Колбринска Библия

ТРЕТА ГЛАВА

Известно е, че историята произлиза от древни времена. Знае се, че не е имало едно творения, а две и пресъздаване отново.Този факт е известен на мъдрите. Те знаят, че Земята е била унищожена веднъж, след което отново се е преродила на второто колело на сътворението.   
 По време на голямото унищожение на Земята, Бог изпрати дракон от небето да дойде и да я обгърне. Драконът беше ужасен на вид, той завърза опашката си, издуха огън и  горещи камъни и беше нанесена голяма катастрофа на човечеството. 
  Тялото на дракона беше обгърнато от студена ярка светлина, а отдолу, по корема, имаше червен оттенък, докато зад него се влачеше дълга опашка от дим. Избълваше пепел и горещи камъни и дъхът му беше мръсен и смрадлив, отравяйки ноздрите на хората. Неговото преминаване предизвика силни гръмотевици и мълнии, които разкъсаха тежкото потъмняло небе, като Небето и Земята станаха горещи. Моретата се разхлабиха от люлките си и се издигнаха нагоре, изливайки се по земята. Чу се ужасна, пронизителна тръба, която заглуши дори воя на развихрилите се ветрове. 

Хората, поразени от ужас, полудяха от ужасната гледка в Небесата. Те загубиха сетивата си и се хвърляха, полудели, без да осъзнават както правят. Дъхът беше изсмукан от телата им и те бяха обгорени със странна пепел. 

След това всичко това отмина, оставяйки Земята обвита в тъмна и блестяща мантия, която беше грубо осветена отвътре.
Недрата на Земята се разкъсаха с големи гърчове и сътресения, виещ вихър разкъсваше планините. Вътрешността на небесното чудовище беше развързана в Небесата. Той се развихри в пламтящ огън, ревящ като хиляда гръмотевици; изсипа се огнено унищожение и натрупа гъста черна кръв. Толкова страховито беше това нещо, че споменът за него напусна човека, мислите му бяха задушени под облак на забрава. Земята повръщаше силни пориви с неприятен дъх от ужасна бездна, която се отвори в средата на земята. Злият дъх захапа гърлото, преди да побърка хората и да ги убие. Тези, които не умряха по този начин, бяха задушени под облак от червен прах и пепел или погълнати от бездните отвори на Земята или смачкани под разбиващи се камъни. Тези, които не умряха по този начин, бяха задушени под облак от червен прах и пепел, или погълнати от отворената паст на земята, или смачкани под разбиващи се камъни.  
Към първото небесно чудовище се присъедини друго, което погълна опашката на първото, но двамата не можеха да се видят наведнъж. Небесното чудовище царуваше и бушуваше над Земята, водейки битка, за да я завладее, но многото остриета на Божия меч ги разряза на парчета и падащите им тела разшириха земята и морето. 
По този начин първата Земя беше унищожена от бедствие, слизащо от небето. Сводовете на Небето се бяха отворили, за да извадят чудовища, по-страховити от всички, които някога са преследвали нелеките мечти на хората.
Жилищата бяха опустели, останаха само небесните камъни и червена пръст, но сред цялото запустение оцеляха няколко, тъй като човекът не може лесно да бъде унищожен. Измъкнаха се от пещерите и слязоха от планинските склонове. Очите им бяха диви, а крайниците им трепереха, телата им се тресяха и на езиците им липсваше контрол. Лицата им бяха изкривени и кожата висеше свободно на костите им. Те бяха като полудели диви зверове, завързани в заграждение преди пламъците; те не познаваха законите, като бяха лишени от цялата мъдрост, която някога са имали, и онези, които са ги напътствали, ги нямаше. 

Земята, единственият истински Божи олтар, беше принесла жертва на живот и скръб, за да изкупи греховете на човечеството.
Човекът не беше съгрешил на дело, а с нещата, които не беше успял да направи. Човекът пострада не само за това, което правеше, но и за това, което не успя да направи. Той не бе наказан за това, че допуска грешки, а за това, че не ги разпознава и поправя. 

Тогава големият балдахин от прах и облак, който обхващаше Земята, обгръщайки я в тежка тъмнина, бе пронизан от червен прах и балдахинът се понесе в големи облаци и бушуващи бури. Хладни лунни сълзи падаха заради бедствието на Земята и бедствията на хората. 

Когато светлината на слънцето прониза земния покров, къпейки земята в нейната съживяваща се слава, Земята отново позна нощта и деня, защото сега имаше време на светлина и време на тъмнина. Задушаващото небе се търкаляше и небесните сводове станаха видими за човека. Мръсният въздух беше пречистен и новият въздух облече преродената  Земя, предпазвайки я от тъмната враждебна празнина на Небето. 

Дъждовните бури престанаха да бият по лицето на земята и водите се успокоиха. Земетресенията вече не разкъсваха Земята, нито я изгаряха погребана от горещи скали. Сушата беше възстановена и стабилна, като придържаше здраво околните води. Океаните паднаха обратно на определените им места и сушата стоеше стабилно на основите си. Слънцето грееше върху сушата и морето и животът се обновяваше по лицето на Земята. Дъждът заваля още веднъж и облаци от руно се носеха през дневните небеса.

Водите се пречистиха, утайката потъна и животът се увеличи в изобилие. Животът беше подновен, но беше различен. Човекът оцеля, но не беше същият. Слънцето не беше такова, каквото беше, и луна беше в друг път отведена. Човекът стоеше в средата на обновлението и прераждането. Той погледна нагоре към Небесата страхуващ се от силите на унищожението, което дебне там. Оттук нататък спокойното небе щеше да крие ужасяваща тайна. Човекът намери новата Земя твърда и Небесата фиксирани. Той се радваше, но също така и се страхуваше, защото живееше в страх, че Небесата отново ще родят чудовища и ще се разбият върху него. Когато хората излязоха от своите скривалища и убежища, светът, който бащите им познаваха, изчезна завинаги.
Лицето на земята беше променено и Земята беше осеяна със скали и камъни, паднали, когато структурата на Небето се срути. Едно поколение опипваше в запустението и мрака и докато гъстата тъмнина се разсея, децата му повярваха, че са свидетели на ново творение. Времето минаваше, паметта помръкваше и споменът за онези нощи вече не беше така ясен. Едно поколение следва друго поколение и с напредването на вековете нови езици и нови приказки заместват старите.

Превод: Ади Христова.