Поздрави, още Неродени, сега заспали в тъмната утроба на бъдещето. Поздрави от нас, които някога бяхме като вас и които един ден и вие ще бъдете. Ние също се надявахме, страхувахме, съмнявахме и вярвахме. Избрахте ли вашият подарък от миналото към бъдещето, какъв бе той? Златни съкровища, пазени от царете? Ярки бижута, обичани от кралиците? Все още ли е толкова важно за вас богатството? Ако това би бил вашият избор преди всичко друго, ние сме разочаровани, тъй като трудът ни е бил напразен.
Бихте ли предпочели тайната на живота и на вечната младост? Толкова ли сте се променили от тези, които живеят и се смеят днес, без мисъл, обърната само към бъдещето?
Това нещо, което изглежда толкова желано, ако беше ваше, бихте ли го оценели? Никога ли няма то да бъде унищожено?
След като получите всичко това, ще бъдете ли благодарни за него, след като минат хиляда години?
Отговорът би бил “да”, ако този живот беше всичко, началото и краят, завършен сам по себе си. И ако този живот няма никаква прелюдия, въведение в нещо безкрайно по-голямо.
Чудим се дали загадката все още е неразгадана, а тайните на вековете все още е добре пазена, известна само на малцина, дори когато вие четете този текст?
Колко поколения са минали без напредък? Дали човечеството все още лежи пасивно като плаващи трупи в морето на духовна апатия, блъскано назад и напред от променливи ветрове и противоречиви течения, без никакъв напредък?
Бихме ли могли да ви оставим знанията, които да ви позволят да живеете живот без труд, заобиколен от лукс и удоволствие; или магически камък, удовлетворяващ всяко ваше желание, лечебна отвара, или способността да летите, или да знае всички неща на Земята, това би ли задоволило желанието на сърцата ви и би ли осъществило мечтите ви?
Ние, които лежим толкова назад през вековете, сме надминали подобни дребни стремежи. Не е по силите ни да ви дадем тези подаръци и дори и ако имахме тези възможности, пак не бихме ги дарили. Щяхме да ги задържим, защото ако подаръкът не носи полза, по-добре да не се дава.
С мъдростта на вашето поколение ни кажете кое от споменатите неща (по- горе)ще ви бъде от полза или дори ще се окаже добро за вас? Или все още сте в неведение за вашата истинска същност и нужди?
Кой си ти, как говориш и се обличаш ( изглеждаш ли външно като нас?). Не можем да знаем или да си представим това. Ние знаем само, че сте наши братя и пътувате по пътя, по който някога ние стъпвахме. Споделяме една съдба и имаме една и съща истинска цел, макар че повечето от вас във вашето време, не знаят кои сме ние.
Както и при вас, животът ни бе изпълнен с проблеми и трудности, редуващи се между мрак и светлина. Навярно също като нас, се чудите какво ви очаква накрая. Вие също сте жертва на заблудите на Земята; вие също намирате Истината и Съвършенството извън обсега ви и вие също се стремите към красота и доброта. Тези неща, ние знаем за вас, чеда на бъдещето, тези неща ще пребъдат, защото в противен случай, вие не бихте съществували.
Вашите нужди не се различават от нашите, но знаете ли сега със сигурност какви са те? Вашият живот служи на същата цел, вие сте част от един и същ модел, управлявате се от едни и същи импулси и нагони, но знаете ли защо и с каква цел? Знаем, че не сте сигурни за това, което се крие отвъд завесата на смъртта, тъй като тези тайни не могат да бъдат дадени, докато човекът си остава просто човек и несъмнено като нас се луташ и между съмнение и вяра.
Вие, нашите неродени още приятели, независимо от обстоятелствата ви в живота, вие сте деца на миналото и наследници на тези, които са живели и починали. Вярваме, че нямате причина да упреквате онези, които някога са управлявали имотите ви. Но каквото и да мислите за наследството, не можете да го оставите настрана, както и да се откажете задълженията на живота. Може би ви носи щастие сигурността, спокойствието и изобилието, които никога ние не сме имали. Ако е така, това ще остане непрочетено, защото за вас това би било нищо повече от някакви пусти думи, които нямат никаква цел. Ако имате толкова много, ако имате напредък, нищо, което бихме могли да ви дадем, няма да бъде от полза. За пътешественика знанието за миналото е безполезно. Ако това е вашето положение, ние ви приветстваме, ние се гордеем с вас, нашите достойни деца на светлината, заченати в дълги тъмни години, в които работихме и разорахме собствената си къса бразда. Добре сте се справили и най-великата ни радост би била да застанем до вас, докато екзалтирано посягате към коронясващата слава на Божественото. Вие навярно няма да сте по- просветени от нас, и в този случай приемете нашето предложение в знак за нашето желание да осветим името на онези, които са ви предшествали, защото ако останете в духовен мрак, вината ще е наша, а не ваша. Ще ви дадем тайни книги, които съдържат натрупана реколта от Мъдрост и Истина, събрани от поколенията. Хлябът и маслото, които ни поддържаха и никога не намаляха. Нека ви служат във вашия ден както нас ни обслужваха. Преди всичко, нека бъдете достатъчно просветени, за да ги получите, тъй като днес сме преследвани заради нашите книги и повечето, които ги ценят и пазят, вече са мъртви. Можем само да изпращаме тези книги към земята и съдбата, като вярваме, че те ще дойдат в подходящото време при поколенията. Тези книги, които ние предаваме на времето, са написани под ръководството на откровение и вдъхновение. Те съдържат Истината, затова тяхното послание не може да бъде заличено от времето, защото Истината е вечна младост. Ние не претендираме за абсолютна точност в твърденията си, защото са възможни погрешни тълкувания, понеже думите са крехки пратеници (на мисълта). Също така няма да можем да знаем как тези, които възкресяват книгите, ще се справят със съдържанието. Те са написани с начетеност, известна само на учените, но учението се променя с поколенията. Тези книги са славното въплъщение на Вечната истина, но думите и изразите са недостойни дрехи, така че погрешното схващане и неразбирането не са невъзможни. Думите са слуги на тази земна смъртна сфера и когато са призовани да служат на царството на по-големите неща се оказват недостатъчни. Затова не бъдете като дребнавите от нашето поколение, които казват: „Буквите са погрешно поставени и думите се използват зле. ” Те разглеждат старателно всяка тревичка, но не успяват да открият каква е целта на поляната. Такива хора нямат прозрение и виждат само оголените думи, като казват: „Те ми казват всичко, няма нищо друго “.
Имаме поговорка:” не съдете за мястото на обучение по неговите тухли “.
Мъдростта, бидейки вечна, ни казва, че без съмнение тази поговорка ще важи не по-малко и за вашето поколение. И така, О, Неродени Непознаваеми, ние смирено предлагаме дара от миналото, който иначе не бихме могли да предадем. Ако сте напреднали далеч по пътя към величието, това няма да има стойност за вас; но ако все още се шляете или сте се заблудили, изгубили се в илюзорните мъгли на светския живот и никой не отговаря на вашите викове, тогава вземете тази ръка простиращи се от миналото. Ще ви води вярно и добре.
През поколенията хората са били преследвани, страдали и умирали така, за да надделее Истината и Добротата, помнете ги! Ако светът е добър, значи вашият мир и удоволствия са донесени от техните жертви. Ако не е, тогава трябва да се борите със себе си, за да го направите добър. Със сигурност никакви мъчения и ужаси във вашите дни не биха могли да надхвърлят миналите! Сбогом, неродени, с тези няколко думи, с които тръгнахме от деня на миналото до нощта на бъдещето. Засадили сме семето, ще порасне ли или ще изгние в земята? Каква реколта ще произведе? Не можем да знаем. Нека съдбата да се справи с него както иска, събрахме семето, засяхме го, като го пазихме с голяма грижа. Засадили сме добре, не можем повече. Нека животът се справя по-добре с вас, отколкото с нас. Нека никога не ви бъде отказана утешителната ръка на надеждата. Сбогом!
Превод: Ади Христова
СПОДЕЛИ
- 30Shares