Даровете на астрологията

Изучаването на астрологията е дълъг и труден процес, но за учащите тази древна дисциплина най- големият дар е разбирането на небесните цикли,  тяхната изява, развитието им и какво ги поражда. Времето, което ни управлява така властно и стриктно е подвластно на Сатурн- строгият учител на прага, а циклите се ръководят от времето. По този начин, ние астролозите можем да успокоим всеки човек, освен умиращия, че трудните времена ще отминат и ние отново ще бъдем щастливи един ден, когато неблагоприятното време отмине, защото нищо в този свят не е вечно, дори и циклите. Те идват, развиват се, а после отшумяват, само за да дойдат нови, но вече в друг знак, в друг градус и декан, с нови уроци и предизвикателства. Но всеки от нас знае, че всичко, което е подвластно на времето отмира. То се повтаря през различни интервали от време, но не е вечно. Затова мъдрият Еклисиаст прозрял тази истина, възкликва:
 
Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.
 
На земята трайно се оказва единствено времето.  Няма човек на земята, който да не е преживявал трудно време, да не е бил болен, самотен, финансово притеснен, засипан с проблеми или тъжен и тези неща са свързани с циклите в нашия личен хороскоп или светски, когато ние астролозите разказваме съдбата на света. Тези трудни времена са отразени чрез аспекти, които се активират по това време, карайки ни понякога да изпитваме ужас и страх от живота. Астрологът знае, че всички аспекти, които се изявяват на небето, не причиняват действителните трудности, които ни се стоварват на главите, но те ги отразяват надолу към земята, а от тук и изявата им на сцената на живота. През вековете човечеството е преживявало не една криза, но родените сега за първи път усетихме какво е трудно от началото на 2020 година. Нашите трудности започнаха на тема здраве и се развиха в икономиката, социалния живот, културата и политиката. Както може да се види до един сме засегнати от това, но има индивиди, които са засегнати и на личен план- загуба на близки хора,(аз самата съвсем скоро загубих скъпа приятелка от ковид) загуба на работа, болка, болест, безпаричие и несигурност, страх, гняв, безпокойство. Всички ние се питаме какво ще се случи накрая, ще свърши ли всичко това, кога и как. Някога въобще ще видим ли отново бял ден. Виждаме и променящата се природа. В един ден се сменят няколко сезона, бури, наводнения, изригването на почти всички вулкани на земята, многобройните земетръси, свлачища и странни атмосферни влияния и мрачни предчувствия, още повече ни карат да се чувстваме  потиснати.
През 2020 година в небето се разигра истинска драма между планетите и оттогава не сме видели и ние бял ден, в който да излезем спокойно навън без да носим маска, без да мислим пипнахме ли онази врата, без да се дезинфекцираме, ще се заразим ли, защото сме били в по- близък контакт с приятел. Харесва ми мисълта, че  
възходите и паденията в живота ни са тестове и нашите проблеми не идват, за да ни смачка Бог, а са възможности да учим и да се извисяваме духовно.
 
Всичко, което преживяваме си има обяснение. На небето се задействаха най- големите малефици и взеха управлението над света. Плутон, Сатурн, Уран и Марс въобще не бяха мирни. През цялата година образуваха различни негативни аспекти, които са трудни, неудобни, разрушителни като енергии. Освен тях имахме и цели 6 затъмнения, които оказват влияние над земята най- малко за две, а понякога и три години напред. 
 Нека да обрисуваме Плутон- Хадес, богът на подземното царство. Той винаги носи големи сътресения, трансформации, душевни кризи, земетръси, смърт и неконтролируема енергия след себе си. 
Уран като Бог на Небето е свързан с внезапните, неочаквани и разтърсващи промени, които ни идват като гръм от ясно небе.
Марс е свързан с кръвотеченията, заразите, гневът, яростта, връхлитащите ни нещастия. Това са трудните му изяви, всяка планета има и положителни и в случая с Марс това е смелостта, доблестта, защитата, но тук тяхната проява е откъм негативната им страна. 
Сатурн е известен сред астролозите като голямото зло. Планетата на страха, сълзите, мъката, болката, края на нещата, смъртта, границите,  старостта и да не забравим -времето. В астрологията съществуват четирите елемента, които съставят нашия свят. Вода, въздух, земя и огън. Сатурн е известен с това че е сух и студен, защото е твърде отдалечен от Слънцето. Уран и Плутон и Марс също са също сухи и студени, с изключение на Малкото зло Марс, който е много горещ и много сух.  Не е трудно да се досетим, че балансът между четирите стихии е нарушен. 
 
Тук имаме много сухота като цяло, повече студ и малко жега, което отразяват планетите към нас. Сухото в астрологията е свързано с разделянето на всички неща и след като ги раздели, после ги прави чупливи, много крехки, поради което те се разпадат. За разлика от това влагата означава гъвкавост, но тук нямаме никаква влага, а само изявена концентрирана сухота. Така че можем да кажем, че в момента сме обхванати от нея.  Представете си една изсъхнала пръчка как дори от само себе си се цепи на парчета, това се случва и в нашия свят в момента, това се случва с всички нас като отделни индивиди.
Разделени морално, телесно и умствено, ние просто изявяваме енергията, която планетите отразяват към нас. Всички ние изсъхнали, се отбраняваме от всичко и всеки в момента, като създаваме още повече смут в света. Трябва и дори е наложително да 
 отворим сърцата си, ако искаме да преминем през всичко това по- безопасно. Но преди да го направим, първо всички ще бъдем пресушени, за да  умре в нас всичко онова, което е било, а след това да направи място на нови усещания, чувства, емоции, приоритети. Разделянето е нужно, за да се разделим с онова, което досега ни е пречило да отворим сърцата си.
Никое човешко същество не е в състояние да работи съзнателно с колективните енергии на Уран и Плутон. Който мисли, че може е наивник. Понеже тези планети изразяват колективното и са задействани като хронократори на времето, то е ясно, че в момента те работят върху всеки един от нас, изсушавайки ни, те изтриват стари навици, зависимости, порядки и е най- естествено това да поражда у нас едни много болезнени и дори мъчителни състояния.  С планетите никой земен човек не е в състояние да се бори. Единственото, което можем да направим е да им се отдадем и приемем без съпротива болезнените промени, които настъпват в нас. Повярвайте ми, веднага ще усетите облекчение. Това е трудно време на мнима или реална смърт- сухотата е всъщност израз на смъртта и края на всяко нещо. Тревата изсъхва, всичко в природата съхне, дори човешкото тяло изсъхва, преди да се разпадне. За да умре нещо било чувство или нещо от нашия материален свят, първо изсъхва. 
 
Сухотата в астрологията винаги създава и калциране и чупливост на артерии и вени, а от това и многото тромбози, които се получават от ковид, независимо ваксина ли е или болест. Особено Сатурн и Марс правят тези бели на кръвоносната ни система, затова и трябва да внимаваме да поддържаме телата си в баланс. С енергията на Сатурн не че можем да работим на сто процента, но е повече възможно, понеже той не е колективна планета каквито са Уран и Плутон. Сатурн е планета, която носи скръб, болка, мъка, ограничения. Той донесе сълзите и болката на човечеството.
Но Сатурн какво иска от нас?
Той иска на всяка цена да станем отговорни, дисциплинирани, да усетим времето у нас, да поемем на плещите си отговорността, за да можем да се изявим в света, чрез мечтите и творческия си потенциал. Това са все неща, които са заложени във всеки един от нас. Неговата цел е чрез мъката да ни накара да усетим, че сме дошли на този свят да изпитаме болка, далеч от духовния ни дом. Значи той ни насочва към онази част от нас, която е нематериална- нашата душа. Ние хората недоволстваме защо има ограничения, защо пътуваме трудно, защо не можем да посетим приятелите си, ресторантите, дискотеките, но истинския проблем седи именно в неудовлетвореността, че сме се въплътили в един ужасен свят, изпълнен с несправедливост, сълзи и болка, толкова далеч от дома. 
Съвсем скоро се качих на Плана, усетих порив бавно да започна да се  подготвям за смъртта, тя все един ден ще дойде, затова и често си мисля за дома ми отвъд. Покатерих се на един баир и погледнах красивите склонове на Витоша от там, чистия въздух, който изпълваше дробовете ми, песента на птичките в далечината, невероятната  духовна тишина, ме отведоха в мислите ми към дома. Тези мисли, които не ме плашат, а напротив ми дават покоя от който имах нужда в този момент, ме накараха да се замисля кое ги поражда. Плутон ни доближи до идеята за смъртта толкова много, че сигурно няма човек, който да не я чувствал през последната година да диша зад гърба му по един натрапчив начин. Но в това няма нищо страшно!
Тези енергии имат за цел да ни освободят от страха, от тъгата, мъката и болката, чрез трансформация. Това именно усетих вчера на онзи баир, загледана в билото на планината. Защото емоции като страх, смърт, болка карат психиката ни да замръзне от ужас. Но когато толкова близо е била смъртта и болката до теб, в крайна сметка започваш да свикваш, а после и да приемаш, а приемеш ли, това е освобождение, чрез криза. Това е целта, това иска Бог да осъзнаем. Че сме деца на Небето. 
Кое е нещото, което е противоположно на сухотата- ами влагата или сълзите. Когато се освобождаваме от болката, ние често плачем. По този начин се облекчаваме от състояния, които дори не си признаваме, че изпитваме.
Например човек ако е в депресия, твърди, че не е. Ако питаме тъжен човек, тъжен ли е, често казва – добре съм, всичко е наред. Сега вече не бихме могли да се крием под маската на привидното спокойствие и щастие. Всички преживяваме колективно освобождаване от емоциите, болката и загубата, чрез сълзите.  Онази колективна скръб, която сме трупали през годините, е нужно да се освободи, за да ни пречисти и подготви за един невероятен духовен път, пред който сме изправени като човечество.
 
Ние хората обичаме да търсим винаги виновен за нашата болка, така правим и сега, но това е грешка. Това ще ни създаде още повече проблеми. Във времена на несрета, на повърхността винаги излизат най- грозните черти от човешката природа. Войни, разрушения, омраза, лъжи, гняв, расизъм, насилие, жестокост-грозното лице на тъмната човешка природа винаги избуява в такива смутни времена. Да търсиш виновния за нещо е равносилно да изпитваш гняв и омраза, а това  създава предпоставка  да се влеем в потоците на малефиците отново и отново, без да научим уроците им. Гневът вкоравява сърцето и ни отдалечава от освобождението, за което така жадуваме.
 
Хората трябва да осъзнаят, че социалните, икономическите и културните промени са винаги срещани в края на една епоха, по това се познава, че нещо си отива безвъзвратно. Отворете който и да е древен трактат и ще осъзнаете това правило. Древните текстове са пропити от мъдрост и светлина и от тях може да научете много. Затова трябва да отворим сърцата си и да оставим промените да влязат в сърцата и умовете ни, без да се противим. Не се противете на настъпващите промени у вас и в света. Разширявайте се, разширявайте се, разширявайте се! Само по този начин, ще преодолеем трудностите и ще стъпим на една по- здрава почва. В противен случай съдбата ще ни върти като барабан на пералня, докато разкъса всяка вкоравена и ненужна мисъл в главите ни. Докато ни избели, така че да не се познаем. 
СПОДЕЛИ
  • 71
    Shares

Leave Comment