Личността на учителя Папюс

 

XIX – ти век е белязан от появата на изключителни езотерици и духовни учители по земята. Ще спомена само част от имената, които посвещават живота си на изследване и развитие на духовното. Щайнер, Учителя Петър Дънов, Елена Блаватска, Кришнамурти и не на последно място  Папюс (Жерар Анаклет Винсент Енкаус), който разпространява западната доктрина по света. Всички те работят здраво за разпространението на духовността по света. Папюс е роден в Ла Кореня, Испания, на 13- ти юли 1865 година, под слънчевия знак Скорпион. Баща му е френски химик, а майка му домакиня, родена във Валядолид. Когато Папюс е на четири годишна възраст, се мести с неговите родители в Париж, където е изпратен в отлични училища, а по- късно и да следва медицина. Във факултета по медицина силно впечатление му правят изследванията на доктор Луис за хипноза и психични проекции. Тогава е на 18 години, когато има и първият си контакт със своя инициатор Анри Делааж и започва да използва символичното име Папюс, взето от произведението El Nuctemerón, на Аполоний от Тиана, което име го прави много известен. Папюс притежава изключително аналитичен ум и това го кара да се съмнява много във всичко извън рационалния и логичен ум. Когато става на 19 години, се случва нещо, което е решаващо за него и обръща целия му живот. Като типичен асцендент Скорпион, Папюс не е най- търпеливия човек на земята. Говори се че е имал непоклатима вяра и преклонение пред понятието за чест. Той дори вярвал, че трябва да смачка всеки, който вреди на човечеството. Веднъж един такъв тип го предизвиква. Оклеветен позорно Папюс му обявява среща във Философското кабаре Chat Noir. Папюс го чака с револвер в ръка, готов да убие. Папюс вижда врага си да се приближава в уреченото време, под осветлението на лунната светлина, и е готов да стреля. В този момент някой го докосва по рамото. Обръща се да разбере кой му пречи в този така важен за него момент и е изумен да види светещо същество, което му казва да отпусне ръката си от револвера. Съществото му задава въпрос:

Какво ще правиш? Твоята мисия не е свързана с насилие!  Не се въвличай в негодувание и омраза. Христос преживя подобни обиди и скърби и без да се замисля, той не само прощаваше на хулителите си, но и се молеше за тях.

Папюс бива силно изненадан. Навежда се замислен над току- що чутото и когато отново вдига глава, не вижда никъде светлото същество.
Той никога няма да забрави първият си контакт с невидимото. Това е и първата стъпка към неговия невероятен път на посвещение. Малко след този случай, той среща своя учител
маркиз Сен Ив д’Алвейдре.

По- късно той решава да провери истинността на старите традиции и отплава за Изтока. Напускайки след време Индия като окултист, той се посвещава на висшата практика да служи.

През 1887 г., с Огюстин Шабазо и други приятели окултисти, той реорганизира мартенизма или така наречения  Мартенистки орден, чийто първи инициатор е Анри Делаж. Неговата работа е наистина забележителна. От 1887г. до смъртта си през 1916 година. За тези 29 години, той прави нещо изключително за което ще разберете в няколко поредни статии. В началото ерген, той се жени по- късно и похарчва всичко за пътуване, всичко което спечелва с редактиране на книги, той финансира организацията на Ордените и помага на нуждаещите се. Той е и главен лекар на няколко болници едновременно. Едновременно с това е Велик магистър на някои масонски обреди, президент на Мартенския орден, генерален делигат и по- късно президент на Кабалистичния орден на Розата и Кръста, в допълнение към това той пътува всяка година  до Русия, Германия, Швейцария, Италия, Испания и други страни. Той се грижи за своите посветени и за цялата външна организация на Ордените. Без да пренебрегва нищо от това,  а между 1884 и 1916 г.  написва повече от 100 произведения – книги, брошури, лекции, включително няколко широкоформатни и обемни произведения. Но най-необикновеното е следното:
за всяка работа той лично преразглежда цялото съдържание. Изключително
честен, като Елифас Леви, не твърди нищо, което не може да бъде доказано с оригинална документация или което не е потвърдено от личния му опит.
Неговата издръжливост и устойчивост е изключителна. Способен на силна концентрация, той наистина прави невероятни неща, подпомаган от невидимото, усилията му дават и връзват плодове навсякъде. Невидимите учители отговарят на всяка негова потребност. Всичко се озовава като по чудо в ръцете му:

древни книги от всякакъв вид, редки документи, цялата тайна документация на Елефас Леви, включително меча и личните ритуали на Великия Маг. Всичко му се предоставя от небето по един мистичен и неповторим начин, много присъщ на духовния свят и на великите отвъдни учители. Това небето му го дава, а той с доброволната си жертва, всеки ден, всеки час и минута, прави всичко това възможно да се случи.

Едни от най- добрите окултисти и верни приятели също му помагат по това време, това е Барлет и мистикът Седир, наред с много други, които помагат в работата на Великият разпространител на духовно знание Папюс.

Заради цялата си отдаденост му дават и прозвището, съвсем заслужено „Балзак на окултизма“.
Неговият духовен учител Амо (Учителят Филип, от Лион), го защитава, насочва го и му дава Ключа към Света на Духа. А силите на духовния свят са толкова свързани с дейността на Папюс, че ще го видим да се утвърждава като нещо много естествено в своята дейност.
Той лекува болните, излъчвайки обилно своя личен магнетизъм, обръщайки се към духовните сили за помощ. За него центърът на всичко бил Христос и затова поема по пътя на Розата и кръста и приема тази доктрина дълбоко със сърцето си. Никога не бяга от хората и света, никога не отказва помощта си на другите. Когато избухва война през 1914 година, той облича своята първокласна офицерска униформа и отива на фронта, за да помогне в грижите за болните и да облекчи смъртта на онези, които вече не могат да бъдат спасени. Давайки всичко от себе си, включително своя магнетизъм, без каквато и да е почивка, той се изтощава в един момент, където му дават кратка отпуска от фронта и заминава за Париж, там е приет на работа в болницата Hospital de Charity, където започва медицинската си кариера. На фронта Папюс се разболява от туберкулоза. Посветените разбират, че тези бели дробове и този гръден кош са дарили много, твърде много. Папюс истински гори в този си живот, като посвещава всичко, дори здравето си на другите. 

Според афоризма на Елифас Леви, който той следва като учител и наставник: Доброволната смърт чрез самоотричане не е самоубийство. Това е апотеоз на доброто, на волята, на свободната воля. 

Възхитителна интерпретация на символа на Розата и Кръста  е и  на пеликана, който разкъсва гърдите си, за да нахрани малките си, когато има недостиг на храна. Папюс разкъсва себе си, за да помага на другите. По това време вече е знаел и очаквал своята скорошна смърт, дотолкова, че когато болна жена иска среща с него, той и отговаря с писмо: Да, но ще ви приема като дух

И наистина, на 25 октомври той заминава за светлината, откъдето продължава да ръководи онези, които са призвани от съдбата да продължат делото му.

*Край на първа част* Статията е вдъхновена от статия за Папюс на мартенистите в чужбина. 

СПОДЕЛИ
  • 58
    Shares

Leave Comment