Емануел Сведенборг проявява задълбочен интерес към духовността, когато става на 56 годишна възраст. Той твърди, че получава видения и съновидения от Бога и духовния свят. Твърди, че Бог отворил очите му и той започнал да вижда Рая и ада, както и да разговаря с ангели, духове на починали хора и демонични същности. През останалите 28 години от живота си Сведенборг написал и публикувал 18 произведения, най- известното от които е “Небе и ад”. Произведението е издадено през 1758 година.
В своите трудове Сведенборг често описва нещата, които е видял на небето, включително разговорите, които е имал с ангелите там. Докато някои традиции гледат на ангелите като на свръхестествен клас същества, Сведенборг твърди, че всеки ангел някога е бил човек, който е живял на земята. Същото твърдят и други езотерици. Че ангелите са същества, живели много хилядолетия преди на земята. Те са се развили духовно и в резултат са станали високо еволюирали същества, които ние днес наричаме ангели.
В “Небе и ад” той твърди, че въз основа на своя опит, който е продължил години, с увереност може да каже, че в своята форма ангелите изглеждат като хората. Имат лица, очи, уши, гърди, ръце, ръце и крака. Съвсем видими в духовния свят, те си общуват и разговорят помежду си. Накратко, те имат всички външни белези присъщи на човека, единствената разлика, която той вижда е, че те нямат материално тяло. Всички хора на земята, твърди той, имат потенциала да станат ангели, независимо от това каква религия изповядват. Сведенборг още подчертава, че всички сме родени от небето.
Когато хората си заминат от земята и влязат в духовния свят, на пръв поглед изглеждат така както са изглеждали на земята. С течение на времето, обаче, вътрешната им същност се трансформира и променя начина, по който те се изявяват външно на другите. Ангелите стават все по-красиви, колкото по-близо стигат до Бог: В книгата Небе и ад той пише:
“Аз видях лица на ангели, от третото небе, (според Сведенборг в отвъдното има няколко нива, които той нарича небеса) толкова красиви, че никакви художници, с цялото си умение, не биха могли да ги нарисуват и пресъздадат.”
Ангелите нямат крила, представата за ангелските криле идва от картините, които украсяват храмовете ни, и според него, дрехите, които носят, се променят в зависимост от състоянието им, понякога без самите ангели да осъзнаят, че дрехите им са се променили.
Ангелите от най- висшите нива на духовния свят могат да изглеждат облечени в лъчиста светлина, защото ярката светлина съответства на мъдростта. По същия начин, когато Библията говори за хора, които са “облечени в праведност” (Исая 61:10), това не се отнася за буквалното облекло, а за хората, които обичат истината и живеят според нея. Тогава дрехите на ангелите, макар да изглеждат истински, всъщност облеклото им съответства на техните духовни състояния.
Ще си позволя да цитирам и малка част от описанието, което той дава.
Дрехите, в които са облечени ангелите, подобно на останалото, съответстват.Техните дрехи съответстват на тяхната разумност; ето защо всички на Небето се явяват облечени според своята разумност; затова онези, които превъзхождат по разумност останалите, имат по-представително облекло
Някои са облечени в светли или бели дрехи без блясък, докато други носят многоцветни дрехи, защото Божието благо и Божията истина блестят по-слабо и се възприемат различно сред по-малко разумните. Светло и бяло съответстват на истината, а цветовете – на нейните разновидности. Ангелите от вътрешните небеса са голи, защото пребивават в невинност, а невинността съответства на голотата.
Ангелите изглеждат млади, според него. Това е така, защото “хората на небето непрекъснато вървят към пролетта на своя живот.” Сведенборг добавя: “Колкото повече години пребивават горе, толкова по-приятна и щастлива е пролетта им.”
Това също е в пряка кореспонденция с духовните им търсения и задълбочаващи се духовни състояния: ” Това духовно търсене и развитие продължава вечно, нараства според растежа и нивото на тяхната любов, мисълта и вярата.
Противно на известните църковни изображения на лежерни ангели, които се носят на меки, бели облаци, свирещи на арфи, Сведенборг ни казва, че ангелите живеят един забързан и вълнуващ живот, живот, който не изглежда чак толкова различен от нашия. Те живеят в къщи с всички познати ни от земята помещения, а техните общности са организирани като градове с улици, паркове и други централни сгради.
Общностите на небето се отличават с вида на услугата, която предоставят; например, някои общности могат да бъдат посветени на отглеждането на деца, които са преминали в отвъдното, докато други общности могат да се съсредоточат върху обслужването на хора, които се събуждат от смъртта или казано по друг начин са преминали току- що в отвъдното. Сведенборг казва, че задачите на ангелите са толкова многобройни и толкова разнообразни, че би било невъзможно да бъдат изброени всички.
Като цяло, обаче, ангелите изпълняват специфичната услуга, за която са най-подходящи, а тази работа е една от най-големите им радости.
Ангелите обичат работата, която вършат, те не работят за своите интереси, а са подтиквани от любовта да бъдат полезни и да служат на другите. Бог работи посредством ангелите, затова Сведенборг твърди, че нито един ангел не би приел признание за работата си, нито за доброто, което върши. За тях всичкото добро, което те вършат идва от Бога, а те са нещо като инструмент за това, нищо повече.
Езикът на ангелите, донякъде наподобява езика на хората, но с тази разлика, че речта на ангелите идва от вътрешната им сърцевина и затова ангелите могат да изразяват понятия, които не съществуват на човешки езици, или да кажат неща с няколко думи, които не можем да кажем ние тук на земята с хиляди. По тази причина един ангел може да разкаже цялото битие и житие на един човек само с няколко думи и те да са крайно описателни и подробни.
Всички ангели говорят един и същ език, независимо откъде идват или в коя част от небето живеят, за да могат винаги да се разбират. Според учителя Петър Дънов ангелите говорят на арамейски. Те използват израженията на лицето и езика на тялото по същия начин, по който го правим ние, но по начини, които могат незабавно да предават велики идеи и сложни концепции с невероятна точност.
Той твърди, че има време, когато ангели могат да комуникират с нас – и ние с тях. Това може да се случи в случаи, когато се налага да се утешава съпруг, родител или приятел. Когато такава комуникация се случи, ангелите като че ли говорят на родния ни език, но по един красив и чист начин.
Когато ангели или духове говорят с човека, речта им звучи така, както когато хората говорят един с друг, с тази разлика, че не я чува никой от стоящите наблизо, а единствено самият той. Така е, понеже речта на ангелите и духовете се влива първо в мисълта на човека, а след това достига по вътрешни пътища до органите на слуха, върху които въздейства отвътре.
По- натам той казва:
Да говорят с ангелите на Небето е позволено само на онези, които пребивават в истината и благото, и преди всичко на онези, които признават Господ и Неговата Богочовечност, защото върху тази истина се гради Небето;
Тъй като ангелите на Небето са облечени, то те са се по-явявали облечени и тогава, когато са бивали виждани в света пише Сведенборг. – например пред пророците или край гроба Господен: „видът му беше като светкавица, а дрехата му -бяла като сняг” (Матей 28:3, Марк 16:5, Лука 24:4, Йоан 20:12-13); или онези, които Йоан е видял на Небето: „облечени в бели дрехи” и „облечени в бял и чист висон”
(Откровение, 4:4 и 19:14).Че одеждите на ангелите не се явяват като одежди, а действително са такива, може да се установи от това, че те не само се виждат, но също и се усещат. Хиляди пъти можах да видя, че ангелските дрехи са много, че те ги обличат и събличат, прибират ги, когато не им трябват и ги изваждат, когато им служат, и че се обличат в различни одежди. Питах ангелите откъде имат тези дрехи, а те ми казаха, че идват от Господ и че понякога Той ги облича, без те да знаят.
Понеже разумността произтича от Божията истина, щом Господ се преобразява, “дрехите му станаха бели като светлина” (Матей 17:2; Марк 9:3; Лука 9:29). Че светлината е Божията истина от Господа, гл.129; ето защо, дрехите в Словото означават истините, а от тук и разумността: „имаш няколко души, които не са осквернили дрехите си; те ще ходят с Мене в бели дрехи, понеже са достойни. Който побеждава, той ще се облече в бели дрехи”; „Блажен е, който бди и пази дрехите си” „ На много места има подобни думи. За онзи, който не е в истината, казват, че не носи сватбена одежда: Под сватбен дом тук следва да се разбират Небето и Църквата – заради връзката им с Господ чрез Неговата Божия Истина. Ето защо, в Словото Господ се нарича Жених и Съпруг, докато Небето, заедно с Църквата, се нарича годеница и съпруга.
Небе и АД
За децата той разказва, че когато пристигат на небето, изглеждат точно както на земята – бебетата все още са бебета, децата все още изглеждат на същата възраст, когато са преминали. Те се отглеждат от ангели, които особено обичат децата и които се радват да ги научат на духовните истини. Постепенно тези деца растат до зряла възраст и са посрещнати в ангелски общности, които напълно отговарят на вродените дарби, таланти и способности на децата.
По-късно, когато членовете на семейството премине в отвъдното, те и децата на тези семейства се събират отново, макар че ако имат различна природа, те в крайна сметка ще се разделят, за да живеят в различни духовни общности. Това обаче не е тъга, а радост – защото в крайна сметка всички трябва да намерят мястото, където се чувстват най-у дома си и където вродените дарове могат да намерят най-пълния си израз.
Децата, които умират, в другия живот си остават деца, душата им също така остава детска, запазват същата невинност в незнанието и същата нежност във всичко, обаче живеят в подготвително състояние, за да станат ангели, понеже децата не са ангели, ами стават такива. Всеки един, който напуска света, остава в същото състояние на живота, при което си е отишъл:
Когато хората, които са били съпрузи на земята, отново се срещнат в отвъдното, ако наистина са хармонични, техният брак ще продължи на небето. Ако обаче двамата не са духовно съвместими, те постепенно ще се разделят по свое усмотрение.
Сведенборг пише, че всички ангели и духовни същности имат съвършен духовен партньор или сродна душа. Въпреки че той не използва този термин, но се подразбира – и ако двамата не се срещат на земята, те ще се намерят на небето. Той описва, че душите горе на небето се събират със себеподобни на тях души. Като образуват една общност от души със сходни интереси. На небето според Сведенборг има само един партньор, една сродна душа, с която оставаме свързани завинаги. Браковете там са вечни, защото това, което Бог обединява, то остава заедно завинаги.
Сведенборг описва творението като съставено от два отделни и все пак съществуващи “светове”: естествения свят, който ние познаваме и духовния свят. Природният свят включва всичко, което виждате около вас – тревата, небето, къщите, другите хора, вашето тяло и т.н. Духовният свят се състои от невидимите реалности, с които не се срещаме напълно до смъртта – небето, ада и духовния свят между тях.
В духовния свят душите също имат тела, живеят в къщи, наслаждават се на обществения живот и са заобиколени от пейзажи като тези на Земята, с познати растения и животни. Но в духовната реалност, нещата все пак са и много различни. Всичко е живо, много по-живо, пише той. Това, което виждаме там, отговаря на това, което си мислим. Винаги имаме цялото време, от което се нуждаем. Накратко, докато духовният свят може да не изглежда много различен от нашия, то има и известна разлика по отношение на това, че там каквото мислиш, това виждаш и всичко зависи от вътрешното състояние на душата.
В книгата си ” Небе и ад” Сведенборг казва, че му е било позволено да преживее процеса на умиране и събуждане в духовния свят, за да може да разкаже на хората на земята какво представлява този процес. Той също така нарича царството, в което влизаме веднага след смъртта- свят на духовете. Това място според него е разположено между небето и ада. Нещо като зона, в която душите се разпределят, веднага след смъртта.
Той описва три състояния, които душите преминават след смъртта.
В първото състояние душите са по същество същите, каквито са били в живота на земята. Те запазват всичките си спомени, имат същите вярвания и отношение към нещата и дори могат да живеят в същата среда, която са имали на земята. Сведенборг твърди още, че някои хора, които са умрели, дори не са наясно, че са в духовния свят и може да се опитат да го отрекат, ако друга душа им каже, че вече не са живи и в тяло.
Когато хората починат и преминат в духовния свят, те често са посрещани от приятели или роднини, които са преминали преди тях. Съпрузите също се съберат, макар и не непременно завинаги.
Приятели и роднини в началото се заемат със задачата да ръководят новопристигналата душа в духовния свят. Това напътствие може да трае от няколко часа до една година или повече, в зависимост от това колко време и е нужна на душата да се хармонизира с вътрешната си природа.
Във второто състояние след смъртта, душата осъзнава своята дълбока вътрешна природа на духа си. Там лъжата напълно отпада и душата се проявява такава, каквото е в действителност. Душите, които са добри по своята природа, стават любезни, щедри и много мили, докато тези, които са зли по своята природа, се откриват изцяло в своята същност, без да могат да скрият това. Там няма съдии, които да издават присъди, всяка душа просто се разкрива и осъзнава каква е истинската й стойност и същност. Поради това добрите, намират своите близки на същността си души, там където се чувстват у дома си. Злите правят същото. Тези, които са готови да отидат в горните нива на духовния свят, преминават етап на обучение след смъртта.
Важно е да отбележим, че всички човешки същества пристигат в духовния свят като равни. Независимо от религиозния им произход или личните им убеждения, независимо от тяхната националност, пол или раса, всички хора имат еднаква възможност да отидат в небето или в ада. Това решение се взема от самите индивиди, под формата на техните избори, който са направили да действат по един любещ начин или по егоистичен начин. Сведенборг описва Рая като място на неизразима радост и мир, но също така твърди, че душите, които не са готови за определено ниво на небето, се чувстват неудобно там и те биват принудени да се оттеглят надолу, до по- ниските нива на мирозданието, докато се почувстват готови да се качат на по- високите. Това твърди той е много вярно за душите, които са свързани с ада.
Сведенборг ни казва, че има три нива в Рая. А душата постепенно напредва нагоре по тези нива, навътре и нагоре.
Обичайно е да се визуализира отвъдното като пространство далеч над нас и ада като пространство далеч под нас. Той твърди, че сме заобиколени от света на духовете, които са в небето над нас и от ада долу; тези, които са в “най-висшето” небе, са “най-близо” до Бог, докато тези в “най-ниското” ада са описвани като най-отдалечени от Бога. На върха на всичко в най-високата точка е Господ, като Сведенборг го описва като живо слънце, излъчващо божествено добро и истинност из сътворението.
Той също така описва небето във човешка форма, с отделни общности, съответстващи на функцията на органите в нашето тяло. Това е универсалния човек, космическия човек, за който може би ще има отделна тема. В този аспект Господ е в центъра на космичния човек, но това не бива да се взема буквално, а да се разбира в по-духовния смисъл. Бог е в “Ядрото” на битието.
Следователно небето не е толкова място в пространството, колкото колективно същество, съставено от възвишени души, които изпълняват важна работа, подобно на това, както ние самите сме съставени от отделни клетки и атоми, които са от съществено значение за пълното функциониране на нашето тяло. Бог не е отделно същество, което създава вселената и се оттегля някъде в небето, напротив Бог е самата същност на самия живот, любов и мъдрост. Източникът на всичко, което съществува. Накратко Бог е по- близо до нас, отколкото си мислим. Той е в биещите ни сърца, в нашите ноздри, в глътката въздух, той е навсякъде и “никъде”. Но доколко ще усетим тази близост, зависи от това доколко живеем в съответствие с Божията воля. В изпълнението на Божията воля се крие силата на човешката душа, а от това зависи притока на Божията любов и мъдрост в нас.