РАЗМИСЛИ ЗА УПАДЪКА И ДУХОВНОСТТА

Живеем в свят на големи контрасти. Обществата с напреднала икономика разчитат, че технологичния прогрес и науката, ще помогнат за решаването на проблемите, пред които се изправя човечеството, но това е невъзможно, без духовни ценности. Упадъкът на морални и етични норми заложени от векове насам, се пропука. Днес много от хората не желаят да бъдат духовни, още по- малко религиозни. За онези, които все пак търсят духовната страна на нещата, духовността е свързана с вярата в призраци и духове, феномени, посещаване на семинари и всевъзможни обучения, свързани със захаросани обещания. Играейки си по този начин на духовност, вярвайки може би искрено, че точно това съставлява духовния живот, те продават духовността си. Все пак всичко е бизнес, а и нали трябва да си плащаме сметките, живеем в материален свят. Тук съм иронична.
Днес развитите държави вярват в парите като ценност, в кариерата като начин да получиш власт или просперитет, а Бог Той е изгонен някъде далече, далече в подсъзнанието или удобно превърнат в бизнес. Независимо дали си добър оратор, ясновидец, медиум или духовен гуру- духовността струва скъпо и прескъпо. Колко жалка е картината на всичко това!
  Друга не малка част от хората, смятат, че за да са успешни, трябва непременно да са красиви. Непонасяйки себе си, те се подлагат на всевъзможни процедури, като силикон, импланти, мигли, нокти, коси- всичко, което е изкуствено и в разрез с човешката природа. Други, решават да имат деца, на почти преклонна възраст, като замразяват ембриони, подлагат се на всевъзможни медицински процедури, за да постигнат заветната си цел, докато в същото време хиляди деца умират  нежелани и изоставени по света от глад и липса на майчина грижа.
Така се появява една голяма пропаст, която вече не бихме могли да прескочим. Всички изброени групи имат много привърженици. Но пътят е грешен. Той очевидно не води до никъде. По тази причина и хората биват застигнати от Съдбата, повелителка на човеците.
Нека се върнем в далечното минало, откъдето се е зародила духовността, за да си спомним какво всъщност дедите ни са разбирали за нея. 

 Смятам да се върнем във времето на Хермес, който е баща на Астрологията и всички духовни науки.
Макар че самият той твърди, че Зороастър е открил онази част от мъдростта на Вселената и е научил хората на астрология.

Херметизмът се различава по това, че те вярват в една единна истинска религия, която е била дадена от Бог на човека в древността.
Хермес предрича християнството, а християните на свой ред присвоили херметичните учения за собствени цели. Смята се, че Хермес Трисмегист е съвременник на Мойсей и е познат под името Енох. В херметизмът Бог е единен и извън пределите на познанието, Той е единен и съществува отделно от материалния космос. Философията на херметизма учи, че съществува един непознаваем Бог или Абсолют, в който ние и вселената участваме съвкупно. Хермес ни учи, че във Вселената съществуват и други същества, като еони, стихии, ангели и други. Цялата вселена представлява една сфера, съставена от четири елемента- земя, въздух, огън и вода. Хермес е познавал ротациите на Земята, Слънцето, Луната и планетите. Но той казва, че цялата космическа система обикаля Земята в организирана хармония от един външен и седем вътрешни кръга или сфери.
Хермес, а по- късно и философите, твърдят, че в природата няма никаква празнота, както и това, че нищо, което е създадено от Бог не е възможно да загине, но ако изчезне, то се разширява в друга същност или природа и се преобразува в друга форма. По този начин, той твърдо заявява, че нито материята може да бъде унищожена нито безсмъртната човешка душа.
Планетите с тяхното движение имат значение извън законите на физиката, те са символ на ума на всичко видимо и невидимо или Бог. Астрологията влияе на земята и хората, но тя не диктува нашите действия, мъдростта се придобива, когато знаем какви са тези влияния и как можем да се справим с тях разумно.
В първа книга на Корпус Херметик се разказва за Бог, който с волята си създава основната материя, която съставя Космоса. От тази материя, Той отделя четирите елемента земя, въздух, огън и вода. Така Той подрежда стихиите в седемте небеса, а седемте небеса са сферите на Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Слънцето и Луната, които пътуват в кръг и управляват съдбата. От тук и твърдението на хората за седемте небеса или когато сме щастливи, ние казваме: Чувствам се като на седмото небе.
Веднага след като това е направено, се ражда Словото (Логосът) от тези четири вече материализирани елемента. Тогава Нун нарежда на седемте сфери да се въртят и от тяхното въртене се раждат създания, които не могат да говорят. След това Земята се отделя от водата и се раждат животните, едва след това Бог създава човека по свой образ и подобие. От херметизма научаваме и за падението на човека. Тези древни текстове между Изида и Хорус ни учат на следната мъдрост, която ще се опитам да преразкажа.

Бог създал Вселената, след това разделил световете и назначил богове и богини, на които определил място в различни части на Вселената. След това Бог създава някакво прозрачно вещество, от което създава човешките души. Душите причислил към астрала и те свободно и щастливо се реели в него. А самият астрал бил точно над физическия свят.

След това Бог дава задачата на човешките души да създадат живот на Земята. Изида споменава, че Бог дава на душите част от своята творческа субстанция и им заповядва да допринасят към Неговото творение. Тогава душите човешки, които дотогава не познавали плътта, използвали това вещество, за да създадат различни по форма животни. Скоро след това, душите започнали да превишават границите на позволеното.
Като създатели, те започнали да се възгордяват и решили, че са равни на боговете. Бог бил крайно недоволен от това и призовал Хермес (Меркурий-ума)да създаде физически тела, които да затворят душите, като наказание. Тогава Хермес създал физически тела на земята и когато това било факт, Бог казва на душите за тяхното наказание. Той им казва още, че страданията и болката ги очакват във физическия свят, но дава и обещанието, че ако делата на хората са достойни за техния божествен произход, техният живот ще се подобри и в крайна сметка те ще се върнат в небесния свят. Ако това не се случи, тогава Той им казва, че те ще бъдат осъдени да се превъплъщават многократно на Земята.
Хермес споменава за превъплъщението многократно в херметичните текстове, което означава, че човечеството не се е справило особено добре в своите дела и действия. В херметичен текст четем следното от Хермес.

О, синко, през колко тела трябва да преминем, през колко ангелски групи, през колко епизода от цикли и повторения на звездите, преди да се слеем с Единството?

Когато Хермес говори за смъртта, той казва, че тя плаши хората, като голямо зло, поради това, че са невежи. Смъртта казва той, разрушава тялото, както и хармонията в него и поради това тялото умира, понеже вече не може да служи на човека. Той обяснява смъртта с разлагането на тялото и изчезване на телесния смисъл, или начинът, по който сме мислили като земни хора. Смъртта идва върху човека и той изглежда мъртъв, но безсмъртното у него си отива, понеже е неразрушимо. Това не се нарича смърт, а отделяне на душата от тялото. Да разбереш Бог е трудно, а да го обвиниш е невъзможно. Защото няма как несъвършеното да разбере Съвършеното, заключва мъдрият Хермес. Бог седи в средата на Вселената, виждайки всичко, което е създадено на земята от хората. Над Божественият ред седи Провидението и Необходимостта, а за хората е определено Правосъдието. Всички сили управляват реда на Съществата и Бог не желае ние да съгрешаваме, Той не може да бъде заблуден. Но Правосъдието е определено за отмъщение на онези, които грешат на Земята. По този начин, хората са изложени на Съдбата, чрез енергиите на поколенията, а на Правосъдието чрез греховете в живота. Провидението, Съдбата и Правосъдието са силно свързани с човешката съдба. Но всички неща се пораждат от Природата и от Съдбата и няма място обезлюдено от Провидението. Провидението на свой ред е само Съвършеният Разум на Бога, който е горе в небесата. Но две са спонтанните сили, които въздействат на човека Необходимостта и Съдбата.
Съдбата се подчинява на Провидението и Необходимостта, а на Съдбата се подчиняват звездите. Защото никой не може да избяга от Съдбата нито да се предпази от силата на онези съзвездия, които са оръжия на Съдбата; защото според всичко това те са съвършени в Природата. Така съвременният човек трябва да знае, че всички негови дела, думи и действия се следят зорко от Съдбата и Необходимостта. Когато се налага те нахлуват неканени в нашия живот и се появя Страданието, за да ни напомни кои сме, откъде сме тръгнали и накъде трябва да вървим. Следователно всички духовни течения, трябва да работят усилено, за да се завърнат към чистота на своята духовност и божествена същност. Трябва да отхвърлят тезата, че материалното е най- важно от всичко, защото светът много пъти е пропадал, докато е следвал тази теза. Мисията на духовните течения и духовните работници, е именно да покажат на хората от света значението на реалните духовни стойности. Или с други думи защо духовното е нещо много повече от славата и парите, които светът цени. Ето защо духовният човек никога няма да успее в мисията си, докато се стреми към тези неща. А мисията му, е да постави нещата на своето точно място в съзнанието на човечеството. Той трябва да стимулира такова преобразование на ценностите, че да изведе на челно място духовните ценности и едва след това материалните. Въпреки падението на повечето духовни работници, надявам се, че все ще се намери някой, който да води хората по правилният път. 

 

 

СПОДЕЛИ
  • 67
    Shares

Leave Comment