ПЕСЕНТА НА ДУШАТА

ГЛАВА СЕДEМДЕСЕТА

ПЕСЕНТА НА ДУШАТА

“Аз съм спящият, събуден от сън. Аз съм семето на вечния живот. Аз съм вечната надежда на човека. Аз съм издънка на Божествения Дух. Аз съм душата”.

“Аз съм от началото на времето и ще бъда завинаги. Аз съм план, вплетен в основата и вътъка на сътворението. Аз съм неразрушимата същност на живота. Аз съм съкровището на надеждите и стремежите на човека, хранилището на изгубената обич и сбъднати мечти “.

“Преди време не осъзнавах духовния си потенциал, обединен с Върховния Всичко. Откакто времето започна, бях в спящото море на духа и чаках да бъда въвлечена в отделно тленно въплъщение.

Сега, макар че обгръщащото ме смъртно тяло се разпада , оставам вечна и безсмъртна. През всичките приливи и отливи на живота, каквото и да е определила съдбата, аз оставам вечното бижу на вековете, невидимо за смъртните очи и недосегаемо от смъртни ръце “

“Аз съм вечната невеста на смъртните хора, винаги очакваща пробуждащата се целувка, шепота на разпознаването.

О, същества от свежест, не ми отказвайте; нека не живея в уединението на забравата, оставена сама, нежелана и без внимание. Дръжте ме при себе си както любим държи любимата, протегнете ръка отвъд земните неща и целунете устните, които са вечно ваши. Погледнете отвъд сферата на земните противоположности, отвъд дребнавостта на придобивките и притежанията. Хванете ме и  завладейте, вашата вечна и отзивчива душа ” .

„Няма да ме намерите там, където бушуват емоционални бури или където чувствените бури внасят смут и безпокойство. Първо ги покорете, тъй като ви очаквам отвъд, в тишината на тихите води , сред тишина и спокойствие, само там ще отговоря на пробуждащата целувка на признанието “.

“Не ме пренебрегвайте, о, мои възлюбени, не ме петнете; защото аз идвам при вас като безценно съкровище. Нося красота и невинност, веселост и пълнота, благоприличие и внимание, бижу на скрито съвършенство. Вие сте в преследваните от демони места на мрак и ужас. Аз съм ваша, по-близо до вас от всеки любим човек на Земята. Ако ме отблъснете, ще сляза в гибелта на тъмата, за да бъда очистена и пречистена от покварата на вашето докосване. Най-доброто, на което мога да се надявам тогава, е да бъда дадена на друг “.

“Аз съм възвишеният носител, който очаква повелята да понесеш истинското си Аз към съдбата на твоята слава. Може ли някой да бъде толкова глупав, че да не ме обича? Без да се движа, аз съм по-бърза от мислите, понесена на небесните криле,  надхвърлям далеч обхвата на смъртните сетива. Пия от извора на живота и се храня от полета на вечната енергия “.

“Какво сте вие, възлюбени мои, нещо мимолетно, направено от глина? Прах от прахта, дарен живот чрез искра от вечния пламък. Аз самата не съм повече от развиващ се потенциал. И все пак заедно сме толкова велики, че Земята сама по себе си не може да ни задържи, ние я превъзхождаме, за да достигнем до сферите на божествеността. Вземете ме, събудете ме, признайте ме, ценете ме и аз ще ви пренеса в царствата на славата, невъзможни за Земята “.

“Аз съм затвореният пленник, копнеещ да върне своята свобода на безкрайното. И все пак, поради моята човешка любов, изпитвам сърдечна скръб по неща, които отминават. Но знам, че отвъд болките, присъщи за пребиваването в долината на сълзите, блести славна дъга на надежда и радост. Има място за постоянна любов, в центъра на безкрайното;  но ме цените и няма да ни бъде отказана проява и изразяване “.

“Аз съм създадена, по закона на духовната гравитация, стремяща се към единение с Вселенската душа и не мога да избегна връщането си там, както смъртните елементи на човека  не могат да избегнат превръщането им в прах. Човек вижда славата чрез отразената светлина на славата вътре в себе си, той познава любовта по любовта в себе си. Слънцето се вижда от светлината на слънцето, а не от някаква светлина в човека. Човекът вижда духа от светлината на духа, а не от светлината в неговото смъртно Аз, само със светлината на духа може да се запали духът на човека “.

“Аз съм в мир, когато съм будна за общуване с моя Бог. Радвам се, когато съм възцарена в съзнание и когато съм надарена с мъдрост и зрение, надхвърлящи това на Земята. Радвам се на общуването с голямата сфера, с която съм сроден. Радвам се на единството с Божествения Дух, откъдето дойдох. Аз съм твоето себе, и трябва завинаги да остана ценена. Когато чуеш моя шепот, оставяйки мислите си да живеят в мен, познавайки ме,  то цялата слава на по-големите сфери ще ти се отвори. ” 

“Аз съм онова, което чете това, което окото ти вижда, разбира това, което ухото чува, знае какво усеща ръката, вкусва онова, което слагаш в устата си, и долавя аромата на онова, което стига до носа ти.  Аз съм твоето съзнание, което знае и се радва на всички добри неща на Земята. Тези, които живеят в тъмнината на заблудата, не могат да ме познаят и за тях се губи най-голямата слава на живота. Всички схващания за красота, любов и доброта се дължат на съзнанието, обитаващо в мен. Когато замина от земното си обиталище, ще нося със себе си познанието на сетивата, както вятърът носи аромата от цветята “.

“Аз не съм елемент, нито някога ще умра. Веднъж пробудена за съществуване в съзнанието, аз никога не мога да се превърна в нищо. Аз съм вечната, която не умира,  дори когато животът напусне тялото. О, повикай ме, събуди ме от сън с целувката, даряваща съзнателен живот. Нека не лежа незабелязана, увита в тежката мантия на вечен сън, безсънен, непознат “.

“Аз съм неразрушима. Огънят не може да ме изгори, мечове не могат да ме осакатят или водата ме удави. Когато барабанът бие, звукът, който издава, не може да бъде хванат и задържан. Както този звук, така и аз, като излетяла нота, не мога да бъда уловена и задържана. Когато музиката излезе навън и се чуе, тя не може да бъда спряна или задържана. Аз съм нематериалното в материята, която очаква признание, но в моята собствена сфера съм същественото. Там познатата от човека материя не е по-съществена от зората, която тук е като мъгла “.

“Аз съм огънят на живота във всички неща, които дишат, и в съюз с дъха се храня с подхранващото вещество в храната, която храни тялото. Аз съм ядрото в семето в сърцето на всички. Аз пазя паметта и съм арбитър на мъдростта “.

„Тези неща са мои и винаги са с мен. Те са за мен това, което костите и мускулите са за тленното тяло. Будното и сънното съзнание. Осъзнаването на себе си. Петте сили на чувството и петте на активността.

Контролиращият дух, който е чувствително същество “.

“Аз съм живото съзнание във вас, аз съм познаваема. Нещата, които се виждат от окото и ароматите доловени  от носа, се получават от мен. Чуваните и усещаните неща са доловени от мен. Аз съм вътрешното същество, даващо всички решения, които трябва да се направят, въпреки че езикът не говори неща, които аз, душата и духът държим записани в паметта.

Всичко направено и предприето, като работата на ръцете и движението на краката, всичко се извършва в съответствие с моята воля “.

“Когато си тръгна, тялото без мен е безполезно като износена дреха, която се изхвърля  настрана. Вървим ли заедно, любими мой, ръка за ръка като любими? Връщам ли се у дома сияйна в гордостта на разцъфналото съзнание , или, изхвърлена и унижена, се връщам без чувствителност, памет или знание? Дали ще се върна, за да бъда посрещната с радост в светлината на славата, или трябва засрамена да потърся убежище в тъмнината? Аз съм твоя, мои възлюбени, правете с мен каквото решите. Вечно ще съм ваша “.

Превод: Ади Христова

СПОДЕЛИ
  • 59
    Shares

Leave Comment