В епохата на Кали Юга се зародила астрологията, защото хората имали нужда да възобновят връзката си с духовния свят. Нещо, което им било присъщо и естествено дотогава като ясновидство и знание за всичко, сега вече бавно избледнявало. Около 1400 г пр. Хр. в Месопотамия настъпили големи промени. Около 1530 г. пр. Хр. нахлули хетите и древната вавилонска цивилизация била срината и напълно унищожена. За да се появи два века по- късно Асирийската цивилизация. Но да се върна по същество.
Много от информацията за древната наука за звездите дължим на цар Ашурбанипал. Този цар е известен с това, че съхранил 25 000 глинени плочки, в които се разказва за звездите и други теми, които са вълнували хората. Тези глинени плочки са открити в Ниневия при разкопки през 1850г. Този цар бил ценител на изкуството и науката. Той заповядал да издирят всички свещени текстове и да им направят копия. Така до нас достига това съкровище от астрологични и астрономични текстове. Ашурбанипал царувал 668-622г. пр.н.е. и ако се доверим на разказите от плочките, той би трябвало да не е напълно земно същество, защото бил син на богинята Ищар/Венера/.
Там в същата библиотека е намерен и епосът на Гилгамеш. Акадския цар Хамурапи 1726-1686 пр.хр. изглежда също не е бил напълно земно същество, защото майка му забременяла от бога на Слънцето, без никакъв сексуален контакт. Хамурапи е автор на най –старите записани правила на човешката общност, известен като “едноименен Кодекс”. Ние силно подценяваме знанието на древните, но в последно време учените откриха толкова много артефакти и записи, които доказват точно обратното. Древните са притежавали знания, които са надхвърляли нашите. Маорите например са знаели, че Юпитер притежава пръстен, много преди това да се докаже от снимката на междупланетната станция Вояджър1 през 1979г. Затова и не бива да ни учудва факта откъде древните са знаели да правят предсказания по звездите. И то толкова категорични, че приличат на предсказания много повече, отколкото на предположение. Ще спомена едно такова само.
През месец абу, на 16 – тия ден на изток се появява Ниндарана, да се разбира Венера. В небето ще има дъждове, ще има опустошения. Тя стои на изток до десетия ден на месец Нисану, а на 11-тия изчезва. На 11 – ия ден на Дацу Венера пламва на запад. На земята ще има вражди, реколтата ще бъде богата.
Или
Ако Юпитер застане пред Луната, някой велик цар ще умре, но ако застане зад нея, тогава военни действия ще има по нашите земи.
Около 4000 глинени плочки със знамения са открити, в които са споменати планети и звезди и тяхното проявление на земята. По същото време Египет хвърлял мост между старото време на ясновидство и новото, когато човекът трябвало да се научи да мисли сам. Историята на юдеите може да се приеме като махало между Месопотамия и Египет. Библията разказва, че Авраам “станал по- мъдър от всички хора преди него”, защото от египетските мъдреци научил аритметиката и науката за звездите. Ханаан се намирал между Месопотамия и Египет, областта между река Йордан. По- късно Ханаан е наричана обетованата земя. Евреите вземали знание от двата народа, в които процъфтявали звездните мистерии. Така се заражда астрологията, която се разпространява из всички народи по- късно. Рудолф Щайнер дава насока защо юдейския народ е пряко свързан с тези два народа. Според него, юдеите са били призвани да подготвят физическото тяло на Исус. Силите на звездите са дали отпечатък за тази велика мисия, които са имали като народ. Но преди това юдеите трябвало да се научат на самосъзнание и да добият различно отношение към звездите, което дотогава нямали. Затова по божията воля, те пренесли науката за звездите, чрез Египет и Месопотамия.
Най- старите текстови достигнали до нас за аспектите на дадена личност датират от 410г.пр.Хр. като са описани положението на Венера, която тогава се намирала в Телец, Сатурн в Рак, Марс в Близнаци, Юпитер в Риби, Луната била в Скорпион, а Меркурий е отбелязан като невидим. Но това бил хороскоп без точен час на раждане, така че не бихме могли да наречем това хороскоп още. Следващия древен текст вече има много по- ясни очертания и е от 263г.пр.Хр. В него са записани положенията на планетите много по- точно. “Слънцето беше в 13o30’ в Овен, Луната в 10o на Водолей, Юпитер в началото на Лъв, Венера и Юпитер бяха в същия знак със Слънцето. Сатурн и Марс в Рак.”
Останалата част от текста е непълен и не може да се разчете. Удивителното е, че нататък текста представлява предсказание за родения.
“Ще му липсва благоденствие… храната няма да задоволява глада му. Богатството, което притежава на младини, ще изчезне, когато остарее. Дните ще му се струват дълги. Жена му ще бъде съблазнена от други, в негово отсъствие. …той ще има…”
Не е запазен целия текст, но е ясно, че астрологът е съставял анализ на хороскоп, без да е имал асцендент и точен час на раждане. Само по положението на планетите.
И за първи път истински хороскоп е открит през 70г.пр.Хр. Този хороскоп е намерен в древна Гърция. Навярно древните гърци са тези, които са създали хороскопът познат днес. С 12 дома и Асцедент. Халдейските придворни астролози не съставяли в началото индивидуални хороскопи, а следели пътя на слънцето, планетите и звездите и давали политически насоки на владетелите най- вече, както и насоки за държавата и народа. Те били смятани за едни от най-влиятелните хора на него време. Притежавали голяма слава и хората ги наричали образцови учители. Първите астролози, които знаем по име, са били Акулану и Баласи. Те били съветници на цар Есархадон. Били жреци в храма на Еа, познат още като Енки, богът на мъдростта. Началото на новата ера, свързва халдейците силно с астрологията. 600 г. сл. Хр. се появяват и първите пътуващи астролози в Халдея. Тези астролози били посветени от древната мъдрост на звездите.
Днес са познати като халдейските мъдреци и за тях се споменава и в Библията. Тримата мъдреци, които отиват да се поклонят на Исус са именно посветени жреци в тайната наука на звездите. Птолемей също допринася много за астрологията позната ни до днес. Предполагам, че всеки астролог е чел неговото четирикнижие, познато под наименованието Тетрабиблос. Обвиняват го, че заменя сидералния хороскоп с тропическия, но аз не зная дали действително той носи някаква вина за това, понеже преди 2000 години, по негово време точката на пролетното равноденствие е била в Овен и той не е могъл да я сложи никъде другаде. Но е факт, че оттогава астролозите използват сектори от 30 градуса в изчисленията си, вместо констелации. Което ще рече, че не се взема реалното небесно положение на дадена планета или звезда, което е доста странно. През 280 година след Хр. халдейския астролог Берос основава школа на остров Кос и започва да преподава на гърците древната мъдрост за звездите. Неговата слава нараства толкова много, че му издигат статуя със златен език в чест на ораторското му изкуство. Астрологията се развива с пълна сила, понеже доказала точността си и доста от направените тогава прогнози били точни. Астрологът от IV век Фирмикус Матерн следвал древните ритуали, които му позволявали да получи звездна мъдрост и божествено вдъхновение. Той написва 8 тома учебник по астрономия, между 335 и 337 година след Хр. Томовете били озаглавени “Матесеос”. Той поддържа теорията за звездните богове и твърди, че без почтителна вяра и уважение към тях, звездите няма да разкрият тайните си пред никой астролог.
Той дава и насоки, че който иска да стане астролог, трябва да общува с божествата, които отговарят за планети и звезди, да върви по божия път, да не се съюзява с никого тайно, да бъде скромен и да се държи като благородник. Странно, но когато приема християнството, той се отрича от вярата си в божествата и сменя посоката на мисленето си.
Вилхелм Гундел пише, че професионалните астролози на него време, могли в съня си картинно да видят собствената си звезда или звездата на друг човек. Те виждали божеството на своята звезда, което божество ги свързвало насън с божеството и звездата на друг човек и така те виждали цялата съдба на родения. По същия начин Юлиян Апостат видял в съня си, че Константин II ще умре, когато Юпитер е във Водолей, а Сатурн на 25 градуса в Дева. Според Вилхелм Гундел, който бил изследовател на онова далечно време, имало астролози, които той нарича магове, които имали специални способности. Те дошли от Сирия и Египет и ползвали хороскопа само като мандала, чрез която те стигали до духовното знание за съдбата на всеки един човек. Самият император Адриан бил изкусен астролог, който толкова добре познавал тази наука, че нямал нужда от съветници – астролози. Валенс, друг известен астролог, работил в Александрия, твърди, че всеки човек има предопределена съдба. Своите познания черпел от откровения, който получил по божията воля. Валенс и днес става любимец на всеки астролог, който прочете трудовете му по астрология. Наистина е бил много даровит и просветен астролог. Наричал себе си “войн на съдбата”.
След това се появават и първите шарлатани в астрологията, а с тях започва и преследването на астролозите. Старата мъдрост за звездите бавно замирала през годините. Държавниците забраняват да се използва астрологията като метод за предсказване съдбата на човека. Кали Юга съвсем затъмнила зрението на хората и те започнали да забравят и изопачават всичко, понеже спрели да го разбират, но не само това, те започнали да смятат всичко, което вече не разбирали за проявление на тъмните сили и да плашат хората от досега с астрологията. През останалите години тя е отричана или възхвалявана, забранявана или поощрявана, анатемосвана и отхвърляна, но коренът и е силен, простира се чак до звездното небе, затова си мисля, че тя е обречена да възкръсва като Феникс от пепелта и никога да не чезне, защото човекът сам по себе си е космично същество, чиито очи винаги ще отправят любопитен взор към звездното небе. Ако ние сме звездни същества, то е естествено да търсим в небето пътя за нашия дом. И може би няма човек на земята, който поглеждайки нагоре в светлините на проблясващите звезди да не усети в душата си нещо дълбоко свързващо с тях.
И преди да приключа, ще разкажа за Макрабий и как той описва пътя на душата. Пътят на душата е описан от Макрабий около 400г. в коментар към “Сънят на Сципион”от Цицерон.
Душата пътува от областта на неподвижните звезди надолу, към все по- ниските сфери и докато се движи през тях, тя не само е облечена в тяло от светлина, но и придобива всички характеристики, които ще използва на земята. От сферата на Сатурн логическото мислене и разума, от сферата на Юпитер – сила и активност, от Марс – огнена смелост, от Слънчевия бог- способността да възприема и да си формира образи, от Венера – желание, от Меркурий способността да разбира и да бъде разбирана. От Луната способността да се възпроизвежда и расте. Но душата също привлича леност от Сатурн, гняв от Марс, сексуална страст от Венера, алчност от Меркурий, жажда за власт от Юпитер.