Време на пандемия

Пандемията, която обхвана целия свят е объркващо и плашещо положение за милиарди хора на планетата. Тук няма да говоря за паниката и страха на хората, като ги поучавам, че тези чувства не са от Бога. Това ми звучи доста неадекватно в такъв момент.
Но бих посъветвала да запазим спокойствие и надежда.
Много хора са болни и към днешна дата милион и половина  човека загубиха живота си, но и доста хора оздравяха за наша радост. Ако скоро не се промени нещо в света, броят на болните, мъртвите и починалите ще расте. Тази криза поражда сериозни етични, логични и медицински въпроси.  За хората, които са духовни, се пораждат допълнителни въпроси. Защо се случи това изпитание на човечеството? Причина винаги има и според мен, тя се корени в начина ни на живот. Човечеството разкъса връзката си с Природата – майка. Твърде много вземаме от нея, твърде малко даваме. Балансът между вземане и даване е напълно нарушен. Твърде много убиваме и консумираме, без наистина да имаме нужда от това. Човечеството е на кръстопът и има само две възможности. Или да поеме по пътя на доброто и разумното, или да загине. Защото ковид е само едно малко предупреждение за нас. Карма, която се стовари на плещите ни. Вселената обича баланса. Ако нещо наруши нейният баланс, всичко се срива. Повярвахме ли си твърде много? Смятам, че да. Ковид дойде да ни покаже, че сме твърде крехки и всичко, което имаме, е по волята на Небето, но то също толкова бързо може да ни го отнеме. От край време се знае, че човекът, природата, небето и Бог са взаимосвързани и неделими. Човечеството забрави този закон и реши, че може всичко. Може да погубва разнообразни животински видове, да изсича дърветата, да отравя реките, да съсипва плодородните земи с пестициди, да обезлесява хиляди хектари земя. Човекът реши, че може да изсмуква жизнените сокове на Земята, от алчност, без всъщност това да му е нужно. Човекът дотолкова си повярва, че изпрати кола в космоса, просто така за удоволствие и от суета, без да си дава сметка за боклукът, който стоварва дори извън нашата планета. Това не го задоволи, той опаса цялата земя в сателити, посегнахме и  на децата и ги осквернихме, бъдещето на тази земя. Вярвайки в своята оригиналност и иновативност, без да осъзнаваме мащабите на своята мерзост, ние творим само зло и много малко добро. Наистина причините да стигнем дотук са многообразни и ако опиша всички, няма да има край тази статия.  Медици и учени се видяха в чудо и изпаднаха в недоумение от характера на ковид. Той буквално действа като разумно същество. С едни е мек и безсимптомен, към други е строг, към трети е краен и жесток, а към не малка част – безпощаден. Той към всеки действа индивидуално, нетипично за държание на вирус. Нищо не става на земята, преди да е станало на небесата, казва Хермес. Имаше много индикации, че човечеството е изправено на ръба на пропаст и само мъдрост, разум, доброта, любов, далновидност и смирение могат да го измъкнат от тази надвиснала опасност. Време е да се вземем в ръце и да съдействаме за промяната, която ни се налага. Трябва заедно всички да се обединим в името на децата ни, нашето бъдеще, в името на любовта и справедливостта и да сложим край на нашата ексцентричност и желания да притежаваме. Като краен наивник в доброто, все пак съм силно повлияна от Юпитер и Венера в Риби, пожелавам на хората и на себе си -небесни благословии и други прекрасни неща, но водолейският ми Меркурий, ми нашепва, че за да има светлина, първо трябва да има мрак и само преодолявайки мрака с разум, ще стигнем до заветните пътеки на духовната ни еволюция. Да бъде! 

 

СПОДЕЛИ
  • 101
    Shares

Leave Comment