Личността и делото на Папюс -втора част

В тази част ще разгледаме по- подробно живота и делото на Папюс. Когато Папюс напуска този свят, неговият голям приятел и мистик Седир произнася трогателна реч на гробището Père-Lachaise в Париж. Ще цитирам думите му: 
Може би тук бих разкрил тайната на едно приятелство, което почитам безкрайно. Мисля че е справедливо когато едно толкова ползотворно пътуване приключи, да се каже на
висок глас това, което със сигурност е споменавано тихо в моменти на искрена благодарност. Ерудитът, философът, човекът интуиция, могъщия публицист, прочутия лектор, ясновидецът, кадърният лекар, всички тези аспекти бяха събрани в образа на този добър човек, чиито останки, поверяваме днес на нашата майка Земята. Той беше достатъчно силен, за да скрие болката и страданията си под ведра усмивка. Макар че никой не виждаше сълзите му, сенките под очите му не можеха да  бъдат скрити. И нека се радваме за него, както той се радва вече три дни, че е в състояние да съзерцава отблизо Всемогъщия, Пастира на душите, Вечния и обичан Приятел, чийто верен слуга винаги е бил. Нека отдадем на Папюс единствената почит, която той би приел: да служим както ни е учил, по начина по който той живя и умря“

Както става ясно Папюс живее живот на доброволна жертва. Така както живее всеки един учител на човечеството. Научните заслуги на Папюс придобиват голямо значение, както в областта на медицината, където прави интересни изследвания върху хипнозата и клиничното приложение на теорията на четирите темперамента. Повече може да се прочете, в книгата „Есе по синтетична физиология“

В областта на хомеопатията и лечението чрез „симпатичното“ усвояване на лекарства той препубликува трудове на баща си, ценен химик, който се застъпва за лечението на определени заболявания чрез поставяне на подходящото лекарство върху главата на пациента, по-фина процедура отколкото самата хомеопатия и напомня за спагиричното лекарство на Парацелз.

В неговите произведения е възможно да се намерят няколко пасажа, които показват работата му като практически алхимик, което е потвърдено в неговите инициативни заглавия, които можем да класифицираме, както следва:

– президент на Независимата група по езотерични изследвания;

– председател на Висшия съвет на Мартинисткия орден;

– Президент на Кабалистичния орден на Розата и Кръста;

– Доктор по Кабала;

– съветник на Алхимичното дружество на Франция;

– Член на Комитета на универсалния идеалистичен съюз;

– Член на Братствата;

– Член на дружествата по психически науки;

– президент на Магнитното дружество на Франция, наред с много други.


Неговият интелектуален труд е значителен, но онова, на което се дължи големия му успех е силният му дух и обединението което той прави на всички общества, като мотото му е:
Да се обединим, за да дадем повече. Да се обединим, за да служим по- добре.  Да се обединим, за да реализираме на практика прочутото братство, за което толкова се говори и толкова малко се практикува.

Не на последно място, успехът му се дължи на неговият опит. Всичко онова, което е разбрал, почувствал или видял, чрез интензивния си живот на мъдрец, Маг и ясновидец, той е могъл да го предаде ясно и точно. Той е знаел, че човек без помощта на светлината на Висшите Същества, не би могъл да направи кой знае какво. Осъзнал е също, че без състрадание, доброта, милосърдие и толерантност, ние не бихме могли да еволюираме духовно, умствено материално и морално. И не на последно място е осъзнал, че всичко което е получил от Великите Учители на Светлината, трябва да се даде отново на хората. Или да споделяме доброволно всичките си блага с радост. Това се отнася до всеки индивид независимо къде е стигнал по пътя на посвещението. Колкото повече даваме, толкова повече получаваме от Небето, това е максимата на всеки езотерик.

Идеите на Папюс по други теми също са много ясни и се появяват във всичките му произведения без противоречия и без колебание.

Най-великият закон на Вселената е Аналогията. Не само че всичко е във всеки и всеки е едно по същество, но и многобройните прояви на форми и проявления се управляват от аналогични закони, от план на план, от състояние на състояние или от епоха на епоха.

Методът на природата е постоянно идентичен, следвайки закона за най-малкото съпротивление, закона за тройното, в конструкцията, на кватернера, в прилагането и модифицирането на циклите, тоест дуализма в прилагането на силите, които винаги сами по себе си се редуват в Природата.

Ето защо Посветеният – който е четворен в своето съществуване, троичен в своята същност и двоичен в действието си – е ненарий в служба на Единицата, тъй като се стреми да се идентифицира със своя Господ и своя произход.Тогава той е едноили първи.

Разбира се, за да изразим идеите на Папус по всички теми, които наричаме „скрити или тайни“, ще трябва да ги напишем отново, като плагиатстваме неговите произведения, както мнозина са направили, без дори да цитират източника. Така че съветвам читателите да се запознаят с трудовете на този велик посветен. 

Папус беше този, който се осмели да каже ясно най-важното значение на четирите думи от буквите в името на Бога на иврит Йод, хе, вау,хе :

1. Това божествено име представлява големи светилища, наред с четирите порядъка на знанието, които трябва да притежава истинският посветен:

Познаване на природата……………… Йод

Познание за човека (за видимото и вътрешното)……….. .Хе

Познаване на агентите и законите на Сътворението (Свръхчовешки и извънзодиакален свят)………Вау .

Познание за истинската светлина, тоест за божествената същност в нейното първично проявление…. Хе
край на втора част

Превод от делото и живота на Папюс от сайта на мартенистите. 

СПОДЕЛИ
  • 25
    Shares

Leave Comment