ТРИТЕ ПЪТЯ

Духовност
Post Views: 19
Книгата „Itinerarium Mentis in Deum“ („Пътуване на ума към Бога“) на св. Бонавентура
откъси и синтез

Предисловие
Въздигането на душата в Бога започва от съзерцание на Бога чрез Неговите следи, които виждаме в творението; после преминава към съзерцание чрез Неговия образ, отпечатан в душата; и завършва с възход в самия Него, който е радостта на вярата и вечната истина на Писанията.
Затова, за да се издигне душата към Бога, са нужни три начина на съзерцание: първо – върху следите Му, които са външни и сетивни; второ – върху образа Му, който е вътрешен и духовен; и трето – върху самата вечна Светлина, която е над нас.
Но този възход не е нищо друго освен преминаване през посредниците, оставени от Бога, за да ни издигат към Него – както видимите неща, така и вътрешните движения на душата.
Затова трябва да се стремим да се изкачваме по тези стъпала, докато достигнем върха, където ще намерим покой. Това е Пътят, Истината и Животът – Исус Христос, посредник между Бога и човека.
За съзерцанието на Бога чрез Неговите следи във вселената
„Когато нашето желание се издига към Бога, пред нас се разкриват два пътя на възкачване: единият е във външния свят, другият – във вътрешния.
Във външния свят следите на Бога се съзерцават в сетивните и телесните творения; във вътрешния свят сияе образът на Бога в нашата душа. И чрез двата пътя ние се водим към Бога, като по две стъпала към една цел.
Защото във всички неща, създадени
от Бога, има отражение на Неговата мъдрост, сила и доброта.
  • В реда на вселената се открива Божият порядък.
  • В красотата на нещата се открива Неговата хармония.
  • В силата на природата се открива Неговата мощ.
Който има очи да гледа, може чрез видимото да достигне невидимото, чрез временното – вечното, чрез създаденото – към Несътворения.
Затова казва апостол Павел: „Невидимото в Бога – Неговата вечна сила и Божественост – се вижда ясно още от сътворението на света, чрез делата, които са направени“ (Рим. 1:20).
И така, който не се просвети от тези отблясъци на светлината, които идват от творението, е сляп; който не се пробуди от тези гласове, които възвестяват Бога, е глух; който не възхвали Твореца заради Неговите дела, е ням; който не се издигне от тези следи към първия Принцип, е безумен.
За съзерцанието на Бога в Неговия образ, отпечатан в нашата душа
„След като сме се научили да съзерцаваме Бога чрез Неговите следи, които са във външния свят, сега трябва да се издигнем по-високо и да Го съзерцаваме чрез Неговия образ, който е вложен в нас самите.
Нашата душа е сътворена „по Божий образ и подобие“ (Бит. 1:26).
В нея се отразява Светата Троица:
  • в паметта – като извор на битието,
  • в разума – като светлина на познанието,
  • в волята – като сила на любовта.
Тези три сили на душата са трите огледала, в които можем да видим отпечатъка на Бога.
Когато човек правилно насочва паметта си, тя го връща към Първоизточника на всичко.
Когато просвети разума си, той познава истината, която идва от Бога.
Когато очисти волята си, тя се устремява към доброто и любовта, които са самият Бог.
И така, чрез познаване на себе си – в истинската си вътрешна същност – ние се въздигаме над себе си.„След като сме разгледали как Бог може да бъде познат чрез следите Му във външния свят и чрез образа Му във вътрешния, сега трябва да се издигнем още по-високо и да съзерцаваме Бога в Неговите дарове, които извират от естеството на съществата.
Всяко сътворено същество носи в себе си нещо от доброто, защото всичко произлиза от Първото Добро.
  • В съществуването на нещата се открива вечната мощ на Бога.
  • В истината и разумния ред на света се открива вечната Му мъдрост.
  • В добротата и стремежа на съществата към завършеност се открива вечната Му любов.
По този начин самото битие, истината и добротата във всички неща са като прозорци, през които душата може да съзерцава вечния Източник.
И ако душата съумее да влезе в този ред и да се издигне чрез съществуването към Съществуващия, чрез истината към самата Истина, чрез доброто към върховното Добро – тогава тя ще бъде водена право към Бога.
Тогава ще се изпълнят думите на апостола: „В Него живеем, движим се и съществуваме“ (Деян. 17:28).
Ако обаче душата се отклони към сетивното, забравяйки този ред и не въздигайки се към Първоизточника, тогава тя помрачава светлината си и не изпълнява целта, за която е сътворена.Когато Моисей попита Бога за името Му, той чу отговора: „Аз съм, Който съм“ (Изх. 3:14).
Това име разкрива най-дълбокото за Божията същност – че Той е самото Битие, абсолютно съществуващото, вечното и неизменното.
Всички сътворени неща имат битие, но не са самото Битие. Те получават съществуването си от Другия и могат да престанат да съществуват.
Само Бог е Този, Който Е – неизменен, вечен, съвършен.
Когато душата се издигне в съзерцание и размишлява върху това име, тя вижда разликата между създаденото и Несътворения:
  • създаденото е преходно – Бог е вечен;
  • създаденото е ограничено – Бог е безкраен;
  • създаденото е смесено с несъвършенство – Бог е чиста пълнота.
Който се спре на това име и го пази в сърцето си, ще бъде издигнат над всичко временно и ще бъде привлечен към вечното.
И така, чрез това свято име душата се доближава до познание за Бога, доколкото е възможно за човека в този живот. Защото тук ние Го познаваме „като в огледало и в образ“ (1 Кор. 13:12), а в бъдещия живот ще Го видим лице в лице.“
 
„След като сме се издигнали до съзерцанието на Божието име „Съществуващият“, трябва да влезем още по-дълбоко и да разгледаме Неговите божествени свойства, чрез които Той се открива на ума.
Бог е абсолютно прост – в Него няма никаква смес или разделение.
Затова Той е съвършено единство:
  • Той е безкраен в сила, защото е всемогъщ;
  • безкраен в знание, защото е всезнаещ;
  • безкраен в доброта, защото е върховна Любов.
Когато душата съзерцава тези свойства, тя разбира, че в Бога няма противоположности или липси, а всяко съвършенство е в Него в най-висша степен.
  • Той е първо и последно начало, без начало и без край.
  • Той е най-висша красота, в която всяка хармония намира своя извор.
  • Той е най-голямото добро, към което всичко се стреми.
И както всички лъчи се събират в едно слънце, така всички съвършенства, които виждаме разделени в създанията, съществуват в Бога като в източника си – в простота, в пълнота и в безкрайност.
Затова, който съзерцава Бога в Неговите свойства, не може да не бъде въздигнат към възторг и любов.
И когато съзре, че Той е едновременно толкова велик и толкова близък, толкова възвишен и толкова добър, тогава душата започва да гори от желание да се съедини с Него.“
 
„След като душата съзерцава Бога в Неговото битие и в Неговите свойства, тя трябва да се издигне още по-високо – към познанието на върховното и най-свето тайнство, тайнството на Пресветата Троица.
Бог е съвършена Любов. Но любовта не може да съществува сама в себе си:
  • тя предполага този, който обича;
  • този, който е обичан;
  • и самото взаимно обичане.
Затова в Бога има три Лица:
  • Отец – извор на битието, който ражда;
  • Син – Словото, образът, роден от Отца;
  • Свети Дух – любовта, която изхожда от Отца и Сина.
Тези три Лица са едно по същност, равни по вечност, неразделими в действие.
И все пак са различни в отношенията си, защото любовта не е безлична, а е живо общение.
Когато душата съзерцава тази тайна, тя вижда най-съвършената хармония: единство без сливане, различие без разделяне, любов, която е извор и край на всичко.
Тук умът мълчи, защото не може да изрази повече. Тук сърцето гори, защото влиза в тайна, която надминава всеки разум.
Затова и вярващият не търси вече доказателства, а се предава на възхищение и обич. Защото Бог като Троица е върховното благо и последната цел на всяко съзерцание.“„След като душата е преминала през всички стъпала – съзерцавала е Бога във външния свят, в себе си, в съществуването, в Неговото име, в свойствата Му и в Троицата – тя стига до върховното въздействие: мистичното единение с Бога.
В това единение умът не разбира, сетивата не усещат, волята обича без пречки.
То е състояние, в което душата се изпразва от всичко временно и се изпълва със светлината и любовта на Бога.
Бонавентура го описва така:
  • Душата става едно с Бога, без да Го поглъща или да се слива с Него.
  • Тя Го обича и Го съзерцава в пълнота, но същевременно остава отделна, защото Бог е безкраен.
  • В този момент няма време, няма пространство, няма разделения – има само присъствие и вечна радост.
Това съзерцание е награда за вярата и усилията на душата.
Тук думите и мислите вече са безсилни – остава само любовта и радостта.
И така завършва пътят на възкачване: душата, чрез стъпала на съзерцание, достига до лице в лице с Бога, където всичко тленно е забравено, а вечната светлина и любов изпълват всяка част от съществото ѝ.
СПОДЕЛИ

Leave Comment