ГЛАВА V. Сила и слабост на планетите

Петата глава говори за силните страни на планетите и техните слабости.

5.1. Сила на планетите

Ако има някаква планета:

• Която е с друга, благоприятна, или е в аспектът на секстил, квадратура или тригон; Не се смесва с никаква вредна планета; Отдалечава от една полезна планета и се комбинира с друга, също благоприятна; Разположена между две полезни планети; Свързва се със Слънцето и Луната; Комбинира се със Слънцето или образува аспект с него под формата на тригон или секстил; Съставя аспект с Луната, която се намира сред благоприятните планети; Движи се бързо; Светлината ѝ расте;
  То резултатът ѝ се увеличава.^[36]
• Намира се на мястото, контролирано от (местоживеене, честа, триплицитет, терми или лице); Планетата е във височината си; Намира се в блестящи градуси; Ако планетата е на прием;
  То тя има подобие.
• Слънцето и луната, когато са в някоя от градусите, контролирани от благодетелна планета, имат същата сила, сякаш самите те са управници. Когато планетата е в някое от горните условия, по това време нейната природа се засилва и се проявяват всички нейни собствени благоприятни качества. И обратно, ако планетата е в ситуация, противоположна на описаната по-горе, нейната природа отслабва в такъв момент.

5.2. Разпределението на планетите според тяхната степен на сила

Благоприятното въздействие на планетите може да бъде от три вида: двойно, пълно и умерено. Удвоено се случва, когато планетата има две или три сили. Например Меркурий в Дева има две сили: едната от местоживеенето, другата от нейната чест .^[37]

Ако освен това той е в своята терма, ние имаме три сили в него; в комбинация с полезни планети – още няколко сили; ако се движи бързо – друга сила и т.н. Други планети трябва да бъдат оценени по подобен начин. Планета, която е разположена в местоживеене, което коригира нейната природа, може да се счита за изцяло и напълно полезно.
Например Сатурн е във Водолей, тъй като Сатурн е студен и сух, а Водолеят е горещ и влажен, следователно единият затопля другия.
Същото важи за Юпитер в Стрелец, Марс в Козирог, Венера в Телец, Меркурий в Дева, Слънцето в Лъв и Луната в Рак.
Умерено благоволение – когато планетата е в местоживеене, а не затопля природата си. Например Сатурн е в Козирог, тъй като и двамата са студени и сухи и тези свойства не се променят. Същото може да се отбележи за Юпитер в Риби, Марс в Овен, Венера във Везни, Меркурий в Близнаци.

5.3. Други видове сила

Друга сила, която планетата може да притежава е:
Когато планетата се приближи до северната част.
Когато тя се издига от точката, обратна на нейния Апогей до нейния Апогей. Ако тя е в ъгъла или следващите домове.
Ако говорим за трите по-висши планети (Сатурн, Юпитер и Марс) и те са пред Слънцето, или образуват секстил с него, или в мъжки квадрант на Слънцето, или в мъжки знак.
Ако говорим за трите по- нисши планети (Венера, Меркурий и Луната), разположени след Слънцето, или в квадранта на женското небе, или в женски знак. По това време планета в такава благоприятна ситуация се счита за „силна“. Например: Слънцето в една четвърт от мъжкото небе или в мъжки знак, с изключение на Везни; въпреки че Везните са мъжки знак, но за Слънцето това е Домът на срама.

5.4. Слабост на планетите

Слабостта на планетата е:
-Когато тя се движи бавно.
-Кога е на първата си спирка.
-Когато една планета е ретроградна (особено Венера и Меркурий, ретроградната им влияе много по-лошо от Сатурн, Юпитер и Марс, дори ако са ретроградни и изгорени).
-Когато планетата е под лъчите на слънцето.
-Когато се установи в тъмни градуси.
-Ако планетата е противоположна на подобието си, или е в Дома на своята Срам.
-Ако се приближава до южната част.
-Ако се намира в кадентен дом.
-Ако се намира на изгорелия път (който е разположен на дължина 14 градуса: от 19-та степен на Везни до 3-та степен на Скорпион).
-Ако сте в Къщата на неговата завист.
-Ако е свързан с ретроградна планета, разположена в Къщата на нейния Срам или в падащ дом.
-Ако планетата не е формира прием.
-Ако планетата е в кладенец според градуса, в който се намира.
-Ако планетата е без аспекти.
-Ако говорим за трите по-високи планети, разположени след Слънцето, или в квадранта на женското небе, или в женски знак.
Например Слънцето е в една четвърт от женското небе, с изключение на момента, когато е в девети дом, въпреки че е женски дом и дори, ако знакът е женски, Слънцето няма да се отслаби, защото това е в Домът на своята Радост.
-Ако говорим за трите по- нисши планети, а те са пред Слънцето, или в квадранта на мъжкото небе, или в мъжкия знак.
-Ако планетата се свърже със злите планети с всеки от възможните аспекти.
-Ако планетата е между две зли планети на едно и също разстояние от едната и другата, въпреки че не се обединява с тях.
-Ако е в период на неблагоприятно влияние или в злонамерен дом.

Най-лошото е, когато лоша планета не формира прием с тази, която съставлява аспекта с нея, или когато планетата е близо до Слънцето или прави с него аспекта на квадратура или противопоставяне.
Също така е много лошо, ако планетата, съставляваща аспекта с лошата планета в този момент, се свързва с нея, или се свързва с Главата или Опашката на Дракона си или с Главата или Опашката на Лунния Дракон, по-малко от 12 градуса, а също и когато Слънцето е в на четири градуса от главата или опашката.

Древните вярвали, че Главата на Дракона увеличава действието, а Опашката – намалява, следователно благотворните планети увеличават доброто си влияние с помощта на Главата, а при взаимодействие с Опашката намалява. Злобните планети, напротив, с помощта на Главата засилват злото си влияние, а Опашката го намалява. По този начин, според Машала, Драконовата глава е добра с доброто и лошото с лошото, а Опашката е добра с лошото и лошото с доброто. Когато някоя от планетите е в една от горните позиции, силата й намалява.

5.5. Слабост на Луната

Има 11 неблагоприятни позиции за Луната, които даваме тук:
-Първият е, когато Луната е в затъмнение.
-Вторият – когато е под лъчите на Слънцето и между тях по-малко от 12 градуса.
-Трето, когато е на по-малко от 12 градуса от опозицията със Слънцето.
-Четвърто, когато Луната се обединява с лоша планета и образува аспект с нея.
-Пето, когато е във властта на дванадесетте Сатурн или Марс
-Шесто – когато луната се приближава до южната точка.
-Седмо – когато се намира на по-малко от 12 градуса от главата или опашката на Дракона.
-Осмо е, когато тя е на Изгорелия път.
-Девето – когато луната е в края на [който и да е] знак.
-Десето – когато се движи бавно.

– Единадесет – когато Луната влиза в IX дом, което е противоположно на нейната Радост.

5.6. Собствена сила на планетите

Силата на планетите зависи от много различни фактори.

Когато планетата е разположена в средата на кръга, в центъра на епицикъла на планетата и това се случва, ако е на 90 ° от Апогея. Когато тази планета се издигне до центъра на епиколоса, пада в него или се намира в Апогея, или пада от средата на кръга до отсрещния Апогей, или се издига от Апогея до средата на кръга, центъра на епиколоса. Или ако ъгловата скорост на планетата се увеличава, нейната яркост и размер се увеличават, или тя е слаба при такива прояви.
Когато скоростта на движение се увеличава или намалява, или е в средно положение (без да се увеличава и намалява).
Ако планетата се приближи до северната част на своя ход или когато се върне от нея и се приближи до опашката на Дракона. И също така, ако планетата отиде оттам до южната точка, или се върне от нея и се приближи до Главата на Дракона. Освен това, в зависимост от наклонението, той е голям или малък.
Когато планетата е в апогей, нейната скорост, размер и сияние са значително намалени. Когато отива в опозиция с Апогея, нейните показатели се увеличават значително и в точката, противоположна на Апогея, планетата достига своя максимален растеж. Когато планетата се насочи към Апогея от противоположната точка, скоростта, размерът и светенето на планетата намаляват .^[38] При апогея планетата ще намалее във всичко. Ако искате да определите кога дадена планета увеличава скоростта си, вижте къде се намира нейният център^[39], ако е по-малко от шест знака – планетата се движи по-бързо, ако е повече от шест знака – по-бавно.

5.7. Силата на планетите спрямо слънцето

5.7.1. – Три суверенни планети

Силата на трите суверенни планети варира по различни начини в зависимост от тяхното положение спрямо Слънцето. Когато някоя от тези три планети прави точно съвпад със слънцето, докато достигне опозицията, се счита, че следва слънцето .^[40] От опозицията със Слънцето, докато Слънцето ги приближава, се смята, че тези планети следват Слънцето на опозицията, смята се, че тя следва Слънцето.^[41] Ако искате да определите дали тези планети следват Слънцето, изчислете разликата между тях: ако тя е по-малка от шест знака, планетите са пред Слънцето, ако то надвишава шест знака, те го следват. Но това се отнася само за три суверенни планети. В случай на Венера и Меркурий, когато разликата е по-малка от шест знака, те следват слънцето, ако повече от шест знака са пред.^[42] При суверенни планети спрямо Слънцето имат 16 различни типа сили, изброени по-долу:

Първият тип е, когато планетата и Слънцето са в една и съща степен на един и същи знак и ако са на по-малко от 16′ между тях, се смята, че в този момент планетата е до Слънцето. В този случай всичко представено от тази планета ще бъде много благоприятно.

Вторият – когато планетата е на повече от 16′ от Слънцето на разстояние от 6 °, в този случай казваме, че е изгорена. Това разстояние е приложимо за Сатурн или Юпитер, но ако говорим за Марс, тогава тази планета се счита за изгорена на 10 ° от Слънцето. В това положение планетата няма най-малката сила.

Третото – когато планетата се отдалечи от зоната на изгаряне с разстояние 15°, тогава казваме, че планетата е под лъчите (само около Сатурн или Юпитер, за Марс разстоянието се увеличава до 18°). Когато планетата е в подобно положение, тя постепенно възвръща силата си, тъй като се отдалечава все по-далеч от Слънцето.

Четвърто – когато планетата се изплъзва изпод слънчевите лъчи и се намира на разстояние 60°, където придобива най-голяма сила.

Пето – когато планетата е на разстояние между 60° и 90° от Слънцето, в този случай силата на нейното сияние намалява.

Шестото е сегмент от 90° до първата станция, докато силата на планетата постоянно намалява.

Седмо – когато планетата е на първата си стоянка, в това положение тя преживява сериозен срив.

Осмо – планетата е ретроградна и се движи от първата стоянка, докато не влезе в опозиция със Слънцето. На този участък от пътя планетата е абсолютно безсилна.

Девето – когато планетата е в опозиция към Слънцето; това означава, че в момента надеждите, изправени пред препятствия, не са напълно реализирани.

Десето – сегмент от пътя между опозицията със Слънцето и втория паркинг, по този път планетата бавно набира сила.
Единадесето – планетата е на втора стоянка, възстановявайки цялата си сила. (В това положение планетата тръгва директна.)

Дванадесето – отсечка от пътеката между втората стоянка г и разстояние 90° от Слънцето, тук силата на планетата е леко намалена.

Тринадесето е на 90° до 60° от Слънцето, на този сегмент планетата има само една трета от силата си, преди да стигне до секстила.

Четиринадесето – започвайки от 60°, приближавайки се до Слънцето и до достигайки 15° отвъд Слънцето, докато планетата няма и най-малката сила.

Петнадесето – когато планетата е под лъчите.

Шестнадесето – когато планетата е изгорена.

5.7.2. – Меркурий и Венера

Венера и Меркурий по отношение на Слънцето, ние разглеждаме според различните им позиции по-долу:

Първо, тези планети са близо до Слънцето и разстоянието между двете е по-малко от 16 ‘.

Второ, ако това разстояние е точно 16 ‘от движението пред Слънцето (западните планети), тогава те се смятат за изгорени до разстояние 7 ° от Слънцето.

Трето, когато тези планети напуснат зоната на горене на разстояние 12 ° от Слънцето, в това положение се смята, че те са под лъчите.

Четвърто, когато излязат изпод лъчите; от този момент до първия паркинг те се считат за силни.

Пето – първа станция(планетата забавя своя ход, за да се обърне ретроградна), там планетите отслабват.

Шесто – от момента, когато станат ретроградни и преди да са зад Слънцето; в това състояние планетите постепенно губят сила.

Седмо – от 12 ° до 7 ° от Слънцето, когато планетите попаднат под лъчите, там те продължават да губят сила.

Осмо – от 7 ° до съвпад със Слънцето, в това положение планетите се считат за изгорени.

Девето – връзка със Слънцето, с разстояние между тях по-малко от 16 ‘.

Десето – когато планетите се отдалечат от Слънцето и следват след него, източните, до разстояние 7 °, на този сегмент на планетата се наричат изгорени.

Единадесето – на разстояние от 7 ° до 12 ° от Слънцето, планетите са под лъчите.

Дванадесето – планетите излизат изпод лъчите и стигат до втората стоянка, след това силите се връщат към тях.

Тринадесето – когато планетите са на втора стоянка.

Четиринадесето – пътеката от втора стоянка на 15 ° от Слънцето.

Петнадесето – когато планетите се приближават до Слънцето и се намират близо до него.

Шестнадесето – от разстояние 7 ° планетите са изпратени към Слънцето, те се считат за изгорени до 16 ‘

5.7.3. – Луна

Луната и слънцето също имат 16 различни режима на взаимодействие:
Първата е тясна връзка, когато между тях има не повече от 16 ‘.
Втората – когато разстоянието между тях се увеличи до 6 ° и Луната е зад слънцето: тогава в нея започва да се появява сила.
Третата – когато разстоянието между тях се увеличава до 12 °, в резултат на това – силата на Луната се увеличава.
Четвърто – ако Луната е на 45 ° от Слънцето, в такъв момент тя има четвърт от силата си.
Пето, когато Луната се измести на 90 ° от Слънцето, в този момент тя има половината от силата си.
Шесто – ако между тях има разстояние 135 °, тогава Луната притежава две трети от силата си.
Седмо – когато това разстояние се увеличи с 168 °, това означава – с 12 ° от противопоставянето на Слънцето, в такъв момент Луната е особено мощна.
Осмо – бидейки в опозиция на Слънцето, Луната достига най-високата си сила.
Девето – когато разстоянието от опозицията намалява с 12 °.
Десето – това разстояние намалява с 45°,^[43] в това положение Луната губи една четвърт от силата си.
Единадесет – Луната потъва на 90 ° от опозицията ^[44] и тя губи половината от силата си.

Дванадесет – Луната се връща на разстояние 45 ° от Слънцето и в този момент има не повече от една четвърт от силата си.
Тринадесет – Луната се приближава до Слънцето на разстояние 12 ° и пада под лъчите.

Четиринадесет – Луната достига разстояние от 6 ° от Слънцето и от този момент се счита за изгорена.^[45]

Нека ви е известно, че ако извадите четири от 16-те метода на взаимодействие между Луната и Слънцето, повторени по-горе: под лъчите – два пъти, изгаряне – още два, останалите 12 ще останат; те се наричат “ключовете” на Луната и са необходими при преценки за това дали ще има дъжд.