствала, но никога не е вземала пари за дарбите си. 

Дядо Влайчо е лекувал стотици, без да иска нищо в замяна. Навярно хората за благодарност са им дарявали по нещо, но никога парите не са били на първо място при тях. Днес такива хора са още по- трудни за намиране. Да имаш дарба и да я раздаваш даром на останалите, без да търсиш облага за себе си, това е истинска вяра и духовност. А не да се явяваш по телевизията, не когато искаш дарения, не когато имаш ценоразпис.
Дори Ванга не е искала пари за това, което е правила, но за да има спокойствие в работата си, е била принудена да работи на заплата, докато държавата се е облагодетелствала от дарбата ѝ, събирайки такса пред вратата ѝ. С единствените дарения, които иска в края на нейния живот, тя прави храм и завещава цялото си имущество на България.
Дела, дела трябват, а не думи, както казва Апостолът на свободата. Има една приказка, която гласи, че човек даром е получил и даром трябва да раздава. Все пак мисля, че даром дори и небето не дава. Всичко, което човек е постигнал е и благодарение на неговата духовна работа, чистота и вяра, именно заради тези качества му е поверена и дарба, с която да служи на хората, но това не означава, че трябва да се облагодетелства от нуждите и страданията на хората.

Винаги съм вярвала, че всеки от нас може да постигне някаква форма на ясновидство и всеки човек е надарен с интуиция. Нашите души носят това знание още от зората на времето. Трябва само да си припомним кои сме и какво сме в крайна сметка, защото времето, егоизма, битовизма е изтрило голяма част от тези спомени за нас самите. На човека не му е нужно да следва някого, а да вярва и да следва само Бог.
Защо тогава хората никога не се вслушват в мъдрите думи на истинските учители на човечеството? 
Идваме за кратко на тази земя и няма да е погрешно, ако кажем, че сме нейни гости. Човешката душа върви от кръговрат към кръговрат по спиралата на собствената си еволюция. От всеки зависи кога и как ще стигне да върха на тази спирала.
Аз бих предпочела да скъся пътя. Но ми се струва, че много хора не се замислят за това, че са съставени освен от своите тела и от душа.
 Заслужава ли си да пропилеем тогава един живот, за да установим в края, че е минал през нас, без да сме направили и една крачка напред в духовното си развитие и че единственото, което е имало смисъл в живота ни са били парите, нашата себичност и алчност, затваряйки очите си за мъдростта и светлината.

Само тук и сега имаме уникалния шанс да живеем, защото, ти читателю, означава, че също имаш този уникален шанс да се родиш и преминеш през този живот с достойнство и смелост. Само тук и сега, а не в някой следващ живот, сега и веднага трябва да преосмислим нашите навици, да се запитаме честно как живях досега и да променим това, което зависи от нас и смятаме, че не ни е донесло никакви плодове. Не бива да заробваме душите си по никакъв начин. Свободата е важна за всяка душа. Най- важно е да не губим човешкия си облик, възползвайки се от страданията и болката на хората. Никога, никога, никога да не забравяме, че сме тук временно, а после… после душите ни се отправят към нашия вечен дом, за да съберат плода на изживяното. Да се пречистят и анализират наученото тук долу.
Медиумите също не бива да вземат пари от дарбата си, защото те са мост между този свят и онзи, а мостът се нарича любов. Способността да се свързват с духовния свят е скъпоценен дар и  не бива да са намесени пари и други материални ценности. Тяхната цел трябва да е една, да докажат на света, че смъртта е илюзия.

Работата на медиумът, лечителят, духовния гуру, учителят, е да държи чисто сърцето и духа си и да се извисява над земната суета. Да прави всичко за хората  като акт на любов и добра воля и никога и през ум да не му минава да се облагодетелства.
Ако даровитият иска да печели, тогава да работи както всички останали хора, а в свободното си време може да проявява и дарбата си в полза на хората. 
 
 
 
 
СПОДЕЛИ
  • 218
    Shares

Leave Comment