Древната мъдрост е учение дадено на хората, когато възниква живота на земята. Тя е онова вътрешно зрение, което сме получили в зората на времето. Древната Мъдрост е храмът на сърцето и Божествена светлина. Древните мъдреци ни учат да зачитаме религията на другите като свещена, независимо какъв е нейния произход, защото всичко тръгва от един клон и се разпространява по целия свят.
Тя няма начало, мъдростта винаги е била във вечността. Тя лежи във всички школи, които работят с мъдростта. Астрологията е една от тези школи и нейната задача е да разгърне мъдростта на сърцето. Пътят не е лек, но си заслужава. Астрологията на древността няма много общо с астрологията в днешно време. Днес тя е загубила духовния си блясък за съжаление.
Астрологията не е само наука, тя е мъдрост, сила и знание, тя е мощно оръжие в ръцете на посветените в нея. Тя е всичко, което ни се случва и заобикаля, тя е изкуство, езикът на Бог, следователно астрологията е съдба.
Ще се отправим на едно пътешествие в древния свят сега, което ще ни отведе при деканите. Деканите или лицата са едно от най- загадъчните, най- интересните и най- забравените достойнства на елинистичната астрология. Гърците наричат деканите лице. Деканите са онези духовни същности, добри и не толкова добри, които се въртят около престола на Бог. Те са разпределени така, че да следват халдейския ред, това означава, че следват скоростта на планетите или по- точно тяхната средна скорост, като започват с лицето на Марс в първия декан на Овен и завършват с последния декан на Риби, който също е под Марс.
Според Хермес деканите влияят на звездите, той ни казва, че те са безсмъртни във всички неща и обхващат всички неща видими и невидими. Тук се има предвид, че те обхващат кръга на Всички останали звезди и този на Зодиака. Тоест те работят и въздействат до деветата сфера на мирозданието.
Тези декани според Хермес са 36 божества или гении, които отговарят за еволюцията и събитията на земята. А седемте планети оформят или образуват маската или лицата на тези гении или декани.
Древните казват така: първия декан на Овен има лицето на Марс. Името му е Aulathamas. Това е образът на въоръжен човек; той стои по човешки начин, прав с (истински) остри нокти на краката и държи с две ръце над главата си брадва с две остриета. Този (божествен деканат) управлява Световния океан.
За третата форма на Овен, се казва следното:
Третият божествен деканат се показва под формата на Венера. Името му е Disornafais. Той е представен като жена, изправена e, облечена в права дълга ленена дреха, покрита с дантели и обсипана със златни цветове и рози. На главата си носи корона. На кръста си има зелени изумрудени нанизи. Тя носи жезъл, с четириглава змия отгоре. В средата две от змиите са обърнати назад и две напред.
Както се вижда, всяко описание започва с формата на планетата, управляваща божествения деканат. Овен, съответно Марс, Слънцето управлява втория деканат и Венера третия; за Телец те са Меркурий, Луната и Сатурн; за Близнаци те са Юпитер, Марс и Слънцето и т.н., до Риби. Например в Близнаци едно от божествата, което управлява този знак е Изида. Съответно Изида е свързана със звездата Сириус, а Сириус от своя страна е разположен в сидералните Близнаци.
Деканите са свързани и с районите на земята, а думата, която древните използват за деканите като Лица, вероятно ни намеква за маската или характера на самия декан. Например, когато деканат е под Марс, имаме марсова изява на характера на този декан. Тоест деканите се крият под маската или лицето на дадена планета и следователно носят нейните характеристики и прояви. В своята същност обаче те са астрални сили, които имат напълно духовно естество.
Таванът на гробницата на Сененмут, показваща различните декани, както и съзвездията и отделните звезди.
Установих колко са мощни тези духовни същности, когато започнах да ги прилагам в светската астрология, или да следя какви са тенденциите в света. Когато декан биваше наранен от слънчево- лунно затъмнение, тук на земята се проявяваше цялото зло свързан с темата на декана. Астролозите днес се питат защо по света има толкова наводнения, търсят различни причини за това, аспекти и какво ли не, за да си го обяснят, но те само трябваше да погледнат кой декан беше затъмнен при последното затъмнение и за какво отговаря той.
Деканите се използват и за направата на амулети, това изкуство се нарича астрална магия. Деканът който маркира часа на раждане е имал дълбок смисъл, това се сещате, че е Асцендента. Древните обаче понякога са използвали за Асцендент Локус Фортуна, но това е друга тема. В самите декани имаме и терми, които дооформят по- ясно лицето на декана и нюансират съдбата на родените. Да речем че разглеждаме първия декан на Овен, който е под Марс, но термата на декана е под Юпитер, тогава тук вече имаме смесване между Марс и Юпитер. Деканите са всъщност показател на съдбата.
От моя скромен опит твърдя, че деканите много точно работят в сидералната астрология и не са се променили с времето.Те все още коват съдбата на човечеството.
Темата за деканите винаги ме е вълнувала повече, защото съм усещала на едно подсъзнателно ниво, че те крият много дълбоко знание. Това, което споделям с вас днес е сбор от много прочетени материали на тази тема от различни автори, не е мое знание, аз само го преразказвам. Като цяло за мъдростта на деканите можем да открием знание при Хермес, библейския Авраам и Соломон. Соломон получил тази мъдрост, след като разпитал много от негативните божества за самите тях. Във всеки декан има управление както едно добро и висше същество, така и едно не толкова добро за хората. И в небесните селения има дуалност, точно както и на земята. Мракът и светлината винаги са вървели ръка за ръка.
Деканите са 36- на брой, като всеки заема десет градуса от зодиакалния знак. Древните египтяни са ги използвали първоначално за отчитане на времето. Когато изгреел даден декан на небето, древните са знаели точно колко е часа. По тях са отчитали продължителността на нощта, сезоните и времето. Вярвали са, че деканите са живи духовни същности, които понякога причиняват заболявания на хората.
Около 2400 г.пр.н.е. Акадците, които били семитска раса, превзели шумерските градове. По същото време аморейците превземат епичният Гилгамеш, поема записана на 12 глинени плочи. Вавилонците на свой ред изобретяват математически точен астролаб, който служил също за измерване на времето, дванадесетте месеца в годината, седемдневната седмица и съзвездията на зодиака. Вавилонците били първите, които са измислили астрологията, някъде през второто хилядолетие преди новата ера, те открили съзвездията и започнали да наблюдават и записват небесните явления. 36- те декана били свързани с 36- те звезди, които от своя страна са свързани с дванадесетте месеца в годината. След като въвели имената на месеците във вавилонския календар, писарите свързали тези имена с изгряването на звездите. Тази връзка може да се открие в Епосът на сътворението.
Мардук определил по три звезди за всеки месец от годината. Тези текстове наричали Астролаби, но самите вавилонци ги наричали “По три звезди”. По същото време, друга древна цивилизация, която и до днес буди удивление, също се развивала по това време в Египет. Египетските астрономични текстове и 36- те дакана са намерени по капаците на саркофазите, това се случва някъде около 2150 г. пр. н. е. Деканите били открити в гробницата на Рамзес IV.
Малко по- късно във времето са открити и три списъка с по 12 звезди всеки, всеки от които е в концентричен кръг, където външната страна е наречена звездата на Еа, средната страна Звездата на Ану, а най- вътрешния кръг Звездата на Енлил.
Звездите на Ану били близо до екватора, на Еа били на юг от екватора, а на Енлил на север.
Авраам от Библията, за който се споменава в Битие и аз с голяма почуда разбрах, че е бил жрец астролог, макар че в Библията няма и намек за това, там той е пророк само, та той е дал богато астрологично знание, от което не е останало много до наши дни. Споменава се, че Авраам е напуснал вавилонския град Ур, някъде между 2000-1700 г. пр.н.е. След това се появява Давид, който също носи мъдростта за звездите и накрая неговия внук Соломон, от който също имаме знание за деканите.
Друго знание идва от Вавилон, цар Ашурбанипал, който е царувал 669-627г пр. н.е. Той събира огромна библиотека, състояща се от трите пътя Енума, Ану, Енлил и съответно знание за звездите, представляваща каталог на наблюдения с поличби или омени, които били поне с 1000 години по- стари. За голяма радост има оцелели от тях, по простата причина, че са били от глина и по този начин са се запазили донякъде от нашествениците. Астрономическият каталог е считан като най- старото доказателство за зодиакалните съзвездия.
Втората таблета на Мул – Апин показвала, че знаците и градусите на зодиака са от вавилонски произход. Те разделили годината на 4 астрономични сезона, съответстващи на 4 – те части на еклиптиката, като всяка зона били разделена на Ану, Еа и Енлил.(Това са три Бога, като Ану е бащата и притежава най- голяма сила върху всичко видимо и невидимо, защото е бог на Рая и е създател на всичко видимо и невидимо и поради това се смята като баща на боговете.) Енлил е бога на небето, а Енки, бога на водата. След това се появяват мъдрите халдейци, които били ненадминати астролози. Споменава се в древните текстове, че те практикували астрална религия, те смятали боговете за сили извън човешкото разбиране. Малко по- късно се появяват и персите, които били зороастрийци и вярвали в един космичен истинен Бог наречен Ахура Мазда. Ахура Мазда се изправил срещу неговият враг Ариман. Дотук стана ясно, че астрологията се е развивала в различни държави непрекъснато. Египтените, тези ненадминати по знания жреци имали списъци с деканите и знаели кой декан каква болест управлява и как да бъде излекувана тази болест. Навярно точно при тях Деканите от звезди на небесната сфера, се превръщат в мистериозни божествени сили, отговаряйки за всичко, което се случва в трита свята- на небето, на земята и в подземния свят.
Диадор, който пише през първи век пр. н. е. Kазва:
„ на мястото, където се движат планетите, според египтяните, са разположени звезди, които халдейците определят като богове. От тях половината ръководят областите над земята, а другата половина областта под земята…дванадесет от тези богове, твърдят те, държат главната власт и за тях халдейците дават по един месец и един от знаците на зодиака. И чрез, знаците, казват те, както Слънцето, така и Луната с петте планети следват пътя си…Отвъд кръга на зодиака те обозначават още 24 звезди, от които едната половина, според тях, е разположена в северните части, а другата половина в южните. И от тях, онези, които са видими, те поставят за света на живите.“
Планетите, които пътуват през знаците, е всъщност еклиптиката и ако добавим 12 знака + 24 звезди, получаваме 36 специални звезди наречени Декани, които управляват съдбините. Предполага се, че халдейците са първите, които имат знанието за деканите, понеже сам Хермес казва, че Зороастър дава цялото знание за астрологията пръв на всички. Вероятно би било най- правилно да наричаме деканите халдейски в този случай, а не египетски.
Халдейците разделили часовника на четири равни части и деня на 12 равни части. Херодот казва, че именно гърците научили знанието за гномона и за дванадесетте части на деня от вавилонците. Гномон представлява всъщност слънчев часовник от древността. Звездата от първия час на декана, завършвала своите десет дни като звезда на първия час и се виждала на меридиана в началото на нощта. Това отнемала 90 дни на запад. След като първата звезда завърши като такава, преди деканът да бъде затворен в Дуат за 70 дни, раждането му отново се случвало след 80 дни на изток в изгрева на вечното Слънце. Или 90 дни звездата се виждала на запад, 70 дни деканът е под земята и не е видим на небето, тоест той е в Дуата, а след 80 дни отново владее изтока или раждането. По- простичко може да се каже, че звездата се ражда, старее и умира, само за да започне цикъла си отново. Деканът е работил 120 дни, или с други думи, за 120 дни той се е виждал на небето. Първо деканът е показвал 12 часа в полунощ, след 10 дни вече показвал 11, след още 10 дни показвал 10, след още 10 вече показвал 9 и т.н., след 120 дни той посочва първия час и престава да работи.
Те са въвели 36 времена на издигане на деканите, за което време е необходимо да се издигне в еклиптична дъга от 0º до 10º. Всеки нов декан се издига на всеки десет дни при изгрев слънце. Тогава те са видими на небето.
Според текст на папирус, който е разделен на 7 глави, предполага се, че е заради седемте планети, а часовете са разделени на магични, които използвали в астрологията. В първата глава се описва връзката между Слънцето и деканите, тяхното появяване и изчезване в продължение на една година. Деканите указвали часовете на нощта, но не чрез последователно издигане, а от кулминацията или транзита им. Гърците наричат издигащите звезди Паранателонта. Паранателонта или едновременно изгряващи звезди.
Паранателонтата се използва и до днес от елинистечни и антични астролози и работи прекрасно.
Дуат в египетската митология е мястото, където пребивават мъртвите, тоест подземното царство. Дуат се отъждествява и с хоризонта, посоката на запад, където залязва Слънцето.
Деканите са били свързани със зодиака, с медицинските практики, с Асцендента по време на раждането и са били използвани за отблъскване на зли сили с помощта на божествата, чиито имена астролозите използвали в своите ритуали. Соломон също обяснява как улавя различни демонични сили и ги разпитва, след като ги подчинява, използвайки магически пръстен даден му от архангел Михаил.
Един декан разхлабва сухожилията при хората, друг причинява главоболие, трети отприщва вражди в дома и между хората, друг прави тумори в частите на тялото.