От както съществува астрологията, астролозите се чудят кой е истинският момент на раждането на душата и кой от двата хороскопа е важен, този на раждането или онзи на зачатието. На този въпрос древните астролози са ни отговорили. Порфирий, който е живял в III-IV век, ни дава точно указание за това и сега ще се опитам да го обясня разбираемо. Неговото знание идва от халдейците, които са основатели на астрологията.
В послание до Хавър на Порфирий, четем следния цитат. Тук искам да спомена, че изказът на древните, не прилича никак на нашия в днешно време. Затова много хора не разбират какво те са искали да кажат и се отказват да учат от древните. Ще се постарая да запазя точният смисъл на думите, но да стане малко по- разбираемо за вас, а накрая, ще опитам да обясня и цитата.
-
Ембрионът се оформя преди разумният характер на тялото, той се нуждае от тяло, за да го одухотвори, защото само чрез него, се дава специална душа, която да изпълни това тяло със съдържание.
-
Халдейците казват, че в източната част на небето, тече вечният божествен поток, който задвижва света и го върти непрекъснато. Този поток оживява всички същества(още неродени), които предстои да се родят по света, като им изпраща души, подходящи за тях. Затова древните ни казват, че всяка стъпка на изток, е входна врата за душата. Каналът през който диша Вселената-изпълнена със сила и мощ. Този канал се нарича център и хороскоп. Освен това, всяко същество, което е излязло от утробата на майката или се появява по друг начин, е способно да се превърне в живо същество чрез съприкосновението си с този невидим живителен поток, който се излива към него. Затова този живителен източен център, се нарича „мястото на живота“. Това съприкосновение се случва, точно в момента, когато атома семе бива изхвърлен от силата на този поток. И така той остава във въздуха все още неодухотворен до самото раждане. Точно този момент астролозите изчисляват като белег на зачатието.
Това е така, защото в този момент потокът се адаптира към новороденото, понеже бебето има способността да го приеме. Бебето не би имало способността да го приеме, ако в момента на зачатието не бяха положени основите на ембриона. Споменах тези учения, защото още от древни времена преобладава поверието, че оживяването настъпва след освобождаването на плода, след самото раждане. Въпреки това, след като отбелязахме, че Вселената е съгласувана с частите си, не бива да забравяме, че това е като с нотите. Когато тонът е в съгласие със средата, запазва хармонията на октавата. Ако е твърде хлабава или прекалено стегната тази среда, тонът се отклонява от двойното съотношение. Същото се случва с ембриона в утробата. Ембрионът се подготвя за примирие с душата. Докато душата и ембриона не се съгласуват, човек не може да се роди. Веднага щом се споразумеят, тялото става собственик на душата и навлиза в него. Но докато те не се слеят, душата отсъства от него. Животът на душата е невъзможен без тялото (въпреки че Вселената е препълнена от души);
След текста става ясно, че ембрионът в тялото на майката няма душа. То се управлява единствено от природните сили.
Бебето получава душа само след като напусне майчината утроба.
Божественият поток, който изпраща душата към тялото на детето, се намира в източната част на небето, поради това източната част или така нареченият център става Асцендента и ще се нарича „мястото на живота“ на родения. Душата е тази, която оживява тялото. От което следва, че истинският хороскоп е онзи, в който за пръв път бебето поема кислород. Хороскопът на зачатието е вторичен и той може да ни насочи само до въпросите свързани с тялото на човека, понеже зиготата е оформяла тялото на детето, но не и душата му.