Когато започнах да изучавам и чета трактатите на древните астролози, аз долавях една и съща философия, която те следваха. Те всички изповядваха стоицизъм, особено забележимо при Валенс.
Стоицизмът е философско течение, развито след смъртта на Платон и Аристотел. Академията е основана от Зенон от Китион през IV-III век пр.н.е. Това философско течение е било модерно по времето на Валенс, но той като че ли е погълнат от него или поне аз така го почуствах, докато четях неговите възвишени слова за съдбата, неизменността и свободната воля. Съгласно стоиците човешката съдба е фиксирана и свободата се състои в мъдростта да се приемат събитията добри или лоши. Този принцип е неизменен и неотменим. Валенс ни казва:
“Съдбата определя на всеки човек неизменна поредица от събития, с безкрайни възможности за добри и лоши последици. Чрез използването на тези възможности два самостоятелни Бога- Надеждата и Богатството – помощниците на Съдбата управляват човешкия живот и правят възможно за него да понесе решенията на съдбата използвайки принудата и измамата.”
Днес много астролози определят това течение или вяра като фаталистична предопределеност. Но и доста съвременни астролози традиционалисти вярват, че класическата прогнозна астрология се основава на вярата в неизменната съдба, както се преподавала във философията на стоиците. Аз също съм една от тях, защото достигнах до същата философия от опита си. Ние четем във Валенс, че астрологът трябва да бъде войник на съдбата и да приеме безропотно волята на Небето, а във Фирмикус Матернус има вдъхновяващо въведение, където той казва, че не е честно добрите хора да страдат, а нечестивите да имат светло бъдеще, но има друга воля извън нас и ние не можем да и противодействаме, защото това е съдба.
“Невъзможно е с молитви и жертви да преодолеем това, което е предопределено от началото от небето или да се спечели нещо повече от писаното от горе, заради нечия симпатия. Това, което е дадено ще дойде дори и да не се молим, което не е дадено по съдба няма да стане дори и да се молим. ” Валенс
В този абзац от Валенс, става ясно, че той твърдо е вярвал в съдбата такава каквато е написана в хороскопа на всеки един от нас.
Въпреки това, нито един от първоизточниците от I век пр.н.е. не обелват и дума за свободната воля, защо?
Анубио, Петозирис, Нехепсо, никой от тях не е казал нищо за съдбата или свободната воля или просто ние не сме достигнали до тези техни мисли, поради унищожителното заличаване на знание през вековете. Дали и те са имали същата представа за свободната воля като Валенс и Фирмикус Матернус? Древните астролози са били обучавани във философски школи, били те платонически, питагорейски или стоически, но не всички са били стоици и са вярвали в абсолютната предопределеност на астрологичната карта. Освен това, основателите на астрологията никога не са си направили труда да посочат причината, поради която астрологията работи. Те ни оставиха един готов техен труд и знание, извлечено от многогодишна практика. И така, не знаем дали те са вярвали, че съдбата е била повече или по-малко важна от волята на хората за тях. Плотин, автор от третия век след Христа, приема, че планетите могат да се използват за да се правят прогнози, но че родителите, средата и образованието имат също голяма сила. Аз смятам, че това е така, но то в хороскопа и това е предопределено. В какво семейство, дом и социален статус ще се роди човека също е записано в аналите на хороскопа на всеки един от нас. Изборът на душата направен преди въплъщението, би показал в хороскопа всички тези възможности добри или лоши. Нашата свободна воля се състои единствено в хоризонтала и вертикала на осите в хороскопа. Тост ние може да се движим нагоре или надолу по наш избор само там. Какво имам предвид. Да вземем един човек, който се е скарал с някого, например свой приятел. Той има няколко възможности пред себе си. Той може да остави нещата такива каквито са, може да напише мило извинително и опрощаващо писмо до приятеля си или да се озлоби още повече срещу него.
В нашата воля е да бъдем груби или добри, прощаващи или не, въпреки ситуациите пред които ни изправя съдбата. В нашата воля е дали да ядем или да се къпем в определен час. Дали да хванем кормилото на живота си, когато дойде буря или да се оставим на теченията да ни отведат където поискат. Това са възможностите на свободната ни воля. Ние избираме само дали да вървим нагоре по оста на хороскопа ни или надолу по нея. Пътят, по който изберем да тръгнем е в нашата воля, но само начертания от силата на звездите. Пътят ще ни отведе точно там, където трябва, независимо кой от всички възможни ще изберем. Как ще го извървим, какво ще мислим, какво ще говорим, това е в човешката сила и воля. Резултатите не са наша работа, защото те са предопределени. Като че ли кръста на хороскопа, съставен от четирите оси, символизира единствено свободната ни воля и предопределя, според нея съдбата ни по- нататък. В един друг живот или в друго време. Тоест дали да правим добро и да вярваме в него издигайки се нагоре по хоризонтала на нашия хороскоп или да не го направим и да вървим надолу спускайки се.
Ако по никакъв начин космосът и съответно съдбата не е определена, то астролозите не биха могли да предвидят и предскажат нито едно събитие, защото за всяко зло, нашата свободна воля щеше да се намесва и да го предотвратява. Следователно ние нямаше да познаем злото. А то не е така, астрологът борави с времето и специфичните конфигурации в хороскопа, които се проявяват в конкретни събития. Съдбата е предопределена, а свободната воля има много малки проблясъци в нея.
В митологията на орфиците силата на съдбата се появява като Ананке, която олицетворява неизбежната необходимост, за която Валенс отделя време да обясни в неговата Антология, той определено е симпатизирал и на орфическите мистерии. На необходимостта са подвластни богове и смъртни. Тя представлява змия, която е преплетена с вечния си спътник Кронос (Сатурн), повелителят на времето. По този начин времето и съдбата са се отъждествили във вселената, пораждайки всичко. Ананке е майка на трите Мойри, които разпределят съдбата на родените и определят дължината на неговия живот. Ананке е естествен спътник на Юпитер. На картинката виждате Ананке с трите си дъщери Мойрите.
Уикипедия ни казва следното за Ананке: Ананке (на старогръцки: Ἀνάγκη, Ananke) в древногръцката митология е богинята на съдбата, която се разпорежда с живота на всички хора – върти вретеното на човешкия живот и посредством мойрите (трите си дъщери според някои източници от Зевс) – Лахесис (хвърлящата жребия), Клото (предящата) и Атропос (неизбежната), изплита нишките и предопределя съдбата на хората, която всеки следва неотклонно в живота си.
В римската митология получава името Necessitas.
СПОДЕЛИ