В древността е имало много мъдри мъже астролози, но нека видим кои са били жените запознати със звездното небе. Тук искам да уточня, че в древността понятието астролог и астроном, се отнасяло до едно и също нещо. Всеки астролог бил астроном и всеки астроном – астролог.
Първата жена, за която историята пази бегъл спомен е Аглаоника, това е Аганис Фесалийска. 
Кратерът Аглаоника, който има диаметър 64 км, е кръстен в нейна чест. Аглаоника, първата жена астроном на Древна Гърция ( живяла около 2 век пр. н. е.). Дъщерята на някой си Хегетор от Тесалия. Плутарх споменава името ѝ в своята „Инструкция към съпрузите“. Аглоаника била добре запозната с математиката и астрономията. Прекрасно пресмятала затъмненията, понеже имала слабост към тях. Считали са я за магьосница, понеже предсказвала появата на всяко затъмнение.
Следващите жени астроложки са именувани като „тесалските вещици“ (3-1 век пр. н. е.). Тяхната слава е останала през вековете благодарение на възхвалите в поеми, които получавали за тяхното изкуство, споменати при поетите Апулей, Овидий и др.
Може би най- известната остава Хипатия Александрийска и за нея се знае повече. Тя била философ, астроном и астролог. Живяла е в (4-5 век), за нея е запазена много повече информация, отколкото за Аглаоника. Съществуват многобройни писмени сведения за живота и делото ѝ от нейни съвременници. Хипатия се смята за първата жена учен в историята на западната цивилизация. Знаем, че тя не приема наложеното и по насилствен начин християнство и е убита за назидание от християните.
Теон се казвал нейният баща, той бил математик, философ и астроном. Искал по всякакъв начин да направи дъщеря си „съвършено човешко същество“ и под негово наблюдение красивата девойка получила отлично образование. Пътува до Атина, където учи в неоплатоничното училище на Плутарх Млади и дъщеря му Асклипигения. Дал на Хипатия най- доброто възможно възпитание и я изучил при най- добрите от добрите в традициите на културния свят. От кореспонденцията й с нейния ученик Синесий Киринеяц става ясно, че тя е умеела да състави астролаб и хороскоп. Баща ѝ я омъжил, но се споменава, че Хипатия напуснала моментално брачното ложе и се завърнала в любимата ѝ Александрийска библиотека, където се пазели повече от пет хиляди папируса астрологично знание.
Заедно с баща си, великият философ, механик, математик и астроном написват труда „Коментари“ към произведенията на Птолемей, Евклид, Диофан, както и известния „Астрономически канон“. През 391г. християните опожаряват библиотеката, а баща ѝ изпада в дълбока депресия, малко след това умира. Хипатия била влюбена в звездното небе и го изучавала дълбоко. Съставяла астрономически таблици и дори имала малка обсерватория в дома си. Според нейни съвременници тя е била изключителен оратор и жадна за знания. Те споделят: Тази велика жена беше гордостта на Александрия – нейното образование и ерудиция предизвикаха голямо уважение, тя беше считана за пример за интелектуален аскетизъм, а славата й се разпространи далеч извън границите на Римската империя.
През 415 г. Хипатия е убита. Смъртта ѝ е може би причината Хипатия да остане безсмъртна през вековете. Нейната жестока смърт бележи края на една епоха и началото на друга- Християнството. След като нейният ученик я удушава, за да ѝ спести унизителна и болезнена смърт, тълпа християнски религиозни фанатици буквално разкъсва тялото й на парчета, слагайки край за хилядолетие напред на астрологията и науката.
Убийството на Хипатия е описано в писанията на християнския историк от 5-ти век Сократ Шоластик:
“Всички я уважаваха и и се възхищаваха заради нейната смирена простата на ума. Въпреки това мнозина упорито й завиждаха и тъй като тя често се срещаше и беше много близка с Орест. Хората я обвиняваха, че е причината епископът и Орест да не се сприятелят. Накратко, някои упорити и безразсъдни хлебарки с техния подбудител и водач Петър, последовател на тази Църква, наблюдаваха тази жена, кога ще се прибере вкъщи. Те принудително я свалиха от каретата ѝ, „Заведоха я в църквата, наречена Цезарий, съблякоха я напълно гола, разкъсаха кожата й и нарязаха плътта й, докато тя изстина, после разчлениха тялото й, замъкнаха крайниците й на място, наречено Кинарон, и ги изгориха“.
В известната „Енциклопедия“, публикувана през 1751 г. от Дидро Ди Алабер, Хипатия е възхвалявана като предшественик на Просвещението, а нейният съвременник създател на епиграми Палада ще напише за нея химн.
„Химн на Хипатия“:
„О, Хипатия, пред твоето сияние, пред твоите думи се прекланям и вдигам поглед към звездното небе, към твоя дух. Защото делото ти, даде издънки към небето, красотата на думите ти водят до звездите, божествена Хипатия.
“О, блестяща звезда на духовните науки.”
И нека ви напомня, че именно християните са тези, които твърдят, че никога не бива да се убива, в никакъв случай не бива да се съди и ако някой им удари едната буза, те обръщат другата. Но именно тези моралисти (лицемери) на християнски ценности, завземайки политическо господство над държавите, докараха най- тъмните и мрачни времена в историята на човечеството. Хилядолетие тъмнина не само за астрологията, но за всички науки и културен разцвет. Смъртта на Хипатия затваря една ера и отваря векове на тъмнина и невежество, изпъстрено с кръв, догми и болка.
Частица от филма Агора за Хипатия. Един велик филм по действителен случай, за една велика жена астролог, живяла в зората на най- тъмните векове.